19.05.2008 г.
понеделник


                                                      ЗАПАДЪТ     и    ИЗТОКЪТ:
                                               "ЧОВЕКО,   ПОЗНАЙ   СЕБЕ   СИ"
                                                                       contra
                                              "ЧОВЕКО,    ОСЪЗНАЙ    СЕБЕ    СИ" 

                                СПОРЕД    КАНТ   НАИСТИНА    ИМА    МНОГО    ЗАКОНИ    НА   ПРИРОДАТА,    КОИТО    МОЖЕМ   ДА    ЗНАЕМ    И   САМО    ЧРЕЗ    НАШИАТ   ОПИТ.     ОБАЧЕ    ЗАКОНОМЕРНОСТТА   ВЪВ    ВРЪЗКАТА   НА    ЙАВЛЕНИАТА,   Т.Е.    ПРИРОДАТА   ИЗОБШТО,    НИЕ    НЕ   МОЖЕМ   ДА   ПОЗНАЕМ   ЧРЕЗ    НИКАКЪВ    ОПИТ.
                                ЗАШТО?
                                ЗАШТОТО     ОПИТЪТ   САМ   СЕ   НУЖДАЕ    ОТ   ТАКИВА   ЗАКОНИ,     КОИТО    ЛЕЖАТ   a      priori     В    ОСНОВАТА    НА   НЕГОВАТА   ВЪЗМОЖНОСТ.
                                ИЛИ   -   казано   по   друг   начин   -   ВЪЗМОЖНОСТТА    НА  ОПИТА   ИЗОБШТО   Е    СЪШТЕВРЕМЕННО    ОБШТИАТ    ЗАКОН   НА    ПРИРОДАТА,    Т.Е.    ОСНОВНИТЕ    ПОЛОЖЕНИА    НА   ОПИТА   СА   САМИТЕ    ЗАКОНИ   НА   ПРИРОДАТА.
                                 СЛЕДОВАТЕЛНО,    ВЪРХОВНОТО    ЗАКОНОДАТЕЛСТВО   НА   ПРИРОДАТА    ТРИАБВА   ДА    ЛЕЖИ   ВЪТРЕ    В   НАС   САМИТЕ,    В   НАШИАТ   РАЗСЪДЪК.      ТАКА   ЧЕ   НИАМА   ЗАШТО    ДА   ТЪРСИМ   ОТ    ПРИРОДАТА   НЕЙНИТЕ    ОБШТИ   ЗАКОНИ   ПОСРЕДСТВОМ    ОПИТА,    А    ДА   НАПРАВИМ   ОБРАТНОТО   -    ОТ    УСЛОВИАТА    ЗА   ВЪЗМОЖНОСТТА    НА   ОПИТА   ДА    РАЗБЕРЕМ    ОБШТИТЕ    ЗАКОНИ    НА   ПРИРОДАТА.
                                   РАЗСЪДЪКЪТ    НЕ   ЧЕРПИ   ЗАКОНИТЕ    СИ    ОТ    ПРИРОДАТА;     РАЗСЪДЪКЪТ    ПРЕДПИСВА    ЗАКОНИ   НА   ПРИРОДАТА.      РАЗСЪДЪКЪТ    Е   ИЗВОРЪТ   НА   ОБШТИА    РЕД   НА   ПРИРОДАТА,    ЗАШТОТО    ТОЙ   -   разсъдъкът   -   ПРАВИ     ВЪЗМОЖЕН   ОПИТА,    А    УСЛОВИАТА    НА   ОПИТА   СА   И   ЗАКОНИ   НА   ПРИРОДАТА.
                                 ТОВА   Е   ТАКА,    обиасниава    Кант,   ЗАШТОТО    ЧОВЕКЪТ    И    НЕГОВОТО    ПОЗНАНИЕ   НИАМАТ    РАБОТА    С       ПРИРОДАТА      НА     "НЕШТАТА    САМИ     ПО    СЕБЕ   СИ",     А   САМО    С   ПРИРОДАТА    КАТО   ПРЕДМЕТ    НА   ВЪЗМОЖЕН     ОПИТ,    НАПРАВЕН    ВЪЗМОЖЕН   ИМЕННО    ОТ   РАЗСЪДЪКА.       
                                                                                                     *
                                   ИМАНУЕЛ    КАНТ    Е     ГЛАВОБОЛНО-ТЕЖЪК   ЗА   ЧЕТЕНЕ   И     СИАКАШ      НЕДОСТЪПНО-ТРУДЕН   ЗА   РАЗБИРАНЕ   ФИЛОСОФ.   А    КАЗАНОТО   ТУК   ЗА      НЕГО    С   ОШТЕ   ПО-ГОЛИАМА    СИЛА   ВАЖИ   ЗА      ГЕОРГ    ФРИДРИХ    ХЕГЕЛ.   
                                     ЗАШТО     ВЕЛИКИТЕ    ФИЛОСОФИ      ЧЕСТО    ЗВУЧАТ    ТАКА   НЕРАЗБИРАЕМО?
                                   ИСКАМ   КАТЕГОРИЧНО   ДА   ОТГОВОРИА   НА   ТОЗИ     ПОВСЕМЕСТНО    ЗАДАВАН   ВЪПРОС    ТАКА:
                                      ТРУДНОСТТА    НЕ   ИДВА   ОТ   СЛОЖНОСТТА   И   НЕРАЗБИРАЕМОСТТА    НА   ТИАХНОТО    МИСЛЕНЕ.      НАПРОТИВ    -   ВЕДНЪЖ    ИЗТЪЛКУВАНИ   АДЕКВАТНО    КАТО   СМИСЪЛ,    ГЕНИАЛНИТЕ    ФИЛОСОФИ   СЕ   ЧЕТАТ   И     РАЗБИРАТ    БЕЗ    НИКАКВИ   ОСОБЕНИ    ЗАТРУДНЕНИА.   
                                     САМО    ЧЕ    С   ЕДНО   МНОГО    СЪШТЕСТВЕНО    УТОЧНЕНИЕ!
                                     НАЛИ    НИКОЙ    НЕ   СЕ    СЪРДИ   НА    АЛБЕРТ     АЙНШТАЙН     ИЛИ    НА    НИЛС    БОР,    ДА   НЕ    ГОВОРИА    ПЪК    ЗА    ОРИГИНАЛНИТЕ    ПРОИЗВЕДЕНИА    НА     ВЕЛИКИТЕ      МАТЕМАТИЦИ,    ЧЕ     НЕ   МОЖЕ    НИТО    ДА   ГИ   РАЗБЕРЕ,   НИТО    ДАЖЕ    ДА   ГИ   ПРОЧЕТЕ,     АКО   НЕ   ПРИТЕЖАВА    ИЗКЛИУЧИТЕЛНО    ВИСОКА    ПРОФЕСИОНАЛНА    ПОДГОТОВКА?
                                     АМИ    СЪШТОТО     ВАЖИ   И   ЗА   ГЕНИАЛНИТЕ    ФИЛОСОФИ.       МАКАР    ТЕ    ДА      ПИШАТ    НА    ЕСТЕСТВЕНИАТ      ЧОВЕШКИ      ЕЗИК ,      А    НЕ    СЪС    СИМВОЛИ    КАТО    МАТЕМАТИЦИТЕ,   МАКАР    ДА    ИЗПОЛЗУВАТ,    ОБШТО   ВЗЕТО,    ПОЗНАТИ   НА   ВСЕКИ   ОБРАЗОВАН   ЧОВЕК    ДУМИ,      ТО    МИСЛИТЕ,    КОИТО    ИЗРАЗИАВАТ,     НЕ   СА   НИКАК   ПОЗНАТИ     НА   ВСЕКИ.
                                      ВЕЛИКИТЕ    МИСЛИТЕЛИ    РАЖДАТ    НОВИ,   НЕПОЗНАТИ   МИСЛИ.    ПРИ    ТОВА   НЕ   ПРОСТО    МИСЛИ    ПОД    ФОРМАТА    НА   КРАТКИ    АФОРИЗМИ,     А    МИСЛИ,    РАЗГЪРНАТИ    В    ЦЕЛИ    СИСТЕМИ,      ИЗЛОЖЕНИ      В    ДЕБЕЛИ    КНИГИ.   КОЛКО    СА    ХОРАТА,    КОИТО   ДАЖЕ    ДНЕС,    В   НАЧАЛОТО   НА     21-иа    ВЕК,    СА   ПРОЧЕЛИ   сър    ИСАК    НИУТОН    В   ОРИГИНАЛ?      ФОРМУЛИТЕ    МУ   ВСЕКИ   ОБРАЗОВАН   ЧОВЕК     ЦИАЛ    ЖИВОТ    ПОМНИ    НАИЗУСТ,    НО     КАК    ТОЙ     Е   СТИГНАЛ    ДО    ТЕЗИ    ФОРМУЛИ,     КАК    Е   РАЗСЪЖДАВАЛ,    ДОКАТО    ГИ    ИЗВЕДЕ?
                                     ПРИ    ФИЛОСОФИАТА    НИАМА    НАЧИН   ДА    СЕ   МИНЕ    САМО   СЪС    ЗАПОМНИАНЕТО    НА   ГОТОВИТЕ    КРАЙНИ    ФОРМУЛИ.     ВСИЧКИ    ГОЛЕМИ    ФИЛОСОФИ     ИЗЛАГАТ    ПОСЛЕДОВАТЕЛНО    В   КНИГИ     ЦИАЛАТА    СИСТЕМА    НА   СОБСТВЕНИТЕ    СИ   РАЗСЪЖДЕНИА,    ПОРАДИ    КОЕТО     СА    РЕАЛНО    НЕДОСТЪПНИ    ЗА    ГРАМАДНАТА    ЧАСТ    ОТ   ХОРАТА,   КОИТО   НИТО   СА,   НИТО    ВЪЗНАМЕРИАВАТ    ДА    СТАВАТ     ПРОФЕСИОНАЛНИ    ФИЛОСОФИ.
                                      НО    ДОРИ   ПРОФЕСИОНАЛНИАТ    ФИЛОСОФ    ТРИАБВА    ДА    СЕ   ИЗДИГНЕ    ДО   РАВНИШТЕТО    НА   КАНТОВОТО    И    ХЕГЕЛОВОТО    МИСЛЕНЕ,    ЗА    ДА    МОЖЕ    НАИСТИНА   ДА    ГИ    РАЗБЕРЕ,       КАМО   ЛИ     ПЪК      ДА    ГИ   ОТХВЪРЛИА     ИЛИ      ДОРАЗВИВА.
                                     "СЪВРЕМЕННИЦИТЕ    НА   ПОВЕЧЕТО   ХОРА  -    писа    Хегел   -     СА    ЖИВИАЛИ    ПРЕДИ    200    ГОДИНИ,    ДОКАТО    СЪВРЕМЕННИЦИТЕ   НА   ДРУГИ    ХОРА     ШТЕ    СЕ    РОДИАТ    СЛЕД    200     ГОДИНИ...."