Прочетен: 1239 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2008 13:12
21. 09.2008 г.
неделя
БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ
2.
ТА КАКЪВ е АНДРЕШКО?
Съществуването на добре написани и на думи ефективно звучащи закони в една държава не е достатъчно, за да бъде държавата правова в истинския смисъл на понятието. С приравняването на българското законодателство към европейското този въпрос може в основни линии да се смята за решен.
Законите трябва да бъдат и спазвани; необходимо е да съществува практическа законовост в държавата. Именно това е трудният проблем за българската държава и за българските граждани.
Защо?
Защото спазването на законите и създаването на обща социална атмосфера на законовост опира до вътрешното отношение на всеки отделен човек към законите, до неговият респект и уважение към тях.
За да съм респектиран от тях и за да уважавам законите на моята държава, аз трябва преди всичко да имам респект и уважение към държавата и към държавността изобщо.
У нас е станало нещо като признак на интелигентност и на добър вкус да се цитира Елин-Пелиновият Андрешко по един подигравателен и унизителен за писателя начин. Андрешковци сме били ние, българите, не си плащаме данъците, не обичаме данъчните и съдебните чиновници, нямаме никакво чувство за държавност...
Добре, де, а защо тогава самият Елин Пелин на няколко пъти в интервюта и разговори казва и повтаря, че Андрешко е негов любим герой както като художествен образ в разказа, така и като житейска нравственост?
Ние какво, по-умни ли сме от Елин Пелин, по-добре ли от него знаем какво е искал да ни каже и да ни внуши с образа на Андрешко? Ако ли пък не ни харесва самият писател, тогава защо не си го кажем направо, ами се нахвърляме върху Андрешко?
Българинът действително е резервиран и скептичен към държавата и нейните институции, но дали за това е виновен той, или пък самата държава си е виновна за отрицателното отношение към нея?
Ако си позволя да опростя нещата, но като запазя тяхната най-дълбока същност, бих могъл да кажа така: държавност - това означава законовост; това означава общество, което функционира по строго задължителни за всички правила.
Не може да искаш от един да се подчинява на законите, а за другиго те да не важат. Впрочем, практически може, разбира се, но именно това се заплаща с липсата на респект и уважение към законите.
Не може да не си в състояние да осъдиш Вальо Топлото и да го вкараш в затвора за кражбата на милиони левове, а да спреш топлата вода даже на хората, които са си платили сметките.
Не може Ахмед Доган да не стъпва дори в Народното събрание, непрекъснато да го глобяват и да му удържат от заплатата, а да живее и да разполага с пари като американски милиардер. И в същото време смотаната комисия "Кушлев" да запорира имоти за няколко десетки хиляди левове, които едва покриват заплатите на членовете на комисията.
Не може Кобургът два пъти да реституира една и съща гора, която е изобщо под въпрос като негова частна собственост, а на земеделските стопани да се налагат глоби затова, че си били надписали декари земя, за да получат по-голяма субсидия.
Не може министър-председателят Станишев да се качва и да пробва да се вози на абсолютно незаконен лифт, да хвърля в тревога държавните институции, докато гражданите масово му пожелават там да си остане, а после да обясняваш действията му с твърдението, че не бил страхлив, не бил "заек".
Или в България наистина законът е "врата у поле"?
А после се подиграваме на Андрешко и Андрешковците...