01.02.2008 г.
петък
                                    ГЕНЕТИКА  И  СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.
                                                             НАСЛЕДСТВЕНОСТ,  ВЪЗПИТАНИЕ 
                                                                                            и
                                                                          САМОВЪЗПИТАНИЕ
                                                                                      ЦЕЛТА
                                                                                            и
                                                                                СВОБОДАТА ...
                                   НАУКАТА  МОЖЕ  ПОРАДИ  СВОЯ  МЕТОД  НА  ПОЗНАНИЕ  ДА  ИГНОРИРА  ЦЕЛСЪОБРАЗНОСТТА  И ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТТА  НА  ЖИВОТИНСКОТО  И  ДОРИ  НА  РАСТИТЕЛНОТО  ПОВЕДЕНИЕ,    НО  ТО  СИ ОСТАВА  АБСОЛЮТНО  ДОКАЗАН  ЕМПИРИЧЕН  ФАКТ.    И  АКО  НАУКАТА  НЕ  Е  В  СЪСТОЯНИЕ  ДА  ГО   ОПОЗНАВА  И  ОБЯСНЯВА,   ЗА  ФИЛОСОФИЯТА  НА  ХЕГЕЛ  ПРИМЕРНО  ТОВА  ИЗОБЩО  НЕ  СЕ ОТНАСЯ.
                                           "ЦЕЛТА  -  пише  Хегел  - МОЖЕ  ДА  БЪДЕ  ОПРЕДЕЛЕНА  СПОРЕД  НЕЙНАТА  ИСТИНА  КАТО  СИЛА,  КОЯТО  ВЪЗБУЖДА  САМАТА  СЕБЕ  СИ  КЪМ  ПРОЯВЯВАНЕ  НАВЪН,  КАТО  ПРИЧИНА,  КОЯТО  Е  ПРИЧИНА  НА  САМАТА  СЕБЕ СИ,  ИЛИ ЧИЕТО  ДЕЙСТВИЕ  Е  НЕПОСРЕДСТВЕНО  ПРИЧИНА....   ЦЕЛТА  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ВЗЕМА  ИЗОБЩО  КАТО  РАЗУМНОТО  В  НЕГОВОТО  СЪЩЕСТВУВАНЕ. ... ЦЕЛТА  Е  ВЪТРЕ  В  САМАТА  СЕБЕ  СИ  ВЛЕЧЕНИЕТО  КЪМ  СВОЕТО  РЕАЛИЗИРАНЕ."
                                                  КАКТО  СЕ  ВИЖДА,  ГЕОРГ  ХЕГЕЛ  ИЗОБЩО  НЕ  ТЪЛКУВА  ЦЕЛТА  ПРОСТО  КАТО  НЯКАКЪВ  ПАСИВЕН,   ИДЕАЛЕН  И  СУБЕКТИВЕН  ОБРАЗ  НА  ЕДИН  ОЧАКВАН  БЪДЕЩ  РЕЗУЛТАТ.  ЦЕЛТА  СПОРЕД  НЕГО  Е  СИЛА,  КОЯТО  МОЖЕ  ДА  ДЕЙСТВУВА  КАТО  ПРИЧИНА И  ТО ...  КАТО  ПРИЧИНА  НА  САМАТА  СЕБЕ СИ;  ЦЕЛТА  Е  ВЪТРЕШНО  ВЛЕЧЕНИЕ,  КОЕТО  АКТИВНО  СЕ  СТРЕМИ  КЪМ  РЕАЛИЗИРАНЕ.
                                                  КОГАТО  ИМАМ  ПРЕДВИД  ЧОВЕКА,  НА  МЕН  МИ  Е  ЯСНО  И  ОТ  МОЕТО  ЛИЧНО  САМОПОЗНАНИЕ,   ЧЕ  АЗ  МОГА  ДА  СИ  ПОСТАВЯМ  ЦЕЛИ,  КОИТО  НА  ВСЯКА  ЦЕНА  ЖЕЛАЯ  ДА  ПОСТИГНА,  ДА  ГИ  ПРЕВЪРНА  В  МАТЕРИАЛЕН  РЕЗУЛТАТ.  НО  НАЛИЧИЕТО  НА  ЦЕЛ,  НА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  И  ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ  В ПОВЕДЕНИЕТО  СЪВСЕМ  НЕ  СА ПРИСЪЩИ  ЕДИНСТВЕНО  НА  ЧОВЕКА.    И  -  КОЕТО  Е  ОЩЕ  ПО-ВАЖНО  -   ДОРИ  ПРИ  ЧОВЕКА  СЪЩЕСТВУВАТ  ЦЕЛИ,  КОИТО  ТОЙ ВЪОБЩЕ  НЕ  САМООСЪЗНАВА  РАЦИОНАЛНО.   ТАКИВА  СА  НАПРИМЕР  ЦЕЛИТЕ,   ЗАЛОЖЕНИ  КАТО  ПРОГРАМА  ЗА  РАЗВИТИЕТИЕТО  МУ  В  НЕГОВАТА  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ.
                                            КАК  ТРЯБВА  ДА  СЕ  РАЗБИРА ТВЪРДЕНИЕТО,  ЧЕ  ИНДИВИДУАЛНОТО  РАЗВИТИЕ  НА  ЧОВЕКА   ПЪРВО  КЪМ  ЗРЯЛОСТ,  А  ПОСЛЕ  КЪМ  СТАРЕЕНЕ   И  УМИРАНЕ,  ПРЕДСТАВЛЯВА  ЕДИН  ГЕНЕТИЧНО  ПРОГРАМИРАН  ПРОЦЕС?  ИСТОРИЧЕСКИ  ФАКТ  Е,  ЧЕ  ХОРАТА  НИКОГА  НЕ  СА  МОГЛИ  ДА  СЕ  ПРИМИРЯТ  СЪС  СМЪРТТА.  РЕЗУЛТАТ  НА  ТАЗИ  НЕПРИМИРИМОСТ  СА  КАКТО  ХРИСТИЯНСКАТА  ИДЕЯ   ЗА  ВЪЗКРЕСЕНИЕТО,  ТАКА   И  ХАРАКТЕРНАТА  ЗА  ИЗТОКА   ИДЕЯ  ЗА  ПРЕРАЖДАНЕТО  НА  ДУШАТА.
                                                 ИНСТИНКТЪТ  ЗА  ЖИВОТ,    ЗА  ОЦЕЛЯВАНЕ  И  САМОСЪХРАНЯВАНЕ  НА  ВСИЧКО  ЖИВО  Е НАЙ-МОЩНИЯТ  ИНСТИНКТ.   В  ТАЗИ  ВРЪЗКА  ОБАЧЕ  СЕ  НАЛАГА  ДА  НАПРАВЯ  ЕДНО  МНОГО  СЪЩЕСТВЕНО  УТОЧНЕНИЕ.  АКО  НИЕ  РАЗГЛЕЖДАМЕ  ЧОВЕКА  ЕДИНСТВЕНО  В  КАЧЕСТВОТО  МУ  НА  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД,   НИЕ  НИКОГА  НЯМА  ДА  РАЗБЕРЕМ  ЗАЩО  ТОЗИ  ИНДИВИД  ТРЯБВА  ДА  ОСТАРЯВА  И  ДА  УМИРА.   ОТ  ГЛЕДНАТА  ТОЧКА  НА  ИНДИВИДА СМЪРТТА  ВИНАГИ  Е БИЛА,  Е  И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА  ДА  БЪДЕ   НЯКАКВА  КОСМИЧЕСКА  ИЛИ  БОЖИЯ  НЕСПРАВЕДЛИВОСТ,    НЯКАКВА  НЕЛЕПОСТ,  КОЯТО  ОБЕЗСМИСЛЯ  ВСИЧКО,  НАПРАВЕНО  В  ЖИВОТА  НА  ИНДИВИДА,  ОБЕЗСМИСЛЯ  ДОРИ  САМИЯТ  МУ  ЖИВОТ  И  ТОЙ  СЕ ПИТА  ЗАЩО  Е  ТРЯБВАЛО  ДА  СЕ  РАЖДА.......
 /следва/