Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2008 08:19 - БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ
Автор: tagarski Категория: Технологии   
Прочетен: 1147 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2008 13:50


21.09.2008 г.
   неделя


                                БЪЛГАРИНЪТ  и  ЗАКОНЪТ
                                                          1.
                    Законът  е  тип  връзка  между  нещата,  явленията,  събитията,  елементите  на  една  система,  чиято  универсална  и  най-проста  формула  е:
                                     Ако   А, ...  то   В ...
                       Изразено  с  термините  на  естествения  език  това  означава,  че  подчиняваща  се  на  закон  е  тази  връзка,  при  която  възникването  на  едно  действие   задължително,  неизменно  ражда  противодействие,  както  беше  казал  още  сър  Исак  Нютон.
                        Противодействието,  разбира  се,  може  да  приема  различни  конкретни  форми.  Но  когато  говорим  за  закон  и  законност,  то  всяко  нарушаване  на  даден  закон  би  трябвало  да  поражда  ответното  противодействие  на  този  нарушен  закон,  т.е.  да  поражда  санкция.
                        Следователно,  в  една  държава  първо  трябва  да  съществуват  необходимите  за  нейното  ефективно  функциониране  закони.  Не  закони  изобщо,  не  закони,  преписани  от  сводовете  на  други  законодателства,  действуващи  в  други  държави,  а  закони,  необходими  за  конкретната  държава  на  конкретния  етап  от  нейното  съществуване.
                          Законите  имат  социално-икономически  последици,  които  следва  да  се  предвиждат.  Иначе  възникват  явления,  които  може   да  изглеждат  необясними.  Ще  приведа  един  класически  пример.
                         Преди  Великата  френска  революция  държавата  Франция  била  най-големият  производител  и  съответно  износител  на  коне  в  Европа,  особено  за  Англия.  Но  някъде  около  1835  година  се  стигнало  дотам,  че  Франция  не  само  престанала  да  бъде  най-големият  европейски  конепроизводител,  но  започнала  дори  да  внася  коне  от ... Англия.
                           Изправено  пред  крах,  френското  животновъдство  поставило  тежки  стопански  проблеми  пред  държавата.  И  най-напред  възникнал  главният  въпрос:
                           ЗАЩО   СТАНА   ТАКА?
                          Едва   тогава  вече  започнали  да  се  досещат  и  да  разбират,  че  вината  всъщност  е  в  следреволюционното  френско  законодателство.  Опиянени  от   лозунга  "СВОБОДА,  БРАТСТВО,  РАВЕНСТВО",   френските  законодатели  променили  закона  за  наследството,  според  който  големите  земеделски  стопанства  се  наследявали  неделими  от  най-възрастният,   от  първородният   син  и  ги  разкъсали  на  отделни  парчета,  така  да  се  каже,  "върнали  земята  в  реални  граници"  като  моите  приятели Жельо  Желев  и  Петко  Симеонов.
                          Наследени  и  поделени  между  братята  и  сестрите,  френските  земеделски  стопанства  бързо  западнали  икономически,  а  конете  станали  кът,  та  почнали  да  си  ги  внасят  от  Англия,  закъдето  винаги  по-рано  те  са  изнасяли,  при  това  в  големи  количества,  коне. 
                          Повече  от  разбираемо  е,  че  около  1990  година  България  нямаше  и  не  можеше  да  има  закони,  пригодени  за  ефективно  функциониране  в  условията  на  разпад  на  държавно-централизираната  икономика,  основана  пак  върху  държавната  собственост,  макар  и  демагогски  наричана   обществена.
                            Липсваше  и  отработен  европейски  опит  в  тази  насока,  между  впрочем,   защото  приватизация  в  такива  мащаби  там  никога  не  е  правена.  И  как   се  справиха  с  новото  и  непознато за  тях  историческо  предизвикателство  българските  законодатели?
                             Справиха  се   така,  че - обективно  погледнато  -  всички  те  вкупом  трябва  да  бъдат  пратени   в   затвора  за  престъпления  срещу  нацията  и  държавата.
                             Вижте  само  какво  става  днес  и  какво  казват  всички,  като  се  почне  от  политиците  и  се  свърши  с  магистратите.  Ами  несправебливо  е,  казват,  това  и  това  деяние,  неморално  и  несправедливо  е,  само  че  е  ...  законно.
                              И  като  какви  са  тези  закони,  да  не  са  паднали  от  небето,  та  очевадно  престъпни  деяния  според  тях  се  оказват  напълно  законни?
                            Спокойно,  като  философ  на  правото  аз съм  съвършено   наясно,   че  приказките  за  някакво  пълно  съответствие  между   нравственост,  моралност  и  законност  не  са  нищо  повече  от  празна  демогогия.   Законите  изразяват  интереси,  а  не  ценности,  макар  че  в  последна  сметка  някъде  там,  в  най-фундаменталните  си  основания,  би  трябвало  да  стъпват  и  върху  ценностите.         
                             Но   какви  интереси  изразяват  и  трябва  да  изразяват  законите?  По  принцип  трябва  да  изразяват  и  да  защитават  всички  интереси -  като  се  тръгне  от  интересите  на  Европейския  съюз,  към  когото  вече  принадлежим,  та  се  свърши  с  интересите  на  отделния  гражданин.
                          Проблемът  е,  разбира  се,  там,  че  интересите  се  преплитат  едни  с  други  по  много  сложен  начин.  Те  могат  да  съвпадат  изцяло  или  пък  частично,  могат  повече  или  по-малко  да  се  различават,  могат  и  да  влизат  в  противоречие  помежду  си. 
                              Реституцията  и  приватизацията  в  България  бяха  извършени  по  един  начин,  който  остави  без  никаква  реална  законова  защита  интересите  на  нацията  като  нация  за  сметка  на  частните  корпоративни  и  лични  интереси.
                              Ще  се  позова  само  на  един  пример,  без  при  това  да  навлизам  в  подробности.
                               Аз  живея  в  квартал  "Иван  Вазов"  на  столицата  София.  Тук  вече  не  остана  дори  квадратен  метър  земя  незастроен.  Непосредствен  свидетел  съм  на  варварския  начин,  по  който  беше  осакатен  Южният  парк.  И  всичко  това  се  извърши  чрез  действието  на  законите  за  реституцията  и  приватизацията.
                                Дори  последната  барака  беше  изкупена -  ужким  приватизирана  -  на  шокираща  безценица,  продадена  и  препродадена  по  няколко  пъти.  Реституираха  се  парцели,   които  отдавна  бяха  отчуждени  за  нуждите  на  общината,  а  техните  бивши  собственици  -  обезщетени  с  жилища  на  друго  място.
                          Но  се  намериха  силни  на  деня,  които  целенасочено  издирваха  бившите  собственици,  предлагаха  им  да  поискат  отмяна  на  отчуждаването,  отменяха  го  благодарение  на  властовите  си  позиции,  като  веднага  изкупуваха   за  себе  си  възвърнатата  собственост.   После  я  продаваха  и  препродаваха  по  няколко  пъти,  докато  вече  не  може  да  се  хване  краят  на  далаверата.
                             И   всичко  това,  представете  си,  е  напълно  законно.  Парцелът,  на  който  е построен  бар  "НЕРО"   на  Фамозният  Николай  Методиев  -  Пилето,  е  продаден  от  общината  на  някаква  частна  фирма  за  около  13.000 /тринадесет   хиляди/   неденоминирани,  повтарям,  НЕДЕНОМИНИРАНИ  левове,  което  на  днешен  език  означава  цифром  и  словом  13  /тринадесет/   лева.
                               Главната  отговорност  и  вина  за  разпиляването  и  разграбването  на  българското  национално  богатство  носят  българските  политици,  докопали  се  до  властта  в  държавата  било  като  депутати,  било  като  министри   и  въобще  управници  от  всякакъв  ранг.
                                До   1990  година   Кобургът  Симеон   не  си  позволяваше  дори  да  помисли  за  това  огромно  богатство,  което  получи  от  държавата  под  формата  на  реституция.  И  този  факт,  че  Симеон  въобще  не  се  е  надявал  на  реституцията,  е    надлежно  и  двойно   документиран  както  на  хартиен  носител  в  самостоятелна  книга,  така  и  на  аудио-визуален   носител  на  информация. 
                                В   разговор,  проведен  на  8  февруари  1990  г.  в   Мадрид  между  Симеон  и  Кеворк  Кеворкян,  който  разговор  е  записан  и  от  испанската  телевизия,  можем  да  прочетем:
                             "Кеворк  Кеворкян:  Материални  претенции  към  България  имате  ли?
                                СИМЕОН  ВТОРИ:  Как   материални?
                                К.  Кеворкян:  Имуществени?
                                СИМЕОН  ВТОРИ:   Как?   Не.  От  собствената  страна!  Не!  От  мене  това  няма  да  видите,  независимо  при   какви  обстоятелства,  обстановки  и  положения  -  категорично  не!"    
                             В  настоящия  момент,  въпреки  полученото  досега  грамадно  богатство,  Кобургът  Симеон  води  дело  срещу  държавата   за  двореца  и  земята  в  Кричим,  а  така  също  за  да  си  запази  незаконно  реституираните  му  два  пъти  над  4.500   декара  гори  в  планината  Рила.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tagarski
Категория: Технологии
Прочетен: 639966
Постинги: 356
Коментари: 427
Гласове: 11024
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031