Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2009 21:50 - АРЕСТУВАНЕТО на МЕДИ ДОГАНОВ: ПЪРВИЯТ РАЗПИТ
Автор: tagarski Категория: Технологии   
Прочетен: 2736 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.06.2009 21:56


          01.06.2009 г.
    понеделник

АРЕСТУВАНЕТО на МЕДИ ДОГАНОВ:
            ПЪРВИЯТ РАЗПИТ
Разпитът провежда следователят от Държавна сигурност Живко Текимски:

                  ПРОТОКОЛ:

"Разпитът започна в 15.00 ч.
На поставените му въпроси обвиняемият даде следните обяснения:
СЛЕДОВАТЕЛ: Доганов, предявявам ви постановление за привличане в качеството ви на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” от 12.06.1986 год. за това, че през периода 1985/1986 год. на територията на Варненски, Толбухински и Шуменски окръг сте членували в организация, поставила си за цел извършването на престъпления против Народната република с цел да създадете затруднения на властта, да разпространявате клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ.
Прочетете и подпишете постановлението!
Признавате ли се за виновен?
ОБВИНЯЕМ: Предяви ми се постановление за привличането ми в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Прочетох и подписах постановлението. Разяснени ми бяха правата, които имам по чл. 51 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Признавам се за виновен по предявеното ми обвинение. Ще разкажа подробно за извършената от мен противодържавна дейност.
ВЪПРОС: Какво ви е известно за разпространение на материали с клеветническо съдържание и какво участие имате вие в създаването и разпространяването им.
ОТГОВОР: Когато трябва да дам изчерпателен отговор на този въпрос, би трябвало да започна от това, че проведените мероприятия по възродителния процес, и по-конкретно възстановяването на името ми, на мен все пак ми се отразиха някак стресово. Специално искам да отбележа, че върху мен не е упражнено никакво насилие, но въпреки това мероприятието за мен беше неочаквано, някак си не можах да се преборя с емоциите си, независимо че бях убеден в правилността и необходимостта от провеждането на такова мероприятие.
Оказа влияние и общото въздействие на кръга от хора, с които живея, с които работя, с които общувам. Извън това, по същото време с мен започнаха да установяват отношения и различни хора от средите на преименуваните, които до този момент не познавах. Те просто искаха да разговарят с мен, да споделят вълненията си и може би поради това търсеха връзка с мен.
Обикновено по два пъти в годината си отивам в село Дръндар и при посещенията ми в селото в периода след възстановяване на имената с мен също искаха да разговарят доста хора.
През месец септември или октомври 1985 година аз си отидох в село Дръндар във връзка със смяната на личния ми паспорт. Бях си пуснал брада и поради това трябваше да сменя паспорта с нова снимка. Престоях в селото от три до пет дена. По това време в дома ми дойде Диман Кисимов, който работи като строителен техник. Той е по-малък от мен с около 10 години и поради това не го познавам отблизо.
... /Това е “българското” име на преименувания по това време Касим Дал/
Тогава Диман Кисимов донесе една връзка с изрезки от вестник “Нова светлина” и ми каза, че някой му ги бил подхвърлил в двора. Аз прочетох някои от изрезките на вестника, но Диман се отнесе доста иронично към съдържанието им, защото те засягаха въпроси от историческо естество по отношение на произхода на турските племена, на турските народи и др.
След това Диман Кисимов ми показа един писмен материал от пет-шест страници, написан с латиница на турски език. Страниците бяха малък формат, както е един машинописен лист, разделен на четири. Прочетох този материал и изразих известно иронично отношение към написаното. Диман се засегна и ми каза, че ние, като сме много учени, какво сме направили по този въпрос. Имаше предвид мен и други като мен, както той се изразяваше за учените. Като казваше за въпроса, по който нищо не сме направили, Диман имаше предвид това, което пишеше в показания ми от него материал. Писменият материал, показан ми от Диман, започваше с един цитат на Ататюрк, който по смисъл се превежда: “За този, който милее за родината си”. Накрая завършваше с дата от 1985 година. Сочеше се, че материалът е написан в София, и се добавяше, че е тайно издание и нелегално. От екземпляра личеше, че той е писан на пишуща машина, но под индиго.
Няколко седмици след това аз пак си бях на село, но точно не си спомням по какъв повод. По покана на роднината ми по майчина линия Младен Бакалов, който е шофьор на автобуса, който пътува по линията гр. Толбухин – село Бакалово, окр. Толбухински, аз отидох на гости в село Бакалово. Младен ме посрещна и по повод гостуването ми, покани в дома си още 8–10 човека негови приятели. Той искаше аз да поговоря на неговите приятели и да им дам съвети, а и те да поговорят с мен, като с учен човек. Разговорът трябваше да се проведе във връзка с възродителния процес и да се обсъди има ли някаква възможност да се противодействува на този процес, или да се предизвика или провокира започване на преговори между България и Турция за изселване.


Говорихме по тези въпроси със събралите се и аз допълнително ще изясня какво точно говорихме. Учудих се, че Младен споделя всичко със съпругата си.
Тогава пред всички Младен Бакалов ми показа един екземпляр от листовка, която е писана на ръка, но с печатни букви и след това преснимана по някакъв начин. Тя беше много зацапана, грубо изработена и трудно се четеше. В нея се отправяше обръщение да не се даваме, да се обединяваме, да окажем общ отпор.
Освен това Младен извади още два карирани листа, на които ръкописно беше изписано на турски език нещо като обръщение – призив. Младен каза, че като почиствали автобуса, намерил тези листа на пода и ги прибрал. Този материал съдържаше извадки от един друг писмен материал, който видях по-късно при други обстоятелства и за който сега ще разкажа.


При гостуването ми в дома на Младен аз останах да преспя там. На следващия ден при мене дойде учителят по практика в едно училище в гр. Толбухин, който се казва Давид Хаджиев. С Давид се познаваме от лятото на 1985 година, когато той, Младен Бакалов и Здравко Аргиров бяха дошли в София и ми се обадиха да се видим.
Давид Хаджиев беше разбрал по някакъв начин, че аз съм на гости в дома на Младен Бакалов, и дойде със собствената си лека кола, за да ме вземе и заведе на гости в гр. Толбухин. Заведе ме на гости у дома си, обядвахме и престоях там около два часа. В дома му бяха жената и децата му, като външни хора нямаше. Жената на Давид е в течение на въпросите, по които той говори с мен.
Тогава Давид Хаджиев ми показа един писмен материал, написан на пишуща машина на турски език, оформен като брошура в малък формат и съдържащ 10–15 страници. Прочетох материала и видях, че той е написан много грубовато по смисъл и съдържание, неточен от историческа гледна точка и противоречив. Доста фанатичен беше този материал, с някакви емоционални обрати. Стремеше се да обобщава някои неща, но съдържаше и конкретни данни. Давид каза, че искат да размножат материала и да го разпространят. Дори каза, че материалът бил размножен в доста екземпляри и разпространен в гр. Толбухин и окръга. Размножен е само на индиго. Не се интересувах кой и как е писал материала, но предположих, че го е писал Давид. Кой и как го е разпространявал, не зная и не съм питал. Давид Хаджиев ми спомена, че е ученик на един бивш учител от гр. Толбухин, който по това време бил изселен в Белене, и допускам, че този учител може да има нещо общо със сътворяването на брошурата. Като прочетох брошурата, аз се учудих, че по съдържание тя съвпада със съдържанието на двата листа, които ми даде Младен Бакалов и за които каза, че е намерил в автобуса. Аз извадих тези листове и ги дадох на Давид. Той веднага ги позна, че са преписани от брошурата и много се ядоса от неговите си хора, като каза, че те не работят добре, щом като са допуснали тези листове да попаднат в автобуса.
След това Давид ми показа няколко книги, които бяха издадени в Турция и касаеха България, като в тях се говореше за някакви асимилаторски стремежи по отношение на „турското население”. Дори смятам, че брошурата е писана, като са ползувани материали от тези книги.
Направих забележка на Давид, че не трябва да преписват позиви с ръкописен текст, защото по ръкописа лесно може да се докаже кой е авторът им. Именно от това беше недоволен Давид, че хората му са допуснали това, и каза, че самият той знае и не допуска тези неща, но другите не знаят.
Говорихме и по други неща, за които ще дам по-подробни обяснения впоследствие.
Давид Хаджиев ми каза, че скоро ще има лична работа в София и ще дойде да се видим.
Трябва да кажа, че брошурката, която видях в Давид, беше същата по съдържание, както тази, която видях в Младен, по-точно казано, двата листа, които ми показа Младен. Само че екземплярът на Давид не беше копие под индиго, а оригинал. Съдържанието на брошурката беше предимно в анархистичен смисъл, като се отправяха призиви да не се работи, да се вреди на държавата, да се руши, унищожава, поврежда и т. н. Казах, че брошурката не е издържана, и предложих да напиша текст, който да е в по-издържан вид. Като се върнах в село Дръндар, аз веднага седнах и написах един такъв материал. Обхвана пет-шест страници. В действителност материалът беше написан на три и половина листа от двете страни. Листата бяха голям формат, карирани. Този материал аз предложих на Диман, за да го даде на Давид.
Когато Давид идва в София в края на месец декември 1985 година, от него аз разбрах, че е получил материала от Диман. Самият Давид беше недоволен от този материал, като каза, че той няма да свърши работа, защото трябвало да бъде с по-огнена реч. Аз бях написал материала на български език, защото не владея добре турски език. Давид каза, че искал да се види в София с някакъв приятел журналист, но не можал да го намери. Давид и журналистът едно време били съученици.


Около 10 март 1986 година аз пак си бях в село Дръндар. Диман ме покани на гости у дома си. Там беше и зет му Сабин Наумов, който работи в гр. Варна като заварчик. Тогава Диман и Сабин Наумов показаха какво приспособление са направили за размножаване на печатни материали. Те използуваха просто една дървена рамка като от картина, на която опъваха восъчен лист с предварително написан текст като за циклостилно размножаване, плътно го залепваха с лепило и след това с мастило и валяк отпечатваха текста по метода на циклостила. Аз наблюдавах как работят Диман и Сабин на това приспособление в продължение на около половин час. Те размножаваха брошурката, която аз бях видял в Давид. Казваха, че ще размножат брошурата в около 200 екземпляра. Бяха още в началото, но не мога да кажа в колко екземпляра я бяха размножили вече. Доста се зацапваше и не излизаше четливо и качествено от почистването. По време на работата при нас влизаше съпругата на Диман и поради това смятам, че тя е в течение на всичко. Смятам, че в течение на тази дейност на Диман е и съседът му Румен Ризов. Тогава него не го виждах да идва в дома на Диман, но винаги заедно ги виждах навън. Освен това, когато влизах в къщата на Диман, забелязах, че някой излезе и влезе в съседната къща, която е на Румен, но не видях дали това беше той. Предполагам, че е бил Румен.
Диман и Сабин Наумов ми показаха и едно писмо, написано от някакъв изселен в Белене. Писмото беше написано на машина, но не си спомням дали беше преписано на восъчен лист за размножаване. Писмото по съдържание беше, че са чада на рода ни, станали са жертва и нещо подобно.
За Диман мога да кажа, че той е буен и невъздържан младеж, който е готов на всичко.
Пропуснах да спомена, че заедно с Давид често съм виждал един младеж, рус, пълен, който работи като шофьор. Същият се казва Здравко Аргиров. Здравко ми каза, че са имали пишуща машина, която трябвало да се ремонтира и щяла да започне да работи. Здравко е роднина на Младен.
Давид Хаджиев настояваше аз да помогна при разпространяването на брошурата, която щеше да бъде размножена в около 2000 екземпляра. Той държеше аз да разпространя от тази брошура в София. Аз не съм му обещавал това. Той каза, че ще ми се обади към края на месец март 1986 година или началото на месец април по този въпрос, но не ми се обади. Не ми дадоха екземпляри от брошурката и същата не е разпространявана в София.


Преди около 20–30 дена получих на адреса си в София писмо. Няма подател, но е изпратено от гр. Варна. С полупечатни букви е написано на цяла страница, като си спомням, че пишеше нещо срещу имамите. Предполагам, че писмото е написано от Давид или Диман. Не съм ги питал дали те са ми изпратили писмото. В писмото се споменаваше и за унищожаване на гробища. Това писмо сега е у дома ми, поставено в книгата „Логически речник” – съветско издание.
Давид Хаджиев, Здравко Аргиров и Младен Бакалов през месец септември 1985 година идваха да ме търсят в София, като искаха да им уредя връзка с някакъв западен журналист, с когото да се уговорят той да отиде по конспиративен начин при тях и след това да има възможност да изнесе зад граница материал за извършени насилия при преименуването. Не можах да ги свържа с никакъв журналист. След това Давид още два пъти идва да ме търси по този въпрос, но не направихме нищо. Беше обещал отново да идва, но повече не е идвал в София. Първото идване беше в края на месец август 1985 г., по-точно около 15 септември 1985 година. Второто – през месец декември 1985 година, а третото му идване беше в средата на месец януари 1986 година.
Диман ми е говорил за един възрастен учител от Шуменски окръг, който е пенсионер, има нювабско образование и е много начетен. Той бил чул отнякъде за мен, че съм бил млад, просветен човек и много искал да се срещне с мене, да се запознаем и да разговаряме. Досега не съм се срещал с този човек. Не зная какви са отношенията на Диман с този учител.


От посещенията ми в село Дръндар зная, че досегашният кмет на селото Юлиян е силно националистически настроен, но е прикрит и внимателен. Смятам, че той знае какво става в село, защото много добре познава хората. Допускам, че знае за разпространените клеветнически материали и за техните разпространители, но се преструва, че нищо не знае, и гледа да не пречи по някакъв начин на тази дейност.
Фелдшерът на селото Илиян е националист, както и кметът, но той е много предпазлив и не се намесва в никакви нередни работи, въпреки че и той знае конкретно за тях. Аз лично с тези двамата не съм имал взаимоотношения по създаването и разпространяването на клеветнически материали.
Прочетох настоящия протокол, дадените от мене обяснения са правилно записани и за верността им се подписвам.
Край на разпита 17.00 ч."
 



Тагове:   меди доганов,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tagarski
Категория: Технологии
Прочетен: 639918
Постинги: 356
Коментари: 427
Гласове: 11024
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031