БЕЗУМИЕТО на СТАНИШЕВ и ДОГАН

19-04.2009 г.
   неделя
 ВЕЛИКДЕН
БЕЗУМИЕТО на СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
                         и
              АХМЕД  ДОГАН

Автор: Валерия Велева

- Г-н Близнаков, защо БСП и ДПС така бързо казаха "не" на президентското вето върху промените в избирателния закон?
- Бързата реакция по повод на ветото на президента от страна на ръководствата на двете партии целеше в близък план да не се допусне разколебаване в редиците. Самото въвеждане на изборната бариера бе предизвикано от един твърде висок залог - оставането във властта на всяка цена! Този залог сплотява депутатите. Без да се държи сметка обаче, че такава висока изборна бариера ще деформира бъдещото политическо представителство и ще остави много гласоподаватели без говорители в следващото Народно събрание, а това ще подкопае неговата легитимност.
- Депутатите в левицата не разбраха ли, че извършиха нещо непочтено?
- Мнозина са наясно, че това, което се случва, е политически некоректно и морално укоримо. Освен това при нас диктатът на ръководството беше придружен със заплахата, че отклоняването от линията при гласуването ще доведе до отпадане от листите! А до изборите остава малко време и хората не желаят да поемат излишни рискове за собственото си бъдеще в политиката.
- Вие се шегувате! За да си спасят кожата, народните ни избраници са си плюли на сурата, така ли?
- В персонален план е разбираемо, че немалко хора ценят повече "собствената си кожа", отколкото да се възправят в защита на абстрактните ценности на демокрацията.
- Но реакцията срещу 8% праг е остра. Защо вашите колеги не се съобразиха нито с позицията на президента, нито с всеобщото неодобрение на обществото към тези промени, направени в последния миг?
- Защото възтържествува гледната точка, според която целта оправдава средствата. В случая - елиминирането на опозиционната коалиция СДС-ДСБ е средството да се осуети формирането на следизборна десноцентристка коалиция в парламента, като по този начин ГЕРБ бъде принуден да приеме коалиция с БСП. А когато бъде постигната заветната цел, тогава в действие влиза правилото: "Победителите не ги съдят". Но историческият опит показва, че понякога все пак се стига до съд и възмездието застига онези, които злоупотребяват с властта. Все още сме далече от съвременното цивилизовано разбиране за политика, при което се приема, че е по-добре другата страна да спечели, отколкото да бъдат потъпкани демократичните ценности и принципи.
- Значи е вярно, че идеята за 8% изборен праг за коалиции е насочена предимно срещу Костов?
- Причините за въвеждането на високия изборен праг са от по-общ характер, но споменатата личност без съмнение катализира вземането на решението. За мнозина мои колеги този човек е въплъщението на "абсолютния враг". Самият Иван Костов допринесе доста за огрубяването на политическите нрави, но той има своите заслуги към България и не трябва да бъде атакуван с крайни средства.
Като конституционалист ще кажа, че отношението към опозицията е мерило за зрелостта на демокрацията. Затова в по-широк контекст това решение може да има неблагоприятен международен отзвук. В света на Европа и без друго се смята, че извършените промени по повод присъединяването на България към ЕС имат "козметичен" характер. А Венецианската комисия за демокрация чрез право оказва натиск върху редица страни за намаляване на изборните бариери и това в повечето случаи е вече направено.
- Защо бе избран Яне Янев за "вносител" на поправката?
- Винаги ще се намери някой Яне Янев, който да свърши "мръсната работа". По-важното е, че това едва ли е импровизация на един или друг индивид, а става дума за сложен многоходов сценарий с много действайщи лица. Отдавна хора от обкръжението на Станишев лансират идеята за покачването на изборната бариера. Но това е опасна игра, тъй като лесно може да прерасне в политическа репресия. Известно е, че единственото оправдание за висока бариера е възпирането на екстремистки партии и движения, които не споделят демократичните ценности и подриват устоите на конституционния правов ред.
А когато в този сценарий е намесен и "героят" на нашето време, тогава неизбежно се поставя въпросът за ролята на т.нар. невидима власт в страната. Но това е тема за друг разговор, един твърде неудобен разговор, който в най-скоро време ще трябва да се води открито пред цялото общество.
- Станишев първо се оправда, че е действал под диктата на ДПС, а после призна, че всъщност той предпочитал прагът да е 6%. Защо като премиер не се е наложил?
- Не зная какви са подробностите от задкулисните договаряния, но въпросът е принципен.
При демократичното управление всеки може да предлага каквото си иска, но крайната отговорност пада върху Сергей Станишев, защото той прокара това решение с гласовете на парламентарната група на "Коалиция за България". По никакъв начин Станишев не може да се извинява с Яне Янев или да се крие зад гърба на ДПС. Когато се обявяваш за поддръжник на демокрацията, то винаги и във всички случаи думите трябва да съответстват на делата.
- След всичко това, което се случи, изниква въпросът - успя ли Станишев да се еманципира като самостоятелен партиен лидер? Успя ли да се наложи като автономен министър-председател?
- Сергей Станишев полага големи усилия да се наложи като едноличен лидер. Едно от основните средства за това са различните пиар кампании, въпреки че хората очакват друго - реални действия и конкретни резултати. Станишев съсредоточи огромна власт в ръцете си, без да я използва по най-добрия начин. В кадровия подбор отдава предимство на личните си предпочитания, а не се ръководи от принципни съображения и така се стигна до издигането на хора със съмнителни биографии, без особени постижения. Същевременно той си затваря очите пред тежки случаи на конфликт на интереси и злоупотреби с власт. Дори един добронамерен към правителството критик като проф. Георги Петров говори за кражби от бюджета, които надминават 9 млрд. лева. Стигна се и до груби грешки в международен план, като инициативата за отварянето на държавната служба за чужденци, в резултат на което сп. Economist оцени всичко това като проява на нов колониализъм.
- Ваши колеги казват, че напоследък Станишев е заприличал на Виденов - обградил се е с тесен кръг от свои хора, които фактически взимат решенията. Не приемал критики, не обсъждал. Какво става със и около премиера?
- Не принадлежа към "отбора на Станишев" и затова нямам преки впечатления за това, което се случва в неговото обкръжение. Но неистовото желание да остане на власт на всяка цена и при всякакви обстоятелства е на път да му изиграе лоша шега. Той е обграден от хора, които го тласкат към крайни решения, но те едва ли са готови да споделят с него отговорността за последиците.
- Изостря ли се клановата битка в партията и успява ли Станишев да овладява враждуващите крила?
- В навечерието на изборите битката между кликите е привидно затихнала, но проблемите остават. Твърде много хора, изхабили се през последните 10-12 години, запазват ключови позиции в партията, като същевременно под претекст, че се извършва подмладяване, се изтласкват встрани последните останали в партията авторитетни личности, а т.нар. млади демонстрират същите "вълчи нрави", с които не успяхме да се разделим в двете десетилетия след 1989 г.
- Каква кампания ще води БСП и вашата прогноза за изборите и за ситуацията в страната след тях? Ще повтори ли Станишев мандата си, както непрекъснато твърдяха допреди месец-два от БСП?
- Много се надявам, че БСП ще остане в рамките на добрия тон и ще води позитивна кампания. Същевременно тя не може да разчита на успех, ако продължава да възхвалява постиженията на правителството в борбата срещу кризата, тъй като прехвалената финансова стабилност за мнозинството български граждани е свързана с оцеляване на ръба на мизерията. Хората имат очаквания за по-добър и по-справедлив живот, които надхвърлят днешното статукво. Затова БСП трябва да представи по-дългосрочни послания, основани върху програмата, приета от нейния последен конгрес. Би било добре Станишев да повтори мандата си, но към това повторение трябва да се отиде с ясното съзнание, че обществото се нуждае от промяна, която да елиминира бедността и и корупцията и да превърне България в социална и правова държава. Всичко това е напълно възможно, ако се мобилизира потенциалът на цялата партия, защото БСП може да спечели срещу ГЕРБ, но не трябва да се залага единствено и само на победа в персоналния двубой между лидерите.

Слушай, гледай, от своя ум не се дели!