16.05.2008  г.
    петък



                                                                      ЗАПАДЪТ     и      ИЗТОКЪТ:
                                                            "ЧОВЕКО,     ПОЗНАЙ    СЕБЕ   СИ"
                                                                                       contra
                                                           "ЧОВЕКО,      ОСЪЗНАЙ    СЕБЕ   СИ"

                                     ИМАНУЕЛ   КАНТ   РАЗСЪЖДАВА   ТАКА    ЗА    ЧОВЕКА   И      СВЕТА:    СЪШТЕСТВУВАМ   АЗ,    ЧОВЕКЪТ.    АЗ     ПРИТЕЖАВАМ    ТИАЛО,  СЕТИВА,     ЕЗИК,  РАЗСЪДЪК    И   РАЗУМ.      СЕТИВАТА    МИ     СЕ    АФИЦИРАТ    ОТ    НИАКАКВИ    ВЪНШНИ   ВЪЗДЕЙСТВИА    ВЪРХУ     ТИАХ     И    ВЪЗНИКВАТ    МОИТЕ   СЕТИВНИ    ВЪЗПРИАТИА.    ЗНАЧИ    НЕОБХОДИМО    ТРИАБВА   ДА   ДОПУСНА,   ЧЕ    ИЗВЪН   МЕН   СЪШТЕСТВУВА    НЕШТО,     КОЕТО    ВЪЗДЕЙСТВУВА   ВЪРХУ    СЕТИВАТА   МИ. 
                                     В   СЪДЪРЖАНИЕТО   НА   МОЕТО   СЕТИВНО    ПОЗНАНИЕ     ОБАЧЕ    ИМА    И   НЕШТО    ДРУГО,    КОЕТО    НИАМА    КАК   ДА   БЪДЕ    ДОШЛО    ОТВЪН.    ТОВА   НЕШТО    ДРУГО    СА   ПРОСТРАНСТВОТО    И   ВРЕМЕТО,     А    ТЕ    НЕ   СА   ОБРАЗИ,   КОИТО    МОГАТ    ДА   СЕ    АФИЦИРАТ    ОТВЪН,    ТЕ    СА   ПРОСТО    "ИНСТРУМЕНТИ"    НА   МОЕТО СОБСТВЕНО    ПОЗНАНИЕ,   ЧРЕЗ     КОИТО   АЗ   ПОДРЕЖДАМ     СЕТИВНИТЕ    СИ   ВПЕЧАТЛЕНИА   "ЕДНО    ДО    ДРУГО"    И   "ЕДНО    СЛЕД    ДРУГО".
                                   СЛЕДОВАТЕЛНО,   СЕТИВНОТО    ПОЗНАНИЕ   НА   ЧОВЕКА       СЕ    СЪСТОИ   ОТ      ДВА    ЕЛЕМЕНТА,   КОИТО    ИМАТ   РАЗЛИЧЕН     ПРОИЗХОД.     СЪДЪРЖАНИЕТО   НА   ТОВА   МОЕ   ПОЗНАНИЕ   ИДВА    ОТВЪН     КЪМ    СЕТИВАТА    МИ,     НО    ОРГАНИЗИРАШТИТЕ   ФОРМИ    НА   ПОЗНАНИЕТО,      КАКВИТО    СА    ПРОСТРАНСТВОТО    И   ВРЕМЕТО,    СА    АПРИОРНО    ПРИСЪШТИ    НА   ЧОВЕКА   В   КАЧЕСТВОТО   МУ   НА   СУБЕКТ   НА   ПОЗНАНИЕТО.
                                 ПРИ    ТОВА   ПОЛОЖЕНИЕ     ЧОВЕКЪТ        -  СПОРЕД    КАНТ  -    НЕ   ЗНАЕ   И   ПО   НИКАКЪВ   НАЧИН   НЕ   МОЖЕ   ДА   ЗНАЕ     ДАЛИ   НЕГОВОТО    СЕТИВНО   ПОЗНАНИЕ   ПРЕДСТАВЛИАВА    ПОЗНАНИЕ    ЗА   "НЕШТАТА    В   СЕБЕ   СИ";     МОЖЕ    ДА   ПРЕДСТАВЛИАВА,   НО   МОЖЕ   И   ДА   НЕ   ПРЕДСТАВЛИАВА.    СЛЕД    КАТО   АЗ   СЪМ   ТОЗИ,   КОЙТО     ПОДРЕЖДА     СЪДЪРЖАНИЕТО    НА   СЕТИВНОТО    МИ   ПОЗНАНИЕ,    ТО   АЗ    ВЕЧЕ    АКТИВНО   ПРИСЪСТВУВАМ   В    ТОВА    ПОЗНАНИЕ     И    НИАМА   КАК      ДА   ГО    МИСЛИА    САМО   КАТО    ПОЗНАНИЕ    ЗА   "НЕШТАТА    В    СЕБЕ   СИ".
                                 И    ТАКА   -    ОБЕКТИВНИ    ЛИ    СА   ПРОСТРАНСТВОТО    И    ВРЕМЕТО?
                                 ТОВА    Е   ФУНДАМЕНТАЛЕН   ВЪПРОС.
                                АКО    ПРОСТРАНСТВОТО    И   ВРЕМЕТО   СА  ФОРМИ   НА   СЕТИВНОТО   ПОЗНАНИЕ,    АПРИОРНО    ПРИСЪШТИ    НА   ЧОВЕКА,    КАКТО    СМИАТА    ИМАНУЕЛ   КАНТ,  ТО    ВСИЧКИ         ЕВОЛИУЦИОННИ    КАРТИНИ   НА   СВЕТА,     ДОПУСКАШТИ    СВИАТ    БЕЗ    ЧОВЕКА,   СА      ПРОСТО   ПЛОД    НА   НЕГОВОТО    ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕСКО    ВЪОБРАЖЕНИЕ.
                              КОГАТО    ЧОВЕКЪТ    ПРЕВЪРНЕ    СЕБЕ   СИ   В   ОБЕКТ   НА   ПОЗНАНИЕТО,   ТОЙ    ОТНОВО   СЕ    ИЗПРАВИА   ПРЕД     ИДЕНТИЧЕН       ПРОБЛЕМ.   АЗ    ВЪЗПРИЕМАМ    ДРУГИТЕ    ХОРА,     ВЪЗПРИЕМАМ   И   САМИАТ   СЕБЕ   СИ,   НО    ГО   ПРАВИА    ПРИНЦИПНО    ПО    СЪШТИАТ      НАЧИН,    ПО   КОЙТО    ВЪЗПРИЕМАМ   ВСИЧКИ    ОСТАНАЛИ    "НЕШТА    В   СЕБЕ   СИ".     ЕТО    ЗАШТО    В   ПОСЛЕДНА   СМЕТКА    АЗ     СЪШТО    СЪМ   "НЕШТО    В   СЕБЕ   СИ",      ПОРАДИ    КОЕТО   СЕ    ОПОЗНАВАМ    САМО   КАТО     ИАВЛЕНИЕ,   НО   НЕ   И   КАТО   ТАКЪВ,    КАКЪВТО   БИХ   МОГЪЛ    ДА   БЪДА     ИЗВЪН   СОБСТВЕНОТО   МИ    САМОПОЗНАНИЕ.  
/продължава..../