02.03.2008 г.
  неделя


                                       И  ТАКА   -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                        ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                     или
                                                                                 НИЩО?

                                                              ПЪТЯТ  към  ПРОБУЖДАНЕТО
                                                                                         и
                                                                      ОСВОБОЖДЕНИЕТО
                                  НИТО  ВЕЧНИЯТ  ЖИВОТ,  НИТО  ПРЕРАЖДАНЕТО  ЕДВА  ЛИ  БИХА  ИМАЛИ  СМИСЪЛ,  АКО  НЕ  НОСЕХА  НАДЕЖДАТА  ЗА  ПРОБУЖДАНЕ  И  ОСВОБОЖДЕНИЕ  НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.  
                                  "АКО  СМЪРТТА  СЕ  СЛУЧИ  В  БЕЗСЪЗНАТЕЛНО  СЪСТОЯНИЕ -  казва  Ошо-  В  БЕЗСЪЗНАТЕЛНО  СЪСТОЯНИЕ  СЕ  СЛУЧВА  И   ПОРЕДНОТО  РАЖДАНЕ.  АКО  ЧОВЕК  ОБАЧЕ УМИРА  В  ПЪЛНО  СЪЗНАНИЕ  В  МОМЕНТА  НА  СМЪРТТА,  ТОЙ  ЩЕ  БЪДЕ  В  ПЪЛНО  СЪЗНАНИЕ  И  В  МОМЕНТА  НА  СЛЕДВАЩОТО   РАЖДАНЕ."
                                     НЯМА  КАК  ЧОВЕК  ДА  СЕ  ПРОБУДИ  ПО  ВРЕМЕ  НА  СВОЯТА  СМЪРТ.  САДХАНАТА,  ПЪТЕШЕСТВИЕТО  КЪМ  ПРОБУЖДАНЕТО  ТРЯБВА  ДА  ЗАПОЧНЕ  МНОГО  ПО-РАНО,  ДЪЛГО  ПРЕДИ  СМЪРТТА;  ЗА  НЕЯ  ТРЯБВА  ДА  БЪДАТ НАПРАВЕНИ  ПРИГОТОВЛЕНИЯ.   БЕЗ  ТЕЗИ  ПРИГОТОВЛЕНИЯ  ЧОВЕКЪТ  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  ЩЕ  ОСТАНЕ  БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН  В  МОМЕНТА  НА  СМЪРТТА.  ДВА  СА  НАЧИНИТЕ  НА  ЧОВЕКА  ДА  ИЗВЪРШИ  СВОИТЕ  ПРИГОТОВЛЕНИЯ  ЗА  СМЪРТТА  -  1./  ФОРМИРАНЕ  НА  ОСЪЗНАТО  ОТНОШЕНИЕ  КЪМ  СТРАДАНИЯТА  И    2./   МЕДИТАЦИЯТА.
                                        ОШО  НАРИЧА  СМЪРТТА  НАЙ-ВЕЛИКАТА  ОТ  ВСИЧКИ  ВЪЗМОЖНИ  ХИРУРГИЧЕСКИ  ОПЕРАЦИИ,  ЗАЩОТО  В  СМЪРТТА  ЦЯЛАТА  ЖИЗНЕНА  ЕНЕРГИЯ  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ВЗЕМЕ  ОТ  ЕДНО  ТЯЛО   И  ДА  СЕ  "ТРАНСПЛАНТИРА"  В  ДРУГО  ТЯЛО.  ЗАТОВА  ПРИРОДАТА  ЩЕДРО  СЕ  БИЛА  ПОГРИЖИЛА  НАПЪЛНО  ДА  ЗАГУБИМ  СЪЗНАНИЕ,  КОГАТО  СЕ  ИЗВЪРШВА  ПРЕНАСЯНЕТО  НА  ЖИЗНЕНАТА  ЕНЕРГИЯ,  ПОНЕЖЕ  БОЛКАТА    ВЕРОЯТНО  Е  НЕПОНОСИМА.
                                             "В  НАШ  ЛИЧЕН  ИНТЕРЕС  Е  ДА  ИЗГУБИМ  СЪЗНАНИЕ;  ПРИРОДАТА  НЕ  НИ  ПОЗВОЛЯВА  ДА  ПОМНИМ  ПРЕМИНАВАНЕТО  ПРЕЗ  СМЪРТТА.   ИМЕННО  ТАЗИ  ЛИПСА  НА  ПАМЕТ  Е  ПРИЧИНА  ВЪВ  ВСЕКИ  ЖИВОТ  ДА  ПОВТАРЯМЕ  СЪЩИТЕ  ГРЕШКИ,  КОИТО  СМЕ  ИЗВЪРШИЛИ  В  ПРЕДНИТЕ  ЖИВОТИ.     АКО  МОЖЕХМЕ  ДА  СИ  СПОМНИМ  КАКВО  СМЕ  ПРАВИЛИ  В  ПРЕДИШНИТЕ  ЖИВОТИ,  МОЖЕ  БИ  НЯМАШЕ  ДА  ПОПАДНЕМ  В  СЪЩИТЕ  КАПАНИ НА  ЖИВОТА...
                                      НО  ТЪЙ  КАТО  НЕ  СИ  СПОМНЯМЕ  ПРЕДИШНИТЕ  ЖИВОТИ,  ПРОДЪЛЖАВАМЕ  ДА  СЕ  ДВИЖИМ  В  СЪЩИЯ  КРЪГ."
                                          МОЖЕШ  ДА  СЕ  СПАСИШ  ОТ  ТОВА  КРЪГОВО  ПОВТОРЕНИЕ,   НО  ЗА  ЦЕЛТА  Е  НУЖНА  ОГРОМНА  ОСЪЗНАТОСТ И  ПОСТОЯННИ  ЕКСПЕРИМЕНТИ.  ТЪЙ  КАТО  СМЪРТТА  ПРИЧИНЯВА  НЕПОНОСИМА  БОЛКА  И  СТРАДАНИЕ,  ТРЯБВА  ДА  ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ  МАЛКО  ПО  МАЛКО,  С  НЕГОЛЕМИ  СТРАДАНИЯ,  ЗА  ДА  ВИДИМ  КАК  МОЖЕМ  ДА  СТАНЕМ  ОСЪЗНАТИ,  ПРЕМИНАВАЙКИ  ПРЕЗ  ТЯХ. 
                                      "ЧОВЕК  -  продължава  Ошо  -,  КОЙТО  ПРАВИ  ПОДОБНИ  ЕКСПЕРИМЕНТИ,  ЧЕСТО  ПО  СОБСТВЕНА  ВОЛЯ  СЕ  ПОДЛАГА  НА  СТРАДАНИЕ,  ЗА  ДА  ГО  ПРЕЖИВЕЕ.  В  ТОВА  Е  ТАЙНАТА  НА  АСКЕТИЗМА...  СЪЗДАВАНЕТО  НА  ДОБРОВОЛНА  БОЛКА  Е  МНОГО  ДЪЛБОК  ЕКСПЕРИМЕНТ.  ЧОВЕК  МОЖЕ  ДА  ЛЕЖИ  ВЪРХУ  ТРЪНИ,  ЗА  ДА  ИЗПИТА  ПРАКТИЧЕСКИ...  ОПИТА  НА  ОТДЕЛЯНЕ  НА  СЪЗНАНИЕТО  ОТ  ФИЗИЧЕСКИЯ  ПЛАН."
                                            ТУК  С  ДОБРОНАМЕРЕНА  ИРОНИЯ  БИХ  СИ  ПОЗВОЛИЛ  ДА  ОТБЕЛЕЖА,  ЧЕ  -  КАКТО  САМ  ПРИЗНАВА  -  ОШО  НАИСТИНА  ЧЕСТО  НЕ  ПОМНИ  КАКВО  Е  ГОВОРИЛ  В  БЕСЕДАТА  СИ  ВЧЕРА,  ТА  ПОНЯКОГА    НИ  ПОДНАСЯ  ПРОТИВОРЕЧИВИ  ИНТЕРПРЕТАЦИИ.  ТОВА  ОБАЧЕ  НЕ  СЕ  ОТНАСЯ  ЗА  СТРАДАНИЕТО.  НЕГО  ТОЙ  Е  ПРАКТИКУВАЛ,   Е,  НЕ  КАТО  ЛЕЖАНЕ  ВЪРХУ  ТРЪНИ,  А  КАТО  ЦЕЛЕНАСОЧЕНО  ПРОВОКИРАНИ  СБИВАНИЯ  МЕЖДУ  НЕГОВИ  УЧЕНИЦИ,  ЗА  КОЕТО  Е  И  ДОНЯКЪДЕ  ПРЕСЛЕДВАН  ОТ  ИНДИЙСКИТЕ  ВЛАСТИ.  В  КРАЯ  НА  КРАЙЩАТА  ОБАЧЕ  ТОЙ  СЕ  СЪГЛАСЯВА,  ЧЕ:
                                         "В  СВЕТА  ИМА  ДОСТАТЪЧНО  НЕВИКАНИ  СТРАДАНИЯ  -  НЕ  Е  НУЖНО  ДА  СЕ  ИЗОБРЕТЯВАТ... НО  ЗАПОМНЕТЕ -  категоричен  е  той -,  ЕКСПЕРИМЕНТЪТ  С  ПРЕДНАМЕРЕНАТА  БОЛКА  Е  ОТ  ОГРОМНА  ВАЖНОСТ,  ЗАЩОТО  ВСИЧКИ  ИСКАТ  ДА  ИЗПИТВАТ  ЩАСТИЕ,  НО  НИКОЙ  НЕ  ИСКА  ДА  ИЗПИТВА  СТРАДАНИЕ.   И  ЛЮБОПИТНО  Е,  ЧЕ  СТРАДАНИЕТО,  КОЕТО  НЕ  ЖЕЛАЕМ,  ИДВА  САМО,  А  ЩАСТИЕТО,  КОЕТО  ТЪРСИМ,  НИКОГА  НЕ  ИДВА  ...   ИДВА  САМО  ТОВА  ЩАСТИЕ,  КОЕТО  НИКОГА  НЕ  СМЕ  ВИКАЛИ.
                                          ЕКСПЕРИМЕНТЪТ  СЪС  СТРАДАНИЕТО  Е  МНОГО  ДЪЛБОК.  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ОПИТВАМЕ  ДА  ОСЪЗНАЕМ  ЦЯЛОТО  СТРАДАНИЕ,  КОЕТО  СРЕЩАМЕ  ПО  ПЪТЯ  СИ.  АКО  ПРОДЪЛЖИМ  ДА  СТАВАМЕ  ВСЕ  ПО-ОСЪЗНАТИ  И  ПО-ОСЪЗНАТИ   ВСЕКИ  ПЪТ,  КОГАТО  СРЕЩАМЕ  СТРАДАНИЕТО,  ЩЕ  СЪБЕРЕМ  ДОСТАТЪЧНО  СИЛИ  НА  ДУХА,  ЗА  ДА  ОСТАНЕМ  СЪЗНАТЕЛНИ  ДОРИ  КОГАТО  ДОЙДЕ  СМЪРТТА.   НИКОЙ  НЕ  МОЖЕ  ДА  ОСТАНЕ  СЪЗНАТЕЛЕН  В  СМЪРТТА,  АКО  НЯМА  ПРЕДИШЕН  ПОДОБЕН  ОПИТ."
                                         В  НИКАКЪВ  СЛУЧАЙ  НЕ  СЪМ  АПОЛОГЕТ  НА  ПРЕДНАМЕРЕНО  ТЪРСЕНОТО  СТРАДАНИЕ,  НО  ЗА  НЕГОВАТА  ВАЖНА  И,  БИХ  ДОБАВИЛ,  ОБЛАГОРОДЯВАЩА  РОЛЯ,  НЯМАМ  НИКАКВО  ЛИЧНО  СЪМНЕНИЕ.  ОСОБЕНО  КОГАТО  ТО  НИ  НАУЧАВА  ДА  ЗНАЕМ  И  ДА  ПОМНИМ,  ЧЕ  СЪС  СТРАДАНИЕТО  ТРЯБВА  ДА  СЕ  СПРАВЯМЕ  САМИ,  КАТО  МОБИЛИЗИРАМЕ  СОБСТВЕНИТЕ  СИ  ФИЗИЧЕСКИ  И  ДУХОВНИ    РЕСУРСИ.  НИКОЙ  НЕ  МОЖЕ  ДА  СТРАДА  ВМЕСТО  МЕН,  НИТО  ПЪК    ДА  ТРУПА    СОБСТВЕН  ОПИТ  ОТ  МОИТЕ  СТРАДАНИЯ...