Постинг
26.09.2009 20:22 -
ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЕТЪР СТОЯНОВ Е МЪЖ И ПРИЯТЕЛ!
26.09.2009 г.
събота
Георги Жеков: Президентът Стоянов ми удари шамар, извадих си медицинско и ще го съдя
Петър Стоянов удря шамар на тв водещия в кадър
Телевизионният водещ Георги Жеков е роден на 22 юли през 1965 г. в София. Бивш състезател е по хандбал, сега е треньор по хандбал в “Юниор-Атлантик” на деца, юноши и мъже. Занимава се с политика отпреди 1989г. Пета година е водещ на предаването “Безкомпромисно” по ТВ “СКАТ”. Казва за себе си, че докато има жив комунист, няма да има деца.
- Президентът Стоянов ти лепна шамар на връх 9-и септември?! Защо?
- Бяхме с тв екипа да снимаме комунистите на братоубийствената могила и после отидохме да снимаме комунистите от СДС на параклиса на НДК. Там намерихме няколко пишман-антикомунисти като Петърчо Стоянов, Червен Ваньо /Иван Сотиров/ - беше депутат от СДС, председател на софийската СДС-банда, полк. Николай Рухчев - председател на възпитаниците от училищата на Негово Величество, който ходи в комунистическите резиденции да яде и да пие с комунистите заедно. Последния път го намерих в резиденцията на сатрапа Тодор Живков в Бояна.
- В колко часа се разигра „екшънът”?
- В дванайсет без нещо на паметника на жертвите на комунизма, на параклиса при НДК.
- Добре, но какво стана, та изкара от нерви президента Петър Стоянов чак да ти посегне и да ти удари шамар, и то пред толкова хора?!
- Аз съм го засичал по комунистически резиденции и там съм правил интервюта с него. Той и там ме е разкарвал и блъскал, но до такава физическа саморазправа не се е стигало.
- Той какво правеше там?
- Много учудващо е такива като него да са там, но още по-учудващо е, че ходят и действително пострадали от комунизма хора там и все още застават зад такива като този Петър Стоянов.
- Откъде тази ненавист към теб?
- Явно той е гледал предаванията и ме е запомнил. В няколко предавания му беше разкатана цялата фамилия.
- В какъв смисъл?
- Баща му, майка му какви са. Братът на майка му, жена му коя е и къде е била... Комунисти, комунистически сътрудници. Баща му се оказа, че е предавал горяните от Асеновград, въпреки че е бил натикан от комунистите в затвора. Явно после е подписал. Майка му членка при съдружната комунистическа организация БЗНС, общинска съветничка. Брат й партиен секретар на селото там, родното им село.
- Какъв точно беше въпросът, който го извади от равновесие и те удари?
- Попитах го къде се чувства по-уютно - тук, сред жертвите на комунизма или сред убийците на българския народ в комунистическите резиденции, да яде и да пие с тях. Той първо каза, че сме провокатори, след което се обърна и последва този шамар.
- Ти не можа ли да се защитиш? Не отвърна ли на удара?
- Аз съм възпитаван в друга среда. Нищо не ми пречеше да отвърна и тъй като аз тренирам всекидневно, физически съм два пъти по-здрав поне от Петърчо Стоянов и
мога да го смачкам пред очите на всички.
Но не съм учен така. Нашите родители са ни учили и възпитавали.
- Как реагираха хората, станали свидетели на „екшъна” при параклиса при НДК?
- Интересното беше, че хората се разделиха на две. Половината застанаха зад мен и започнаха да ме целуват и да казват: „Ти си единственият, който разкрива престъпленията на комунистите и на тези пишман антикомунисти като Петър Стоянов”. Другите обаче се наежиха: „Жеков, ти си провокатор! Какво правиш тук?”. Това явно са децата и внуците на престъпниците, които са убивали тези хора, чиито имена са на стената.
- Не стана ли скандал между хората? Между двете групи?
- Хора на по 80 г. казаха на другите: „Вие въобще не сте били по затворите и не знаете какво е комунизъм”.
Петър Стоянов се скри.
Не че аз ще тръгна да го бия. Нямаше милиционери...
- Полицаи искаш да кажеш...?
- Не, те за мен са милиционери. На митинга, на сборището на комунистите например имаше 2-3 коли. Когато започнаха да ме блъскат от охраната там, отидох при милиционерите и им казах да вземат отношение - те си обърнаха гърбовете. После пък поискаха моята лична карта. “Ама ето ги престъпниците! - им казвам. - Аз не съм!”. “Ама вие защо ги интервюирате?”. Какво да правя - на чие комунистическо чело пише, че не иска да бъде интервюиран?! Като види микрофона и тръгва да блъска, защото ме познава.
- Ще съдиш ли президента Стоянов?
- Имам медицинско за лека телесна повреда от невролог в ИСУЛ. Установи контузия на главата. Ще го съдя, разбира се. Не е за вярване един президент да си показва агресията, каквито и въпроси да си му задал. Като не може да се владее и да отговори, да ходи да си лекува нервите! Явно ги боли истината. Те не искат да показвам същността им на хората. “Ти си антикомунист! Ти си нашият бог!” - така искат да им викат хората и когато някой се появи и разкаже, че той всъщност няма нищо общо с антикомунизма, че това е една игра, създадена от комунистите, за да излъжат хората и да засенчат истинските антикомунисти...
- Не те ли е страх от отмъщение?
- Не, ходя си сам и по късните часове. Всеки ден тренирам. Ако ме беше страх, щях да си имам двама-трима около мен да ме пазят.
- Не те ли съдят заради нещата, които изнасяш в предаването си?
- Сега ме съди проф. Георги Фотев за 20 000 лв., защото съм казал в предаване, че се е отказал от баща си.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
събота
Георги Жеков: Президентът Стоянов ми удари шамар, извадих си медицинско и ще го съдя

- Бяхме с тв екипа да снимаме комунистите на братоубийствената могила и после отидохме да снимаме комунистите от СДС на параклиса на НДК. Там намерихме няколко пишман-антикомунисти като Петърчо Стоянов, Червен Ваньо /Иван Сотиров/ - беше депутат от СДС, председател на софийската СДС-банда, полк. Николай Рухчев - председател на възпитаниците от училищата на Негово Величество, който ходи в комунистическите резиденции да яде и да пие с комунистите заедно. Последния път го намерих в резиденцията на сатрапа Тодор Живков в Бояна.
- В колко часа се разигра „екшънът”?
- В дванайсет без нещо на паметника на жертвите на комунизма, на параклиса при НДК.
- Добре, но какво стана, та изкара от нерви президента Петър Стоянов чак да ти посегне и да ти удари шамар, и то пред толкова хора?!
- Аз съм го засичал по комунистически резиденции и там съм правил интервюта с него. Той и там ме е разкарвал и блъскал, но до такава физическа саморазправа не се е стигало.
- Той какво правеше там?
- Много учудващо е такива като него да са там, но още по-учудващо е, че ходят и действително пострадали от комунизма хора там и все още застават зад такива като този Петър Стоянов.
- Откъде тази ненавист към теб?
- Явно той е гледал предаванията и ме е запомнил. В няколко предавания му беше разкатана цялата фамилия.
- В какъв смисъл?
- Баща му, майка му какви са. Братът на майка му, жена му коя е и къде е била... Комунисти, комунистически сътрудници. Баща му се оказа, че е предавал горяните от Асеновград, въпреки че е бил натикан от комунистите в затвора. Явно после е подписал. Майка му членка при съдружната комунистическа организация БЗНС, общинска съветничка. Брат й партиен секретар на селото там, родното им село.
- Какъв точно беше въпросът, който го извади от равновесие и те удари?
- Попитах го къде се чувства по-уютно - тук, сред жертвите на комунизма или сред убийците на българския народ в комунистическите резиденции, да яде и да пие с тях. Той първо каза, че сме провокатори, след което се обърна и последва този шамар.
- Ти не можа ли да се защитиш? Не отвърна ли на удара?
- Аз съм възпитаван в друга среда. Нищо не ми пречеше да отвърна и тъй като аз тренирам всекидневно, физически съм два пъти по-здрав поне от Петърчо Стоянов и
мога да го смачкам пред очите на всички.
Но не съм учен така. Нашите родители са ни учили и възпитавали.
- Как реагираха хората, станали свидетели на „екшъна” при параклиса при НДК?
- Интересното беше, че хората се разделиха на две. Половината застанаха зад мен и започнаха да ме целуват и да казват: „Ти си единственият, който разкрива престъпленията на комунистите и на тези пишман антикомунисти като Петър Стоянов”. Другите обаче се наежиха: „Жеков, ти си провокатор! Какво правиш тук?”. Това явно са децата и внуците на престъпниците, които са убивали тези хора, чиито имена са на стената.
- Не стана ли скандал между хората? Между двете групи?
- Хора на по 80 г. казаха на другите: „Вие въобще не сте били по затворите и не знаете какво е комунизъм”.
Петър Стоянов се скри.
Не че аз ще тръгна да го бия. Нямаше милиционери...
- Полицаи искаш да кажеш...?
- Не, те за мен са милиционери. На митинга, на сборището на комунистите например имаше 2-3 коли. Когато започнаха да ме блъскат от охраната там, отидох при милиционерите и им казах да вземат отношение - те си обърнаха гърбовете. После пък поискаха моята лична карта. “Ама ето ги престъпниците! - им казвам. - Аз не съм!”. “Ама вие защо ги интервюирате?”. Какво да правя - на чие комунистическо чело пише, че не иска да бъде интервюиран?! Като види микрофона и тръгва да блъска, защото ме познава.
- Ще съдиш ли президента Стоянов?
- Имам медицинско за лека телесна повреда от невролог в ИСУЛ. Установи контузия на главата. Ще го съдя, разбира се. Не е за вярване един президент да си показва агресията, каквито и въпроси да си му задал. Като не може да се владее и да отговори, да ходи да си лекува нервите! Явно ги боли истината. Те не искат да показвам същността им на хората. “Ти си антикомунист! Ти си нашият бог!” - така искат да им викат хората и когато някой се появи и разкаже, че той всъщност няма нищо общо с антикомунизма, че това е една игра, създадена от комунистите, за да излъжат хората и да засенчат истинските антикомунисти...
- Не те ли е страх от отмъщение?
- Не, ходя си сам и по късните часове. Всеки ден тренирам. Ако ме беше страх, щях да си имам двама-трима около мен да ме пазят.
- Не те ли съдят заради нещата, които изнасяш в предаването си?
- Сега ме съди проф. Георги Фотев за 20 000 лв., защото съм казал в предаване, че се е отказал от баща си.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 11024