08.07.2008 г.
  вторник
     жега


                                        НЕБУЛЕВАРДНА   случка  на   булевард   "ВИТОША"
                                                         Жега     ОТВЪН   и    ОТВЪТРЕ

                                       ОКАЗА   СЕ,   ЦИГАРИТЕ    МИ   СВЪРШИЛИ.
                                       И    В    ЖЕГАТА    ИЗЛЯЗОХ    АЗ   НА   БУЛЕВАРДА.
                                       ПРЕД    МЕНЕ  -   БАР   "НЕРО"    С   КОЛИТЕ   СЪВЪРШЕНИ,
                                       ОТДЯСНО  -  КОФИ    ЗА   ЛИЦА,   СВАЛИЛИ   ГАРДА.


                                       ЗАГЛЕДАХ   СЕ   В   ЦИГАНКАТА   СЯКАШ    ЩУРА,
                                       ПОТЪНАЛА   ДО   КРЪСТА   В   КОФАТА   С   БОКЛУКА.
                                       ЗАГЛЕДА   СЕ   И  БИЗНЕСМЕН   В   РЪКАТА   С   ПУРА,
                                       ЗАХАПА   Я   И   ТЕЖКО   СЕ   ЗАФУКА.

                                       
                                       УХИЛИ   СЕ   КЪМ    МЕН   БЛАГАТО,    МАЗНО,
                                       И    МИГОМ    БРЪКНА   С    РЪКА   В    САКОТО.
                                       ИЗВАДИ    БЪРЗО    ПАЛКА   ЧЕРНА,   ГРОЗНА
                                       И     ШИБНА    ЦИГАНКАТА    ПРЕЗ    БЕДРАТА.

                                       
                                        ПОДАДЕ   ПОСЛЕ    И   НА   МЕНЕ   ПУРА,
                                        СВАЛИ    СИ   ШАПКАТА    И   БАВНО   РЕЧЕ:
                                        ПРОФЕСОРЕ,   ТАЗ    ЦИГАНКА   Е   ЩУРА,
                                        ДОСАДНО,    ГАДНО,   ГЛАДНО   БУБОЛЕЧЕ.


                                        И    АЗ   -    В    ЖЕГАТА   КАКВО    ДА   ПРАВЯ?
                                        ГОДИНИТЕ    НА   ТЯЛОТО   МИ   МНОГО,  МНОГО,
                                        А    СИЛИТЕ   МУ   ВЕЧЕ   ИЗТЪНЕЛИ...
                                        ПОЕХ   ОТ    НЕГО   ПУРАТА    И   БАВНО
                                        ЗАТЪРСИХ    БУДКА    ЗА   ЦИГАРИ...

                                        
                                        СИНЪТ    МИ   ПОСЛЕ   ИЗЛЕТЯ   КАТО   ШРАПНЕЛ,
                                        И    ЧУХ,   РАЗДАВАЛ   ТОЙ       ШАМАРИ    НАПОСОКИ.
                                        НО    ВЪПРЕКИ   ТОВА   НА   МЕН   МИ   Е   КАТО  В   ТУНЕЛ,
                                        ОТ    КОЙТО   СВЕТЛИНА   НЕ    ВИЖДАМ   НИКАК,   НИКАК...            

България 2008 година с няколко щрихи - почти звучи като диагноза!

аз се надявам да не е все така , самото Ви присъствие тук е лъч надежда !
Благодаря ви сърдечно !

най-яростно щях да започна...
Но немога!

Не трябва да се мръщим на плодовете, които посяхме..а малчаливо да си посипем главата с пепел..