20.09.2008 г.
  събота


                                                                 БЪЛГАРСКАТА     НЕЗАВИСИМОСТ
                                                                                               в
                                                                     ЕВРОПЕЙСКИ   КОНТЕКСТ
                                                                                /продължение/

                                                           КАК   РЕАГИРАТ    в   ЕВРОПА   и   РУСИЯ? 

                                          Австро-Унгарската  анексия  на  Босна  и  Херцеговина  държала  Европа  на  тръни  цели  шест  месеца.   Войната  била  предотвратена,  но  в  действителност  се  оказала  само  отложена  до  изстрелът  в  Сараево,  с  който  бил  убит   престолонаследникът  на  Австро-Унгария  и се  завъртяла  машината  на  Първата  световна  война.
                                          Както  барон  Ерентал,  така  и  княз  Фердинанд    държали  в  пълна  тайна  даже  от  Изволски  своя  замисъл  да  подкрепят  анексията  с  обявяване  на   българската  независимост.  И   понеже   реакцията  на  останалите  велики  сили   в   Европа   се  насочила  главно  против  Австро-Унгария,  много  съвременници  на  събитията  преценявали,  че  единственият  печеливш  от   нарушаването  на  султанския  суверенитет  бил  Фердинанд.
                                          Макар  българският  княз  да  изпреварил  Австро-Унгарската  анексия  с  цял  един  ден,  след  нейното  извършване  вече  никой  не  се  съмнявал  в  предварителната  договореност  между   княжеството  и  централно-европейската  монархия.
                                          Посланик  на  Франция  в  България   бил   един  от  най-талантливите  френски  дипломати  -  Морис  Палеолог.   Именно  до  него  един  друг    голям    френски    дипломат   -   Пол  Камбон,   който  тогава  е  френски  представител  в  Лондон -  пише  в  лично  писмо  така:
                                          "Инициативата  на  г-н  Фон  Ерентал   беше  малко  прибързана;   той  не  беше  оценил  напълно  последиците  от  действията  си.  Поради  съобразителността  на  княз  Фердинанд,   Ерентал   пое  отговорността  за  нарушаването  на Берлинския  договор  съвсем  сам  и  точно  срещу  него  е  насочено  общественото  мнение  в  Турция,   Сърбия,  Черна  гора  и  -  което  е  още  по-сериозно  -  в  Русия."
                                          А  Русия  останала  недоволна  и  с  пръст  в  уста  затова,  защото  Изволски  се  оказал  измамен;   никоя  европейска  сила  не  пожелала  и  да  чуе  за  свободно  преминаване  на  руски  военни  кораби  през  Босфора  и  Дарданелите.
                                          Лорд   РИЙДСДЕЙЛ  бил  при  английския  крал  ЕДУАРД,  когато  той  получил  съобщението  за  анексията.    И   описал  реакцията  на  краля  така:  
                                         "Никой  от  присъствуващите  в  Балморал  не  може  да  забрави  колко  ужасно  се  разстрои  кралят.   Никога  не  съм  го  виждал  така  развълнуван...  Кралят  беше  възмутен... Предвиждането  му  за  опасността,  за  което  ми  беше  казал  навремето,  показваше,  че  той  има  предвидливостта,  характерна  за  държавника.   Всяка  дума,   произнесена  този  ден  във  връзка  с  опасността  от  бъдеща  голяма  война,  се   сбъдна."
                                        Първата  реакция  на  германския  кайзер  също  била  яростна.   В  полето  на  телеграмата,  с  която  му  съобщавали  за  анексията,   той  написал: 
                                        "Този  лъжец  и  лицемер  Фердинанд  и  почтеният  стар  император  излизат  заедно  на  сцената,   осветена  от  бенгалски  огън,  като  грабители  на  Турция."
                                       Същевременно  кайзер  Вилхелм   дал  пример  за  това,  колко  заблудени  могат  да  се  окажат   и  държавници  от  неговия  ранг,    допълвайки   бележките  си  върху  телеграмата  с  твърдението,   че   събитията  от  септември  1908  г.  представляват  "голяма  победа  на  Едуард   над  нас."    Същият  английски  крал  Едуард,   който  бил  така  възмутен  от  анексията... Само  че  кайзерът  имал  предвид,  разбира  се,   друг   един  аспект  на  проблема;   имал  предвид  обстоятелството,  че  Австро-унгарското  посегателство  върху  суверенитета  на  Турция  ще  попречи  на  Германия  да  се  сближи  с  Турция  и  ще  засили  английското  влияние  в  Цариград.
                                        Законната  гордост   на  Фердинанд  от  това,  че  Княжество  България   се  обявило  за  независимо  Царство  България,  а  самият  той  от  княз  вече  се  титулувал  цар,  била  помрачена  от  факта,  че  около  шест  месеца  никой  в  Европа  не  признавал   новото  му  положение.
                                      Недоволен  и  обиден  от   непризнаването  му  за  цар,    през  месец  ноември  1908  г.  Фердинанд  не  изпратил   обичайните  си  поздравления  за  рождения  ден  на  авглийския    крал    Едуард,   който,   между   впрочем,   е   негов   братовчед.  Вбесен,  крал  Едуард  грубо    наругал  Фердинанд    и   със   задоволство показвал   на   близките  си   една  анонимна  статия  в   "Нешънъл   ривю",   написана  всъщност  от  известният  журналист  д-р   Е.  Дж.   Дилън,  кореспондент  на  "Дейли  телеграф"   в  Русия.              
                                      Та   в  тази  своя  статия  д-р  Дилън   твърдял,  че  в  действителност  Фердинанд  не  притежавал  никакви  положителни  собствени  качества,   а   всичко  постигнато  от  него  дължи  единствено  на  майка  си  -  дъщерята  на  френския  крал  княгиня  Клементина.  "Ако  хората  -  пише  д-р  Дилън  -  имат  съответствия  в  растителното  царство,   царят  на  България  щеше  да  бъде  бръшлян,  а   майка  му  княгина  Клементина  би  била  представена  от  дъба."  
                                      И  никой  не  би  могъл  да  обвини  майката   на   Фердинанд,   продължава  статията,  че  тя  му  е  дала  образование  и  възпитание  по  модела  на  своя  баща,  чието  мерило  за  държавническа  мъдрост  историята  описва  като    chicane  /лукавство/,   а  идеалът  му  за  царуване  бил  власт   без  отговорност.
                                       Това  описание  било  направо  съсичащо  за  Фердинанд  и  целяло  да  го  разстрои,  което  и  постигнало.  
                                     Но  имало  и  нещо  далеч  по-зловещо  в  текста  на  статията -  в  нея  многократно  се  правят  намеци  за  неговата  БИСЕКСУАЛНОСТ.  Ето  само  един   цитат   за  илюстрация:
                                      "Той  е  свръхчувствителен,  физически  и  психически,  и  това  е  форма  на  чувствителност,   която  може  да  бъде  наречена   ЖЕНСТВЕНА.  Наистина  във  Фердинанд  има  доста  от  женската  природа."
                                      Известно  е,  аз  също  съм   писал  за  това,  че  бисексуалността  на  Фердинанд  е   била  стопроцентов  факт, който майката  на  Едуард,  кралица  Виктория,  коментирала  без  задръжки и  с  презрение.   Фердинанд  си  избирал  за  любовници    млади,   русокоси  и  синеоки  момчета,     които  правел  кога  ординарци,  кога  шофьори,  а  кога  даже  началници   в  царския  двор  като  Вайх  например.
                                      Русия  в  началото  подкрепяла  Австро-Унгария,  с  която  имала  свръхтайна  договореност  в  лицето  на  външните  министри,  изоставяйки  Сърбия.  Но  когато  се  оказала  измамена  от  барон  фон  Ерентал,  който  не  си  мръднал  и  пръста,  за  да  подкрепи  нейните  претенции  за  военно  преминаване  през  Босфора  и  Дарданелите,  източната  империя  наново  се  ориентирала  към  славянската   идея,   от  което  спечелила  и  България.
                                     Обзет  от  желанието  да  постигне   победа  над   измамилият  го  барон  Ерентал,  руският  външен  министър  Александър  Изволски   решил  да  намали  влиянието  му  в  България  и  да  отслаби  въздействието  му  върху  Фердинанд,   като   убедил   своя  цар   Николай  Русия  да  заплати  на  Турция  цялото  огромно  финансово  обезщетение,   което  султанът  поискал  като  компенсация  срещу  загубата  на  България.         
                                       По  този   начин   България  от   Княжество  се  самопревърнала  в  ЦАРСТВО  БЪЛГАРИЯ  без  никакви  външни  или  вътрешни  загуби.  Държавно-политическата   си  независимост  тя  постигнала   в  тайна  договореност  с  Австро-Унгария,  а   икономическата  си  независимост  спрямо  Турция  постигнала  благодарение  на  Русия.