05.06.2008  г.
 четвъртък


                                                                  ЗАПАДЪТ     и    ИЗТОКЪТ:
                                                        "ЧОВЕКО,     ОПОЗНАЙ    СЕБЕ    СИ"
                                                                                    contra
                                                        "ЧОВЕКО,    ОСЪЗНАЙ     СЕБЕ    СИ"

                                              От    ШОПЕНХАУЕР  към    НИЦШЕ    и     ФРОЙД 

                                       С     Артур     Шопенхауер    европейската    философиа   започна    да    дълбае   в    сферата     на    непосредствениа    човешки    живот    и    постави    началото    на   така    наречената   "ФИЛОСОФИА    на   ЖИВОТА".
                                       И     тук,    в    стремежа     философски    да   бъде    разбран   "живиат     живот"    на    хората,   пред    всички    големи   мислители     се   изправи    нешто    като   бездна.
                                       Ето,    аз    съм    един   от   милиардите    живи   човеци   по   света    днес.   В    главата   ми    са    натрупани     огромно   количество    знаниа,     създадени    в    историата    на   световната   философиа,    религиа,    наука    и    култура. 
                                       Но    когато    се   обърна    към    самиат    себе    си,    към    собствените    си   чувства,    мисли,   желаниа,    исканиа,    болки    и   надежди,   то    аз   много   бързо    и   много   лесно    схваштам,     че    огромното    количество    знаниа    ми   вършат    твърде   малко    работа.
                                        Сократ   е    останал    в   историата    най-вече    с    прочутата    си    фраза:
                                        "АЗ      ЗНАМ,     ЧЕ     НИШТО     НЕ    ЗНАМ."
                                         Но   лично    за   себе    си   като     съвременен   човек    аз    намирам    за   по-адекватна   на    времето   една    фраза,    койато    звучи    така:
                                        "АЗ     РАЗБИРАМ,     ЧЕ    НИШТО     НЕ   РАЗБИРАМ."  
                                       Естествено,    има    самонадейани   -   особено    сред    по-младите  -   хора.   На    тиах    животът    им    се    струва    йасен,     особено    ако    се    чувствуват    доволни   от   и   в   него.
                                        КАКВО    Е   ТОВА,     КОЕТО   НАРИЧАМЕ      ЖИВЕЕНЕ,    ЖИВОТ,    НАШ    ЖИВОТ,    ЧОВЕШКИ    ЖИВОТ?                                                                  
                                         В    НАЙ-ОБШТ    СМИСЪЛ    "ЖИВЕЕНЕТО"     Е    ПОНИАТИЕ,   с    което    изразиаваме   простиат    факт    на   СЪШТЕСТВУВАНЕТО,     на     БИТИЕТО    на     СИСТЕМИТЕ,     КОИТО   СЕ     НАРИЧАТ    "ЖИВИ".      
                                       Но    аз    тук     директно   поставиам   и   следниат    въпрос:
                                       ВЪЗМОЖНО   ЛИ    Е  ИЗОБШТО     В    СВЕТА    ДА   ИМА    СИСТЕМА,    КОЙАТО  ДА    Е    ТОТАЛНО,    АБСОЛИУТНО     МЪРТВА     СИСТЕМА?    
                                        Ако     ДА,     то     такава     система    би    функционирала   единствено    на    равништето    БИТИЕ,   ЕКЗИСТЕНЦИА,      СЪШТЕСТВУВАНЕ,   но  -   повтариам  -      ВЪЗМОЖНО     ЛИ   Е   ТОВА?
                                        На    повечето    хора    мойат    въпрос    вероиатно    звучи    странно.   Та    нима   не    е  от    веки    веков    известно,    че    ние     ежедневно,     ежечасно    и    дори    ежесекундно   се     сблъскваме    с     нешта,    които    са    живи,    но   и   с   нешта,    които    наричаме   мъртви?      
                                        КАК    ТАКА    ДА   НИАМА    АБСОЛИУТНО    МЪРТВИ    СИСТЕМИ?      НЕ    СА    ЛИ    ТОЧНО    ТАКИВА    И    ДИНАМИЧНИТЕ,    И    ХИДРОДИНАМИЧНИТЕ,     И    ПНЕВМОДИНАМИЧНИТЕ,     И    ТЕРМОДИНАМИЧНИТЕ,    И    ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИТЕ    СИСТЕМИ?  
                                        Повече    от    йасно   е,     че    проблемът    опира     до    дефинирането    на   ЖИВОТО     и    МЪРТВОТО     посредством   ниакакъв     РАЗГРАНИЧИТЕЛЕН   критерий,    който     да   изпълниава     ролиата    на   НЕПРЕХОДИМА    ГРАНИЦА    между    едното     и   другото.
                                         ЕВОЛЙУЦИОННАТА    ХИПОТЕЗА    твърди,     че    най-напред    в    света    е   съштествувала   само    МЪРТВА     ФИЗИЧЕСКА    МАТЕРИА,    после      от    тази    мъртва     физическа    материа       по    естествен    път    са     възникнали    ВЪЗМОЖНО    НАЙ-НИСШИТЕ    ЖИВИ     ОРГАНИЗМИ,     а    след    това   -  в   резултат     на   БЛИЗО     ЧЕТИРИ     МИЛИАРДА    ГОДИНИ     ЕВОЛЙУЦИА  -  от    животното      маймуна     е    възникнал    и    ЧОВЕКЪТ.
                                                                                                                  /продължава.../