"Един мой приятел ми разказа, че в разговор с ефр. Салиев е разбрал, че същият, като студент по турска филология в София, е бил викан от органите на МВР и предупреждаван за прояви. Пред приятеля ми е споделил, че от него са били иззети доста материали – книги, списания и други, внесени от Турция, като в тази връзка в квартирата му е бил правен официален обиск. Ефр. Салиев изявява открит протест срещу факта, че в България е било забранено изучаването на турския език. По този въпрос, той се е изказал, че познава много негови приятели, с които са учили заедно, които в момента не работят, въпреки че имат висше образование, с което са целели да изкажат своя протест против горния факт. По отношение на кипърската криза той се изказал, че българите са наплашени от турците. В Кипър турците са били около 150 хил. и при едно сблъскване между тях и гърците Турция веднага се е намесила и е успяла дори да вземе властта. Имайки предвид, че турците в България са около един милион и че отношенията им с българите не се различават много от тези между турците и гърците в Кипър, то при едно надигане на българските турци можело да се получи нещо по-голямо от това, което се получило в Кипър. Горния разговор той го е провел в присъствието на още един войник, който приятелят ми не познава, но той е бил приятел на Салиев. Последният по въпроса за живота в Турция изказал мнение, че бил хубав, и той желаел да отиде и живее там, но ако това стане по официален път. Прави впечатление, че този и подобни разговори ефр. Салиев води в подбрана среда. Така например подобен разговор той води преди няколко дни с редник Муратов – комсомолски секретар на взвода на лейт. Динков (б.а. – името е измислено) от под. 2568.
Приятелят ми разказа, че в последно време откритите извращения над младите войници в под. 2570 значително намалели, но разговорите за отиването на доброволци в Кипър не спирали. Като инициатори в тази посока са се очертали ред. Реджебов и ред. Алиев. За когото е дошла заповед за уволнение, тъй като на 18.09.1974 год. ще се изселва в Турция. Последният открито е заявил, че с желание се изселва в Турция и въпреки че тук е служил две години, там, ако се наложи, е готов веднага да се включи доброволец в Турската армия и да отиде да се бие срещу гърците. За своите близки той е споделил, че в Турция те са имали добро материално положение, като един от тях е имал собствен магазин. Прави впечатление, че в последните дни много от войниците са ходили при него и са разговаряли на тази тема.
Приятелят ми сподели, че в проведен разговор с мл. сержант Имамов в присъствието на Петър Атанасов (б.а. – името е измислено) е споделил, че качването в турската кола е било случайно, той излязъл на шосето, за да търси превоз до завод “Мадара”, където бил изпратен от командира на поделението, за да търси групата от войници – тенекеджии, и ги върне обратно в поделението. Излизайки на шосето, веднага вдигнал ръка за автостоп и спрял тази турска кола. Прави ми впечатление, че мл. сержант Имамов не е разговорлив и не разговаря по такива въпроси с войниците. В разговор с него приятелят ми само е разбрал, че той има в Турция много роднини.
 

“Ангелов”
4.9.1974 г.
Гр. Шумен
 
                               И  ОЩЕ  ЕДНО...