13.02.2009 г.
     петък

          Напоследък се появиха налице някои причини, които правят  желателно  едно  мое лично разяснение относно  принадлежността ми към българското разузнаване.
           След като завърших средното си образование в Техникума по минна  и рудна промишленост-специалност ГЕОЛОГИЯ  в  град  Перник, през  196...  година бях  извикан да отбия редовната си военна служба в НШЗО  /Народна  школа за  запасни  офицери/  "Христо  Ботев",   която беше дислоцирана във  Велико  Търново в  една  и  съща  сграда с Военното училище "Васил  Левски".
            Определен  бях да  се обучавам в единственият разузнавателен взвод на школата под командата на старши лейтенант Тодоров.
         Като  цяло разузнавателният взвод се числеше в ротата на майор Добрев.  Командир на батальона беше подполковник Куклев, а началник на Военното училище и на школата за запасни офицери беше прочутият тогава генерал Борис Карамфилов.
              Както  във Военното училище, което също имаше разузнавателен взвод, така и в Школата за запасни офицери се обучаваха и подготвяха офицери  за  ОБЩОВОЙСКОВОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
               Това  е  разузнаване,  което  действува единствено по  време на война заедно  с  всички останали видове войски. Към  него  имаше и самостоятелни парашутно-десантни подразделения,  макар  че  всички  войскови разузнавачи,  естествено,  получаваха парашутно-десантна подготовка.
                Обучението в НШЗО продължи една година, а  втората година от редовната ми военна служба бях вече командир на разузнавателния взвод към втори танков полк на тринадесета танкова бригада в Сливен,  която танкова бригада беше ударното звено на най-мощната тогава Трета българска армия.
                Упорито и настойчиво ми предлагаха да не се уволнявам от редовна военна служба и да замина на обучение във Военната  академия "Фрунзе" в Москва,  но  аз  бях категоричен и станах редовен студент в Софийския университет "Климент Охридски".  Уволних се като лейтенант от запаса, военна специалност и длъжност "командир на разузнавателен взвод".
                 Повече от 10 години след моето уволнение, когато вече бях защитил първата си докторска дисертация, получих повиквателна заповед за едномесечен  запас.  Заповедта  ми  обаче, неясно защо за мен тогава, беше от Министерството на вътрешните работи, а не от Министерството на отбраната. Викаха ни на учубен сбор в  почивната станция на МВР във Врачанския балкан.
                Когато се явих на сбора, майор Сава Порталски  ни обясни, че трябва да преминем курс на обучение по нова техника за шифриране и кодиране на секретна     информация, с каквато информация, разбира се, борави всеки вид разузнаване.
                   За  моя  изключително приятна  изненада,  техниката действително беше абсолютно нова; цяло удоволствие беше да шифрираш и кодираш информация с такава техника.
                     Повече от ясно е, че допускането до работа с такава техника изисква подписването на декларация за строго  спазване на военната тайна, свързана както с кодовете за шифриране и кодиране, така и със самата техника за работа. И  също  така  е повече от ясно, че такъв вид дейност може да се извършва от хора, обучени в поделение на Държавна сигурност, управлението "Военно кантраразузнаване".
                  Между  впрочем, занимаването с шифриране и кодиране на тайна информация беше и мой академичен изследователски проблем, при разработването на който съм постигнал доста значими в световен план резултати.
                     Така  че  аз  бях  офицер  от общовойсковото разузнаване, подготвен да работи по време на война в Генералния щаб на армията.       

Уаауу, респект!
Гледай какви неща сме имали в армията! :)
Остава да имаме и шпиони, които пък да разузнават някъде :) Хъхъхъ :)) Не че сега не може на практика някакъв такъв шпионин просто да си наеме квартирка в дадената държава, да слуша новините им и да драска мейли на шефчето.

да му пратя фалшиви навигационни сигнали, за да го закарам да си пусне бомбите върху собствения си каманден щаб, но имаше два проблема:
1. Не знаех как да накарам самолета да предпочете моите сигнали.
2. Не знаех къде е командния му щаб, за да го пратя там, а нямах идея на какво друго място да го пратя да бомбардира.

За което дълго време съжалявах... :)))

Да Ви призная това, което споделихте не беше тайна за мен, но и не е толкова съществено за Вашата кариера. Вашата сила не е в "шпионирането", а в анализа и логичното мислене...Бяха хубави младежки години с много мечти и амбиции. Тогава бях във военното училище...само за две години след което се преместих във ВНВВУ в Долна Митрополия...Радвам се, че имате сили и желание всеки ден за разходки в Южния парк. Имам много добър приятел с който всяка сутрин правим една дълга разходка и си говорим за хубавите години на младостта. Ген. Карамфилов живее близо до Южния парк и от време на време и му гостувам. Имам прекрасни спомени за този човек. Въпреки, че вече е над 80 години има висок дух и буден ум.

Откровеността е полезна на дадена възраст

Вие сте достоен човек г-н Тагарски!!!малцина са като Вас...

и в :) в обсега на ...шегата: ако си имах щаб щях да Ви поканя за Началник щаб! :) и затова ви поздравявам с една хубава! според мен песен...

http://vbox7.com/play:af5a2475

,,всички войскови разузнавачи, естествено, получаваха парашутно-десантна подготовка.,,
Поздравете този генерал, който не познавам и му кажете, че ви завиждам и на двамата.
И на мен да ми падне бих станала ВКР, но....
,,На бодлива крава- бог рога не дава.,,- това е поговорка.
Не виждам нищо срамно в това и се радвам, че го споделяте.
Служил сте на Родината, според нормите и законите на онова време.
Аз пък опазвах социалистическата собственост... Но това е друга история.))))