26.02.2008 г.
 вторник

                                        И  ТАКА  -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                       ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                  или
                                                                              НИЩО?
                                      ЛИЧНО   ПРИ   МЕН  ПРОБЛЕМЪТ  ЗА  СМЪРТТА    СТАНА  РЕАЛЕН,  ПРИДОБИ  СМИСЪЛ  И  ЗНАЧЕНИЕ,   КОГАТО  НАВЪРШИХ  37  /тридесет  и  седем/  ГОДИНИ.   НЯКАК  ИЗВЕДНЪЖ  СЕ  ПОЯВИ   УСЕЩАНЕТО,  ЧЕ  ВРЕМЕТО  МИ  НА  ТОЗИ  СВЯТ  Е  ОГРАНИЧЕНО,  ЗАТВОРЕНО. НЕ  КАЗВАМ,  ЧЕ ТОГАВА  БЯХ  ОБЕЗПОКОЕН  ОТ  ТОЗИ  ФАКТ.  НЕ,  ПО-СКОРО  СТАВАШЕ  ДУМА  НАИСТИНА  ЗА  НОВО  СВЕТОУСЕЩАНЕ,   СВЪРЗАНО  ГЛАВНО  С  ЦЕННОСТТА  НА  МОЕТО  ВРЕМЕ.  И  МАКАР  УЖ  ДА  СЕ  КАСАЕШЕ  ЗА  ЧИСТО  ДУХОВНА  ПРОМЯНА,  ТЯ  ПРЕДИЗВИКА  ЕДНА  РАДИКАЛНА  ПРОМЯНА  В  ЕЖЕДНЕВНИЯ  МИ  ЖИВОТ.
                                             ТОГАВА  РАБОТЕХ  КАТО  РЕДАКТОР  И  ЗАВЕЖДАЩ  ФИЛОСОФСКИЯ  ОТДЕЛ  НА  ЕДНО  НАЦИОНАЛНО  СПИСАНИЕ,  КОЕТО  БЕШЕ  РАЗПОЛОЖЕНО  НА  ТРЕТИЯ  ЕТАЖ  В  СГРАДАТА  НА  ВОЕННИЯ  ТЕАТЪР.   ВРАТАТА  НА  КАБИНЕТА  МИ  СЕ  НАМИРАШЕ НА  ДЕСЕТИНА  МЕТРА  ОТ  СЛУЖЕБНОТО  БАРЧЕ  НА  ТЕАТЪРА,  КЪДЕТО  РЕЖИСЬОРИТЕ,  АРТИСТИТЕ  И  ХУДОЖНИЦИТЕ ЗАКУСВАХА,  ПОПИЙВАХА,  КОГАТО  СА  СВОБОДНИ  ОТ  РЕПЕТИЦИЯ  И  ПРЕДСТАВЛЕНИЕ ,   ОБСЪЖДАХА  НОВИТЕ  ПИЕСИ.   БЯХ  ПРИЯТЕЛ  С  ПОВЕЧЕТО  ОТ  ТЯХ  И  ЧАСОВЕ  НАРЕД  ПРЕКАРВАХ  В  ТЯХНАТА   БЕЗКРАЙНО  ИНТЕРЕСНА  И  ПРИЯТНА   КОМПАНИЯ.   ОТ  БЮРОТО  МИ  -  В  БАРЧЕТО;  ОТ  БАРЧЕТО  -  ПАК  НА  БЮРОТО  ЗА  РАБОТА,  ТОВА  МИ  БЕШЕ  ПОЧТИ  ЦЯЛОТО  ЕЖЕДНЕВНО  РАЗПИСАНИЕ.
                                             ЗАПОЧНАХ  ДА  ИЗЖИВЯВАМ  НЯКАКВА  НЕЯСНА   НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ  ОТ  СЕБЕ  СИ.  ПИШЕХ  И  ПЕЧАТАХ  ГОЛЕМИ  ПО  ОБЕМ И  ДОБРИ  СТАТИИ,  НО  БЯХ  ЗАНЕМАРИЛ  ДЪЛБИННАТА  ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  РАБОТА,  В РЕЗУЛТАТ   НА  КОЯТО  СЕ  ПОЯВЯВАХА  КНИГИ,  А  НЕ  СТАТИИ.  ОТ  ЗАСТОЯЛИЯ  ЖИВОТ  И  АЛКОХОЛА  БЯХ  НАПЪЛНЯЛ,  ЧУВСТВУВАХ  СЕ  ФИЗИЧЕСКИ  ДИСКОНФОРТНО.  И  ТОЧНО  В  ТОЗИ  МОМЕНТ,  ПО  СИЛАТА  НА  РАЗНООБРАЗНИ  КОНКРЕТНИ  ПРИЧИНИ,  СПЕЧЕЛИХ  КОНКУРС И  СТАНАХ  ЩАТЕН  ПРЕПОДАВАТЕЛ  ПО  ФИЛОСОФИЯ,  ЕТИКА  И  ЕСТЕТИКА  ВЪВ  ВОЕННАТА  АКАДЕМИЯ  "Г. С. РАКОВСКИ".
                                           НАВЛЯЗОХ  В  ЕДИН НОВ  РИТЪМ  НА  ПРОФЕСИОНАЛЕН  ЖИВОТ,  КОЙТО  СЕ  ОКАЗА  ДОБРЕ  ДОШЪЛ  И  ЗА  ЦЯЛОСТНАТА  ПРОМЯНА  В  ИЗПОЛЗВАНЕТО  НА  ВРЕМЕТО.  ПРЕСТАНАХ  ДА  ПИЯ  АЛКОХОЛ  ИЗОБЩО  И  СУТРИН  СТАВАХ  В  04.00  ЧАСА.   ТЪЙ КАТО  ЖИВЕЯ  БЛИЗО  ДО  СТАДИОН  "РАКОВСКИ",  ЗАПОЧНАХ  ВСЯКА  СУТРИН  ДА  ХОДЯ  НА  СТАДИОНА  МИНИМУМ  ЗА  ЕДИН  ЧАС,   А   ПОСЛЕ   ОТИВАХ  И  ПЕША  ДО  ВОЕННАТА  АКАДЕМИЯ ОТ  ЮЖНИЯ  ПАРК.  ВРЕМЕТО  ВЕЧЕ  МИ  СТИГАШЕ  ЗА  ВСИЧКО  -  ЗА  СПОРТУВАНЕ,  ЗА  ПРЕПОДАВАНЕ,  ЗА  ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА  РАБОТА И  ЗА  ПИСАНЕ  НА  КНИГИ.   НАВЛЯЗОХ  В  НАЙ-ПЛОДОТВОРНИЯ  ПЕРИОД  НА  МОЯ  ЖИВОТ  И  НА  40  ГОДИШНА  ВЪЗРАСТ  ИМАХ  САМОЧУВСТВИЕТО  И  ЗДРАВЕТО  НА  МЛАДЕЖ,  А  ВЪВ  ФИЛОСОФИЯТА  И  НАУКАТА  СТАНАХ  "ТЕЖЪК"  АВТОРИТЕТ,  ОСПОРВАН  И  ХВАЛЕН   ОТ  ВСИЧКИ  СТРАНИ.
                                             СЛЕДОВАТЕЛНО,  ЗА  СЕБЕ  СИ  ЛИЧНО  МОГА  ДА  КАЖА,  ЧЕ  УСЕЩАНЕТО  ЗА  ОГРАНИЧЕНСТ  И  ЗАТВОРЕНОСТ  НА  ЧОВЕШКИЯ  ЖИВОТ,  ПРОЯВИЛО  СЕ  ГЛАВНО  КАТО  ОСЪЗНАТА  ВОЛЯ  ЗА  ПЪЛНОЦЕННО  ИЗПОЛЗВАНЕ  НА  ВРЕМЕТО,  МИ  ДОНЕСЕ  ПОЛОЖИТЕЛНИ  РЕЗУЛТАТИ.  НО  ИМАХ  ЕДИН  ПРИЯТЕЛ   НА  МОИТЕ  ГОДИНИ -  ОТЛИЧЕН  ПОЕТ,  КОЙТО  ТРЪГНА  В  ОБРАТНАТА  ПОСОКА.  "КАКВОТО  СЪМ  НАПИСАЛ  ДОТУК,  НАПИСАЛ  СЪМ  ГО  -  казваше  и  повтаряше  той - ПОЕТИТЕ  УМИРАТ  МЛАДИ,  ТА  ТРЯБВА  ДА  СИ  ПОЖИВЕЯ."  УДАРИ  ГО  НА  БЕЗКОНТРОЛНО  ПИЕНЕ,    ЗАГУБИ  РАБОТАТА  СИ  В  РЕДАКЦИЯТА,  ПОНЕЖЕ  НЕ  СТЪПВАШЕ  ТАМ  ТРЕЗВЕН,  ОТИДЕ  РЕДАКТОР  НА  ПРОВИНЦИАЛЕН  ВЕСТНИК  И  СКОРО  ПОЧИНА,  БЕЗ НИКОЙ  ДА  РАЗБЕРЕ ОТ  КАКВО  ТОЧНО.
                                              ПРИ  МЕН  УСЕЩАНЕТО  ЗА  НЕИЗБЕЖНАТА  МИ  СМЪРТНОСТ  ПОНЕ  ДОСЕГА  Е  ПРЕДИЗВИКВАЛО  ПОВЕЧЕ  КОНЦЕНТРАЦИЯ  ЗА  ПЪЛНОЦЕНЕН  ЖИВОТ,  ОТКОЛКОТО  НЯКАВА  ДЕКОНСТРУКТИВНА  НАГЛАСА.  ИМАМ  И  КОНКРЕТЕН  ПРИМЕР  ЗА  ПОВЕДЕНИЕТО  МИ  В  БЕЗУСЛОВНО  КРИТИЧНА  СИТУАЦИЯ.  ПРЕЗ  ПРОЛЕТТА  НА  1994  ГОДИНА   СЕ  РАЗБОЛЯХ  ОТ  ДВОЙНА  ПНЕВМОНИЯ.   НА  ЦВЕТНИЦА,  КОГАТО  ИМЕН ДЕН  ПРАЗНУВАМЕ  И  ДВАМАТА  СЪС  СИНЪТ  МИ,  ТОЙ  БЕШЕ  12-ГОДИШЕН  ТОГАВА,  В  ЮЖНИЯ  ПАРК  ГО  БЯХА  ПОНАТУПАЛИ  ТРИ  ГОЛЕМИ  МОМЧЕТА,  ЗА  ДА  МУ  ВЗЕМАТ  КОЛЕЛОТО.    ПРИБРА  СЕ  УНИЗЕН  И  РАЗСТРОЕН,  АЗ ИЗЛЯЗОХ  С  НЕГО  ДА  ДИРИМ  НАПАДАТЕЛИТЕ  МУ.  УСПЯХ  КОЕ-ЩО  ДА  НАУЧА  ЗА  ТЯХ  ОТ  ДРУГИ  МОМЧЕТА В  ПАРКА,  КОИТО  ГИ  ПОЗНАВАТ  И  ТРЪГНАХМЕ  СЪС  СИНА  МИ  ДА  ГИ  ГОНИМ  С  ТАКСИ.  НАМЕРИХМЕ  ГИ,  ВИКАХ  ПОЛИЦИЯ,  РАЗПРАВЯХМЕ  СЕ  ПОЛОВИН  ДЕН,  АЗ  СЕ  ПОТЯХ И  НЕРВИРАХ,  НАКРАЯ  СЕ  НАПИХ  В  КЪЩИ  И  ЗАСПАХ.
                                           СЪБУДИХ  СЕ  С  ТЕМПЕРАТУРА,  НО  НА  ДРУГИЯ  ДЕН,  В  ПОНЕДЕЛНИК,  ЛИЧНАТА  МИ  ЛЕКАРКА  НЕ  РЕАГИРА  АДЕКВАТНО,  ДЪРЖА  СИ  МЕ  ПОЧТИ  ЦЯЛА  СЕДМИЦА  БЕЗ  НИКАКВО  СЕРИОЗНО  ЛЕЧЕНИЕ  И  КОГАТО  В  ПЕТЪК  МЕ  ПУСНА  НА  РЕНТГЕНА,  СЕ  ХВАНА  ЗА  ГЛАВАТА -  ИМАХ  ТЕЖКА  ДВОЙНА  ПНЕВМОНИЯ.  ОТКАРАХА  МЕ  ВЕДНАГА  В  ПЪРВА  ГРАДСКА  БОЛНИЦА И  ЗАПОЧНАХА  ДА  МЕ  ЛЕКУВАТ,  НО  КАКТО  СЕ  КАЗВА,  БЯХ  ИЗПУСНАТ.  ЧУХ  ЛЕКАРЯТ  В  АНТРЕТО  ПРЕД  ВРАТАТА  НА  БОЛНИЧНАТА  МИ  СТАЯ  ДА  КАЗВА  НА  СЕСТРАТА,  ЧЕ  БИЛО  ЖАЛКО  ТАКЪВ  ВСЕ  ОЩЕ  МЛАД  ЧОВЕК  ДА  СИ  ОТИДЕ  ТАКА  ГЛУПАВО,  БЕЗ ДА  БЪДЕ ЛЕКУВАН  ЦЯЛА  СЕДМИЦА.     
                                               ОСВОБОДИХА  МИ  САМОСТОЯТЕЛНА  СТАЯ,  СЛОЖИХА  МЕ  ПОСТОЯННО  НА  СИСТЕМИ,  ДОБРИЯТ  СТАР ПЕНИЦИЛИН  ТРЯБВАШЕ  ДА  ПОКАЖЕ  КАКВО  МОЖЕ, ЗАЩОТО  ЛЕКАРИТЕ  ПРЕЦЕНИХА,  ЧЕ  ТРЯБВА  ДА  ПРИБЯГНАТ  ДО  НЕГО  В  ТАЗИ  КРИТИЧНА  СИТУАЦИЯ. ТРИДЕСЕТ  И  ПЕТ  ДЕНА  ЛЕЖАХ  В  БОЛНИЦАТА,  КАТО  ПОВЕЧЕТО  ВРЕМЕ  БЯХ  МЕЖДУ  ЖИВОТА  И  СМЪРТТА.  ИМАХ  АБСОЛЮТНО  ЯСНА  ПРЕДСТАВА  ЗА  ВЪЗМОЖНИЯ  ДВУСТРАНЕН  ИЗХОД  ОТ  СИТУАЦИЯТА.  С  КОЛЕГИТЕ,  КОИТО  ИДВАХА  ДА  МЕ  ПОСЕЩАВАТ,  РАЗГОВАРЯХ  БАВНО  И  ОТВЛЕЧЕНО,  ПОСЛЕ  ТЕ  МИ  КАЗВАХА, ЧЕ  СЪМ  БИЛ  ЗАГУБИЛ  ВСЯКАКВА  ЕНЕРГИЯ,  НО  СЕ  ВПЕЧАТЛИЛИ,  ЧЕ  В  БОЛНИЦАТА СЪМ УСПЯЛ  ДА  ПРОЧЕТА,  ДА РАЗБЕРА  И  ДА   ТЪЛКУВАМ  С  ТЯХ  НЕ  ДРУГ,  А  САМИЯТ  ОСВАЛД  ШПИНГЛЕР  И  ПРОЧУТИЯТ  МУ  ДВУТОМНИК  "ЗАЛЕЗЪТ  НА  ЕВРОПА".  МЕЖДУ  ВПРОЧЕМ,  ОТТОГАВА  ТАЗИ  КНИГА  И  ТОЗИ АВТОР  СА  ВИНАГИ  СРЕД  НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ  КНИГИ  НА  РАБОТНАТА  МИ  МАСА.
                                             ИСКАМ  ДА  КАЖА,  ЧЕ  ТОГАВА  НЕ  ИЗПИТВАХ  НИКАКЪВ  СПЕЦИАЛЕН  СТРАХ  ОТ  НАПЪЛНО  ВЪЗМОЖНОТО  МИ  УМИРАНЕ.  ВЕРОЯТНО  ТОВА  СЕ  ДЪЛЖЕШЕ  И  НА  ЦЯЛАТА  ОТПАДНАЛОСТ НА  ОРГАНИЗМА  МИ,  НО  ИНТЕЛЕКТЪТ  МИ  СИ  БЕШЕ  ЦЕЛИЯТ  НА  МЯСТОТО.  ВЪЗСТАНОВЯВАХ  СЕ  ПРЕЗ  ЦЯЛОТО  ЛЯТО,  А  ЕСЕНТА  СЕ  ОКАЗА,  ЧЕ  ПНЕВМОНИЯТА    СЕ  Е  ОТРАЗИЛА  НА  СЪРЦЕТО  И  ПАК  ПОСТЪПИХ  ЗА  ЕДИН  МЕСЕЦ  ПЪРВО В  МЕДИЦИНСКА  АКАДЕМИЯ,  А  ПОСЛЕ  В  БОЛНИЦАТА  НА  ПРОФЕСОР  АЛЕКСАНДЪР  ЧИРКОВ,  КЪДЕТО  МИ  ИМПЛАНТИРАХА  СЪРДЕЧЕН  СТИМУЛАТОР.  ПОЗВОЛЯВАМ  СИ  ДА    МИСЛЯ,    ЧЕ МОЕТО  СПОКОЙСТВИЕ  ПРЕД    ТЕЖКИТЕ  БОЛЕСТИ  ИМАШЕ  ВРЪЗКА  И  С   ЧУВСТВОТО  ЗА    УДОВЛЕТВОРЕНОСТ  ОТ  ПЪЛНОЦЕННИЯ  ЖИВОТ,  КОЙТО  ЖИВЕЕХ    ТОГАВА.
                                                 НЕ  ИСКАМ  ДА  УМИРАМ,  НО  НЕ  МЕ  УСПОКОЯВА,  КАКТО  ВЕЧЕ  НАПИСАХ  ПО-РАНО,  ИДЕЯТА  ЗА  ВЪЗКРЪСВАНЕТО.   ПРЕКАЛЕНО  НЕПРИЕМЛИВА  ЗА СЪВРЕМЕННИЯ  ЧОВЕК  МИ  ИЗГЛЕЖДА  ТЯ,  ПРЕКАЛЕНО  СИЛНО  ПРОТИВОРЕЧИ  НА    ПОСТИЖЕНИЯТА  НА  НАУКАТА  И  НА  КУЛТУРАТА  КАТО  ЦЯЛО.   НЕ  КАЗВАМ,  РАЗБИРА  СЕ,  ЧЕ  НАУКАТА  Е  В  СЪСТОЯНИЕ  ДА  ПРЕДЛОЖИ  НА  ЧОВЕКА  НЯКАКЪВ    ПО-УСПОКОИТЕЛЕН  ОТ  РЕЛИГИЯТА   ОТГОВОР   ЗА  СМИСЪЛА  НА  ЧОВЕШКИЯ  ЖИВОТ.  НАПРОТИВ  -  НАУКАТА  ИЗОБЩО  НЕ  ПРОНИКВА  И  НЕ  МОЖЕ  ДА  ПРОНИКНЕ  В  ПРОБЛЕМА  ЗА  СМИСЪЛА  НА  ЖИВОТА,  ПОНЕЖЕ  ТЯ  ПО  ПРИНЦИП  НЕ  СЕ  ЗАНИМАВА  СЪС  СМИСЛИ.
                                                            ТОГАВА? .....
/следва/
                                                 

Тогава потърси собствената си алтернатива.
Освен това - защо се страхуваш от смъртта, т.е. може би тоя страх е просто страхът на егото.

имате много правилно светоусещане, което Ви прави силен и удовлетворен от делата си човек!
Поздрави!