22.09.2008 г.
понеделник


                             БЪЛГАРИНЪТ   и   ЗАКОНЪТ
                                                      3.
                                         БЕЗЗАКОНИЕТО
                                                   като
                                  ДЪРЖАВНА  ПРАКТИКА

                      За  да  се  утвърди  правовият  ред  и  законността  в  една  държава,  решаващи  са  винаги  ролята  и  примерът   на  държавните  институции  и  на  хората,  оглавяващи  тези  институции.
                      Единствено  неотвратимостта  на  наказанието  и всеобщността  в  действието  на  законите  гарантират  уважението  и  респектът  към  тях.  А  всеобщността  задължително  изисква  тя  да   стига  до  върховете  на  властта  и  до  хората,  изкачили  се  на  тези  върхове.  
                       Историята  на  българската  държавност  обаче  показва,  че  беззаконието  на  управляващите  представлява  постоянна  практика,   началото  на  която  се  слага  почти  веднага  след  Освобождението.
                       Човекът,  който  наложи  и  утвърди  беззаконието  едва  ли  не  като  безпринципен  принцип  на  държавното  управление  в   Третата  българска  държава,  носи  прочутото  име  Стефан  Николов  Стамболов.
                        В  работата  на  Първото  обикновено  народно  събрание,  започнало  заседанията  си  на  21  октомври  1879  г.,  Стефан  Стамболов  участвува  незаконно  и  противоконституционно,  понеже  не  бил  навършил  изискуемата  се  възраст  от  25  години,  а  подписал  документ  с  невярно  съдържание.
                       Понеже  той  бил  най-силният  и  буен  оратор  на  либералите,   министър-председателят  Тодор  Бурмов  се  видял  в  чудо  от  него,   поради  което -  за  да  го  касират  като  незаконен  депутат -  изпратил  даже  телеграфическо  запитване  до  Ректора  на  Одеската  духовна  семинария,  където   Стамболов  бил  ученик,  за  да  му  открият  рождената  дата  и  година.
                     Доказало  се,  разбира  се,  че  той  е  навършил  само  24  години,  обаче  неговите  съпартийци  въобще  не  пожелали  да  спазят  Търновската  конституция,  която  току-що  била  приета.  Стамболов   си  продължил  да  бъде  народен  представител.
                        Никога  по-късно  в  своята  държавническа  дейност  Стефан  Стамболов  не  изпитвал  какъвто  и  да  било  респект  пред  законите и  пред  Конституцията.
                       Например  в  качеството  си  на  Председател  на  Народното  събрание  той  излиза  с  предложение -  между  впрочем, прието! -,  докато  Народното  събрание  се  намира  в  отпуск,   законите  в  държавата  да  се  гласуват  и  приемат  само  от  Правителството.
                         Да,  от  Правителството!  Ама  дори не  от  всяко  Правителство!  А  само  от  Правителството,  на  което  министър-председател  е  Петко  Каравелов!
                          Като  анализира  тоя  стопроцентов  парламентарен  абсурд,  Симеон  Радев  коментира  със  смях,  че  такъв  куриоз  нямал  изобщо  нито  прецедент,  нито  последователи  в  целия  свят.
                         През  1886  г.  Стефан  Стамболов  извършва  незаконен  контрапреврат  срещу  пак  незаконния  преврат  и  детронация  на  Батенберг,  след  което  абсолютно  противокунституционно - не  отговарял  на  нито  едно  изискване  на  Търновската  конституция - се  самоназначава  за  първи  регент.       
                           В  качеството  си  на  Първи  регент  Стефан  Стамболов  изпраща  в  Европа  нашата  прочута  делегация,  която  обикаляла  от  столица  в  столица,  за  да  ни  търси  княз.
                         Намерил  и  ни  довел  пак  абсолютно  незаконно  Фердинанд,  неприеман  и  непризнаван  от  никоя  велика  сила,   което  било  задължително  според  Берлинския  договор,  когото  така  и  наричал  през  първите  му  княжески  години -  "доведеният". 
                          А   преди  да  го  съсекат  на  улицата  като  животно,  Стефан  Стамболов   скубел  оредялите   си коси от   гняв и   ядно  се  самобичувал,  говорейки  за      Фердинанд   като  български  княз  така:
                            "По-голем  циник,  по-неморален,  по-капризен,  по-неразбран,  по-надменен,  по-жесток,  по-отмъстителен,  по-голем  присмехулник  и  по-безхарактерен  човек,  не  познавам  от  него.
                          За  чуждата  чест,  за  достойнството  на  човека,  безразлично  какво  обществено  положение  заема,  не  само  не  държи  сметка,  но  изпитва  сатанинско  удоволствие,  когато  обиди,  наскърби  и  унижи  някого.
                           Ама  ще  кажеш,  ти  си  го  намерил  и  ти  си  го  довел.  Тъй  е.  И  ако  има  защо  Господ  да   ме  наказва,  то  ще  е  затова,  че  НАТРАПИХ  НА  БЪЛГАРСКИЯ  НАРОД  такъв  княз.  Признавам  греха  си.  Но  откъде  можех  да  зная,  че  е  бил  такова  цвете." 
                             От  2  август  1887  година  та  чак  до  1896  година -  цели  девет  години -,  Фердинанд   бил   нелегитимен  български  княз,  непризнаван  нито  от  Турция,  нито  от  Русия,  нито  от  която  и  да  било  друга  европейска  държава.  И  този  нелегитимен  княз  назначил  с  Указ  Стефан  Стамболов  за  министър-председател,  с  което  и  българският  министър-председател  бил  само  управник  "за  домашно  ползване".    
                             Късно,  прекалено  късно  е  прозрял  Стефан  Стамболов  що  за  княз  е  натрапил   на  България...