05.02.2008 г.
вторник
                                  ГЕНЕТИКА  И  СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.
                                                             НАСЛЕДСТВЕНОСТ,  ВЪЗПИТАНИЕ
                                                                                          и
                                                                       САМОВЪЗПИТАНИЕ
                                                                  ОТНОСНО  КРИТЕРИИТЕ
                                                                                       за
                                                                   ЖИВОСТ  и МЪРТВОСТ
                                 НИЕ,  ХОРАТА,  СМЕ  ТАКА  ПРИВИКНАЛИ  ЕМПИРИЧНО  ДА  РАЗЛИЧАВАМЕ ЖИВОТО   И    МЪРТВОТО,  ТА  НИ  СЕ СТРУВА,  ЧЕ  МЕЖДУ  ТЯХ  СЪЩЕСТВУВА  НЯКАКВА  НЕПРОХОДИМА  ГРАНИЦА.  НО  ЕТО  КАКВО ПИШЕ ПО  ТОЗИ  УЖ  ТОЛКОВА  ЯСЕН  ВЪПРОС  НОБЕЛОВИЯТ  ЛАУРЕАТ  ПИТЪР  МЕДАУЪР:
                                 "ДИСКУСИИТЕ  ПО  ТЕМАТА  ЗА  "ИСТИННОТО"  ЗНАЧЕНИЕ  НА  ДУМИТЕ  "ЖИВ"  и  "МЪРТАВ"  ПОКАЗВАТ,  ЧЕ  РАЗГОВОРЪТ  СЕ  ВОДИ  НА  МНОГО  НИСКО БИОЛОГИЧЕСКО  РАВНИЩЕ. ТЕЗИ  ДУМИ  НЕ  ПРИТЕЖАВАТ  НИКАКЪВ  РЕАЛЕН  ВЪТРЕШЕН  СМИСЪЛ,  ДО  КОЙТО В  КРАЙНА  СМЕТКА  БИХМЕ  МОГЛИ  ДА  СЕ  ДОКОПАМЕ.
                                 НЕБИОЛОГЪТ,  УПОТРЕБЯВАЙКИ   ДУМАТА  "МЪРТАВ",  ПОДРАЗБИРА  ПОД НЕЯ НЕЩО,  КОЕТО  ПРЕДИ  ТОВА  Е  БИЛО  ЖИВО;  КАМЪКЪТ ТОЙ  НАРИЧА  МЪРТАВ  САМО  В  ПРЕНОСЕН  СМИСЪЛ  И  НИКОГА  НЯМА  ДА  НАРЕЧЕ  ЖИВ  КРИСТАЛЪТ.  ТОЙ  ОБАЧЕ МОЖЕ  ДА  РАЗЛИЧИ  ЖИВИЯТ  КОН  ОТ  МЪРТВИЯТ  И ДОРИ  ДА  ПРИПОМНИ  ПОСЛОВИЦАТА,  ОПИРАЩА  СЕ  НА  ТОВА  РАЗЛИЧИЕ.
                                     СЪСТОЯНИЕТО  НА  ЖИВОТО  -  ТОВА  Е  НЯКАКВО  СВОЙСТВО  НА  СИСТЕМАТА,  Т.Е.  ХАРАКТЕРИСТИКА,  КОЯТО  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ ПРИЛОЖЕНА  САМО  КЪМ   ОРГАНИЗИРАНАТА  СИСТЕМА."
                                   ЛИЧНО  АЗ  ОТДАВНА   СЪМ  ДОСТИГНАЛ,  МАКАР  И  ВЪВ  ФИЛОСОФСКИ,  А  НЕ  В  СПЕЦИФИЧНО  НАУЧЕН  КОНТЕКСТ,  ДО  СЪЩИЯТ  ИЗВОД.  САМО ЧЕ  СПОРЕД   МЕН   БИ  БИЛО ПО-РЕЗОННО  ДА  СЕ  ГОВОРИ  НЕ  ЗА  СУБСТАНЦИАЛНА  РАЗЛИКА МЕЖДУ  ЖИВОТО  И  МЪРТВОТО,  НЕ  ЗА  ЖИВОТО  КАТО  СВОЙСТВО  НА  СИСТЕМАТА,   А  ЗА  ЖИВОСТТА    И  МЪРТВОСТТА  КАТО  СЪСТОЯНИЯ  НА   ЕДНА  ВИСОКО-ОРГАНИЗИРАНА  СИСТЕМА.
                                     КАКВО  ЗНАЧИ  ЕДНА  ВИСОКО-ОРГАНИЗИРАНА  СИСТЕМА  ДА  ПРЕБИВАВА  В  СЪСТОЯНИЕ  НА  ЖИВОСТ?   ПРИВЕЖДАНИ  СА  РАЗЛИЧНИ  КРИТЕРИИ  ЗА   ЖИВОСТТА  НА  СИСТЕМИТЕ,  МАКАР  ТЕЗИ  КРИТЕРИИ   ДА  СА  ТЪЛКУВАНИ  СУБСТАНЦИАЛНО,  Т.Е.  ИМЕННО  КАТО  СВОЙСТВА  И  ФУНКЦИИ  НА  ЖИВИТЕ  ОРГАНИЗМИ.
                                      СПОРЕД  МЕН  ЖИВОСТТА  Е  ТАКОВА  СЪСТОЯНИЕ  НА  ОРГАНИЗИРАНАТА  СИСТЕМА,  КОГАТО  НА  ПОВЕЧЕТО  ВЪЗДЕЙСТВИЯ  ВЪРХУ  НЕЯ  СИСТЕМАТА  Е  СПОСОБНА  ДА  РЕАГИРА  ИЗПРЕВАРВАЩО,  ПРЕВАНТИВНО  БЛАГОДАРЕНИЕ  НА  ИНФОРМАЦИЯТА,  КОЯТО СИСТЕМАТА   ЗАПАМЕТЯВА  И  СЪХРАНЯВА   ПРЕЗ  ЦЯЛОТО  ВРЕМЕ  НА  СВОЕТО  СЪЩЕСТВУВАНЕ.  СЛЕДОВАТЕЛНО,  СПОСОБНОСТТА  НА  СИСТЕМАТА  ДА  ПОЛУЧАВА,  СЪХРАНЯВА,    ПРЕРАБОТВА  И  ТРАНСФОРМИРА  ИНФОРМАЦИЯТА  В  УПРАВЛЯВАЩ  НЕЙНОТО  ПОВЕДЕНИЕ  ФАКТОР  Е СПОРЕД   МЕН  ГЛАВНИЯТ  КРИТЕРИЙ  ЗА  НЕЙНАТА  ЖИВОСТ.
                                        КАКВО ПО-КОНКРЕТНО  ОЗНАЧАВА  ТОВА?
                                         ИМА  СИСТЕМИ,  В  КОЙТО  СЕ  ОСЪЩЕСТВЯВА  ПОТОК  НА  ВЕЩЕСТВАТА.  ИМА  СИСТЕМИ,  В  КОИТО  СЕ  ОСЪЩЕСТВЯВА  ПОТОК  НА  ЕНЕРГИЯ.  НО  СЪЩЕСТВУВАТ  И  ПО-ВИСОКО-ОРГАНИЗИРАНИ  СИСТЕМИ,  ЗА  КОИТО  ГЛАВНОТО  Е ПОТОКЪТ  НА  ИНФОРМАЦИЯ  В  ТЯХ.  САМО  ЧЕ  КАКВО  Е  ТОВА  ИНФОРМАЦИЯ?  В  ОНТОЛОГИЧЕН  ПЛАН  ИНФОРМАЦИЯТА  Е  ПОРЯДЪК,  ОРГАНИЗИРАНОСТ,  СТРУКТУРИРАНОСТ.  ТЯ  -  както  казваше и настояваше  Норбърт Винер  -  НЕ  Е  НИТО  МАТЕРИЯ,  НИТО  ЕНЕРГИЯ.  И  МАКАР  ЧЕ  САМИЯТ  НОРБЪРТ  ВИНЕР  НЕ  ОТИДЕ  ПО-НАТАТЪК    И  НЕ  ИДЕНТИФИЦИРА   СЪДЪРЖАНИЕТО  НА  ПОНЯТИЕТО  "ИНФОРМАЦИЯ"  С  ПОРЯДЪКА,  ОРГАНИЗИРАНОСТТА  И  СТРУКТУРИРАНОСТТА  НА  СИСТЕМИТЕ,  ТОВА  СЛЕД НЕГО  НАПРАВИХА  ДРУГИ  ВЕЛИКИ  УЧЕНИ  КАТО  ИЛЯ  ПРИГОЖИН  НАПРИМЕР.
/следва/