С Ахмед ДОГАН, лидер на ДПС, разговаря Валерия Велева

- Недопустимо! Удар под кръста на БСП. Лош знак към европейските институции. Цинизъм! Да се сезира прокуратурата! Това са само част от реакциите, взривили българското общество след думите ви в с. Кочан: “Властта е в моите ръце, аз разпределям порциите в държавата”. Не съжалявате ли вече за тях, г-н Доган?

- Няма за какво да съжалявам. Защото казаното отразява само част от технологията за правене на реална политика и мястото и ролята на лидера във взаимодействието между централната и местната власт. Необходимото уточнение, което бих искал да направя, е, че казаното се отнася само и единствено за общините, които ние управляваме.

- Очаквахте ли такава бурна реакция?

- Признавам си, не! И ме учудва, че в обществото се дава път на хора, които заместват правенето на политика с налагането на мними опасности или с представянето на желаното за реалност.

- Знаете какво е отношението в обществото към такива признания. Дори от чувство за самосъхранение не можехте ли да си наложите да не дразните хората, за да не се превърнете в мишена?

- Ние правим кампания за нашите избиратели. И казваме истината пред тях. На много места, където кметовете ни са втори или трети мандат, се виждат като единствените субекти по проектите. На тази база правят собствена политика и ние имаме сериозни разминавания с тях. В с. Кочан разясних нивата на компетенциите: докъде се простира ролята на кмета и каква е отговорността на лидера на партията. Хората избират една партия заради програмата й и с оглед очакванията си тяда бъде осъществена. Отговорността за това е на лидера...

- Всички обаче приеха позицията ви като: “Доган си прави, каквото иска, той е извън закона и на това трябва да се сложи край!”.

- Учудвам се, че всички сега на наш гръб се упражняват, че с нас искат да си измият ръцете. Това е елементарно, архаично и недостойно. Израз на безсилие!

- Но вие ги провокирате!

- Нима преди години Костов не е вземал персонално решения накъде да насочи едни инвестиционни потоци и къде да спре други? Ще дойде време и специално ще ви дам конкретни примери за неговата избирателна отговорност. Това не е незаконно, то се прави с авторитета и правомощията на даден лидер и е в рамките на конституцията. Аз не съм казал нищо, което да е практика само на ДПС. Аз обаче имам смелостта да го обявя на висок глас. Както когато казах за обръчите около партиите и всички скочиха - може ли днес поне една сериозна партия да каже, че около нея няма бизнес структури? Вижте предизборната кампания. Откъде са тези пари? Забравихте ли рекета, с който Костов навремето притискаше бизнеса? Забравихте ли какво се случваше на всеки бизнесмен, който можеше само да си помисли, че няма да даде лептата си за фондацията на жена му? Каква е тази истерия сега?

- Акумулирахте, г-н Доган, невиждана омраза срещу себе си и ДПС. Това няма ли да ви унищожи?

- Не. Цялата тази развихрила се анти-ДПС и анти-Доган кампания ми помага много. Тя е контрапункт на нашата изцяло позитивна и разгърната в човешки план кампания. На мен дори не ми се налага да обяснявам пред нашите избиратели нито за стратегии за управление на страната, нито за евроинтеграция, нито за приоритети. Хората виждат за какво става въпрос.

- Защото сте ги изолирали вашите хора!

- Не! Защото, когато се почувстват в опасност, дори в несигурност, естествено е да се обединяват. Това улеснява много моята работа, действа мобилизиращо. Когато нашите хора виждат реакцията срещу нас, аз няма нужда да им обяснявам защо трябва да имаме повече представители в парламента, защо трябва да вкараме повече компетентни хора на всички нива във властта. Антикампанията върши много работа на ДПС и аз благодаря на всички, които използват тази терминология.

- А омразата не ражда ли омраза и във вас?

- Омразата по принцип ражда омраза. Но тези дни аз искам да се обърна към Всевишния с молитва да изчисти душите на тези, които ни мразят. Тях да ги направи по-добри, а нас да ни предпази от изкушението да им отвърнем с омраза. Иначе докъде ще стигнем? Ами ако и ние отвърнем с тази омраза? Какво правим тогава? Всеки трябва да си зададе този въпрос. Събирането на анти-вот е временно явление, този вот е фалшив. А пък изграден и на етнорелигиозна основа, създава опасност за стабилността и сигурността на страната..

- С какво тази кампания се отличава от другите?

- Най-големият дефицит на тази кампания в национален мащаб е липсата на идеи. Нито една политическа сила няма реална представа за изход от кризата. Да не говорим за управление на процесите във финансов и икономически аспект, рискови ситуации и т. н. Това показва, че политическият елит на страната не е на равнището на предизвикателствата, пред които тази криза ще ни изправи. И това е най-тъжното! Вместо избирателят да търси от политическите си представители форма за изход от тази ситуация, политиците търсят от избирателя подкрепа на антиоснова. Това е пошлото, некомпетентното, незрялото! Разбирам, че в случая се атакува един модел за развитие, нещо, което дава плодове, но то е контрапродуктивно за страната като цяло.

- Накъде ще тръгне държавата след 5 юли?

- България ще има нужда от спешна програма за управление и преодоляване на кризата, от консенсусно поле за справяне с изпитанията, които ни предстоят. Ако това не стане в първите месец-два след изборите, след това ще бъде късно.

- Това предполага след вота политическите лидери да седнат и да се разберат. При тези изгорени мостове помежду им как ще се получи това съгласие?

- Това отново е следствие на тази емоционална, личностно оцветена кампания. Ние не водим състезание, в което да се конкурираме с нови идеи и стратегии, с преформулиране на старите приоритети в новите условия на криза. Ние водим кампания анти-, анти-, анти-... Това е хашлашка, примитивна кампания. Съжалявам!

- Смятате ли, че ще се сключи коалиция за десноцентристко управление. Няколко пъти подчертавате, че България има нужда от десен завой.

- Все още има шанс за десноцентристко управление. За голямо съжаление субектите не са ясни. И затова се затруднявам да кажа как ще изглежда това управление. В обществото се налага тенденцията за нещо различно от сегашното. За съжаление това различно може да бъде съвсем случайно и оттам да дойдат рисковете за държавата. Защото моментът е кризисен. Иначе в политиката е имало и ще има рискове, но днес рисковите фактори може да се окажат драматични за държавата. И после да си скубим косите.

- Социолозите казват, че вълната на ГЕРБ е преминала билото си. Имате ли обяснение?

- Моторът на една вълна е емоцията. Вълната винаги е свързана с огромни очаквания. Предишната вълна бе свързана с царя, пак на базата на високи очаквания и необосновани надежди. И тя бе на антиоснова. Няма вълна, която да е на база рационалност, основана на нова стратегия или нови приоритети за развитие на страната. След изборите може би българските учени ще се замислят сериозно върху този феномен. Защото той вече опира до характерологията на българина - да чака месията. И едновременно с това да е негативно настроен. Само че месия вече няма да има! Защото времето не предполага месия. Политиката е колективна игра и тези, които се правят на месии, рухват бързо. Историята ги отритва.

- Научихте ли нещо за банката кадри на ГЕРБ? Бизнесмени сами се предлагали за министри, търсят се специалисти в Лондон, Вашингтон...

- Учудвам се, че една политическа сила, която има претенциите да управлява, едва ли не излиза на пазара на режим “на търси се”. Това звучи несериозно. Административният капацитет на страната не е толкова голям, за да прекрояваш властта на база случайност. Подборът трябва да бъде сериозен от гледна точка на конкретната ситуация, в която се намираме, конкретните потребности и приоритети на страната. Известна ми е тази нагласа всеки да се вижда министър. Това е липса на зрелост, на отговорност. За голямо съжаление избирателят като че ли не се замисля върху това. И никой не пита: кой ще управлява, с кого, кои са конкретните хора, които ще поемат ресорите на държавната власт. Има една витаеща идея - абе, дай да видим другите какво ще направят. Избирателят трябва да бъде отговорен, когато взема една бюлетина, да не би да стане по-лошо за него, за начина му на живот, за страната. Всъщност на 5 юли отговорността е на избирателя.

- Споделяте ли оценката на президента, че партиите изкривиха мажоритарния вот, издигайки предимно партийни кандидатури?

- Още в самото начало знаех, че вотът за мажоритарните кандидати ще бъде изкривен. При нашите условия, на тази степен на развитие на демокрацията в България, мажоритарните кандидати не могат да успеят без намесата на партийните машини. Как си представяте, примерно проф. Андрей Пантев, когото изключително много уважавам, да успее в Търново? Той заслужава да бъде икона на Търново заради неговата компетентност, отговорност... Но ако той няма на разположение поне 500 души, ако зад него не е една добре смазана машина за провеждане на изборите, не може да успее. Избирателят вече е станал много придирчив. Само с един плакат няма да го накараш да гласува. Той трябва да се организира до урната. А ти трябва да го мотивираш с различни форми и методи до такава степен, че той да отиде на всяка цена до урната. Това един независим кандидат как да го направи?

- Трудно ли ще бъде на ДПС след 5 юли?

- Независимо дали ще бъде в управлението или в опозицията, ДПС ще бъде фактор в обществено-политическия живот на България. Това е нашата цел. Друга нямаме. И ще я постигнем!"