24.09.2008 г.
   сряда


                            БЪЛГАРИНЪТ  и  ЗАКОНЪТ
                                                     6.
                ДИКТАТОРЪТ  и  ДЕМОКРАТЪТ:
      СТЕФАН  СТАМБОЛОВ  и дядо  СЛАВЕЙКОВ

              Вече  паднал  от  власт, на  1  август  1894  г. Стефан  Стамболов  пише  до  княз  Фердинанд следното  писмо:
              "ГОСПОДАРЮ!
               Чест  имам да  съобщя  на В. Ц. Височество  следующето: 
                От  28  юлий  насам  къщата  ми,  по  заповед  на  Соф.  Градоначалник,  се  нахожда  под  арест.  Трите  й  врати  се  пазят  от  портни  часови  и  часа  от  10  след  пладне  до  разсъмване  на  никому  не  се  позволява  нито  да  влиза,  нито  да  излиза  от  дома  ми...
                 Това,  което  се  прави  от  градоначалника  М.  Радославов  срещу  мене  и  домашните  ми,  е  такъв  нечут  и  невидян  произвол,  щото  не  намирам  думи,  как  да  го  класифицирам.
                  Аз  счетох  за  моя  длъжност  да  го  донеса  до  сведението  на  В. Ц. Височество,  за  да  видите  как  се  незаконно  и  дивашки  преследва  в  центъра  на  столицата  Вашия  бивш  пръв  министър,  на  когото  едничкото  престъпление  е  било  това,  че  20  години  е  работил  и  се  е  трудил  за  благото  на   своето  отечество  и  че  според  силите  си  той  е  принесъл  една  малка  полза  на  България  и  княза  й."
                   Странни,  много  странни  са  както  мисленето,  така  и  паметта  на  диктаторите.  Особено  пък  на  тези  от  категорията  на  Стефан  Стамболов,  които  се  изживяват  като  персонализирано  битие  на  собственото  си  отечество.
                   ДА  РАЗСТРЕЛВАШ  ЧРЕЗ  ПРИСЪДА,  КОЯТО  Е  ИЗДАДЕНА  ОЩЕ  В  ЗАПОВЕДТА,  ЧРЕЗ  КОЯТО  СЕ  НАЗНАЧАВА  СЪДИЙСКИЯ  СЪСТАВ,  КАКТО  Е  С  ОФИЦЕРИТЕ-РУСОФИЛИ  В  РУСЕ!
                   ДА  ПОСТАВИШ  ПОД  ДОМАШЕН  АРЕСТ  дядо  СЛАВЕЙКОВ  ЗАРАДИ  ПИСМО,  КОЕТО  АЗ  ЩЕ  ПРИВЕДА  СЛЕД  МАЛКО;  ДА  ГО  ОБВИНИШ  В  ЗЛОУПОТРЕБА  С  ДЪРЖАВНИ  СРЕДСТВА  И  РЕДОВНО  ДА  ОСВЕДОМЯВАШ  ВЕСТНИЦИТЕ  КАК  НАПРЕДВА  СЛЕДСТВИЕТО  СРЕЩУ  НЕГО   КАТО  ВЪТРЕШЕН  МИНИСТЪР!
                     Оплют,  унижен  и  политически  низвергнат,  Петко  Рачов  Славейков  получава  апоплектичен  удар.
                      ДА  ПОЗВОЛИШ  НА  ПИЯНИ  ОФИЦЕРИ  ДА  БИЯТ  С  КАМШИК  ПЕТКО  КАРАВЕЛОВ  /на  друго  място  ще  приведа  документи  как  точно  е  станало/,  А  СЛЕД  ТОВА  ДА  ГО  ОСЪДИШ  НА  ПЕТ  ГОДИНИ  ЗАТВОР  КАТО  ВДЪХНОВИТЕЛ  НА  АТЕНТАТА  СРЕЩУ  САМИЯТ  СТАМБОЛОВ!
                      ДА  НАТИСКАШ  СЪДЕБНАТА  ВЛАСТ  ЗА  ИЗМЪЧВАНЕ  И  ДОЖИВОТНА  ПРИСЪДА  И  ДА  ОКОВЕШ  В  ПРАНГИ   БИВШИЯТ  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ   И  ТЪРНОВСКИ  МИТРОПОЛИТ  КЛИМЕНТ  -  ВАСИЛ  ДРУМЕВ.
                        ДА  РАЗГОНИШ  В  ЕМИГРАЦИЯ  ХОРА  КАТО ИВАН  ВАЗОВ!
                         ДА  СЪСИПЕШ  ЗДРАВЕТО  И  ЖИВОТА  НА  ТОДОР  ИКОНОМОВ,  ДОКАТО  НАКРАЯ  ТОЙ  СЕ  УМОПОБЪРКВА  И  СЕ  ОБЕСВА!
                        Ето  как  завършват  мемоарите  на  Тодор  Икономов:
                       "Отечественото  управление  се  обърна  за  мене  в  нужда  и  мъка  и  вярата  ми  в  хората  и  в  правдата  на  земята  оскудяха.  Животът  стана  несносен и  само  надеждата  на  правосъдие  божие  поддържа  в  мене  желанието  за  продължението  на земний  мой  живот.  Неправдите  на  едни  българи  към  други  ме  отчайват  не  само  за  днешното  на  отечеството,  но  и  за  бъдещето...
                         Изглежда,  че под  бремето  на  изпитваните  тягости  и  нравствени  теглила  един  ден,  без  да  дочакам  тук  правда,  ще  напусна,  като  всеки  смъртен,  ТОЯ  БЕЗНАДЕЖДЕН  ЖИВОТ  и  ще  отида  там,  гдето  има  налице  приятно  правосъдие.  Там  и  от  идните  поколения  ще  чакам аз  приговор  какво  зло  съм  направил  на  отечеството  си и  защо  ме  е  толкова  наказало."
                         Това  са  думи  на  първостроител  на  българската  държава,  който  единствен  от  всички  говори  непрекъснато  за  правова  държава,  за  нравственост  и  закон.  И   който  е  доведен  до  пълна  безнадеждност  и  отчаяние  от  диктаторското  управление  на Стефан  Стамболов.      
                         Това  е  само  малка  част   от  деянията  на  същият  този  диктатор  Стефан  Стамболов,  който  в  цитираното  писмо  до   Фердинанд  се  жалва,  че  са  го  поставили  под  домашен  арест.