24.01.2008 г.
четвъртък
                                                     УТРЕ, НА 25 ЯНУАРИ 2008  ГОДИНА
                                                                ВЛАДИМИР  ВИСОЦКИ
                                                                ЩЕШЕ  ДА  НАВЪРШИ
                                                                      70  ГОДИНИ
                                                                  МАРИНА  ВЛАДИ
                                        "ВЛАДИМИР  ИЛИ  ПРЕКЪСНАТИЯТ  ПОЛЕТ"
                                                                          /откъс/
                             "С  КРАЙЧЕЦА  НА  ОКОТО  СИ  ВИЖДАМ,  ЧЕ  СЕ  ПРИБЛИЖАВА  ЕДИН  МЛАД,  НИСЪК  И  ЗЛЕ  ООБЛЕЧЕН  МЪЖ.  ЕДИНСТВЕНО  СВЕТЛОСИВИТЕ  МУ  ОЧИ  ПРИВЛИЧАТ  ВНИМАНИЕТО  МИ.  НЯКАКВО  РАЗДВИЖВАНЕ  В  САЛОНА  МЕ  КАРА  ДА  ПРЕКЪСНА  РАЗКАЗА  СИ  И  АЗ  СЕ  ОБРЪЩАМ БЕЗ  ПРЕСТРУВКИ  КЪМ  НЕГО.
                              БЕЗ  ДА  ПРОДУМА,  ТОЙ  УЛАВЯ  РЪКАТА  МИ,  СТИСКА  Я  ДЪЛГО,  ПОСЛЕ,  СЛЕД  КАТО  Я  Е  ЦЕЛУНАЛ,  СЯДА  СРЕЩУ  МЕН  И  ЗАПОЧВА  ДА  МЕ  РАЗГЛЕЖДА.  МЪЛЧАНИЕТО  МУ  НЕ  МЕ  СМУЩАВА;  ГЛЕДАМЕ  СЕ,  СЯКАШ  СЕ  МЪЧИМ  ДА  СЕ  РАЗПОЗНАЕМ.
                              ЗНАМ,  ЧЕ  ТИ  СИ  ВИСОЦКИ.  ТИ  НЕ  ПРИЛИЧАШ  ПО  НИЩО  НА  РЕВЯЩИЯТ,  БРУТАЛЕН  ВЕЛИКАН  ОТ  СПЕКТАКЪЛА,  НО  СИЛАТА  НА  ПОГЛЕДА  ТИ  МЕ  ПОТОПЯВА  ОТНОВО  ВЪВ  ВЪЛНЕНИЕТО,  ИЗПИТАНО  ПРЕДИ  МАЛКО.  ОКОЛО  НАС  РАЗГОВОРИТЕ  ПРОДЪЛЖАВАТ.  ТИ  НЕ  ЯДЕШ,  НЕ  ПИЕШ,  ГЛЕДАШ МЕ,  ГЛЕДАШ  МЕ,  ГЛЕДАШ  МЕ...
                                 -  НАЙ-СЕТНЕ  ВИ  СРЕЩНАХ."

                                                            ВЛАДИМИР  ВИСОЦКИ
                                                     ОН  НЕ  ВЕРНУЛСЯ  ИЗ  БОЯ
                                     ПОЧЕМУ  ВСЕ  НЕ  ТАК?  ВРОДЕ  Бы  КАК  ВСЕГДА:
                                     ТО  ЖЕ  НЕБО,  ОПЯТЬ  ГОЛУБОЕ,
                                     ТОТ  ЖЕ  ЛЕСЬ,  ТОТ  ЖЕ  ВОЗДУХ  И  ТА  ЖЕ  ВОДА...
                                     ТОЛЬКО  ОН  НЕ  ВЕРНУЛСЯ  ИЗ  БОЯ.

                                      МНЕ  ТЕПЕРЬ  НЕ  ПОНЯТЬ,  КТО  ЖЕ  ПРАВ  БыЛ  ИЗ  НАС.
                                      В  НАШИХ  СПОРАХ  БЕЗ  СНА  И  ПОКОЯ.
                                      МНЕ  НЕ  СТАЛО  ХВАТАТЬ  ЕГО  ТОЛЬКО  СЕЙЧАСЬ,
                                      КОГДА  ОН  НЕ  ВЕРНУЛСЯ  ИЗ  БОЯ.
                                      ...................................................................................................................
                                      ...................................................................................................................
                                      ...................................................................................................................
                                      НАШИ  МЕРТВыЕ  НАМ НЕ  ОСТАВЯТ  В  БЕДЕ,
                                      НАШИ  ПАВШИЕ  -  КАК  ЧАСОВыЕ...
                                      ОТРАЖАЕТСЯ  НЕБО  В  ЛЕСУ,  КАК  В  ВОДЕ,
                                      И  ДЕРЕВЬЯ  СТОЯТ  ГОЛУБыЕ.

                                      НАМ  И  МЕСТО  В  ЗЕМЛЯНЕ  ХВАТАЛО  ВПОЛНЕ,
                                      НАМ  И  ВРЕМЯ  ТЕКЛО  ДЛЯ  ОБОИХ...
                                      ВСЕ  ТЕПЕРЬ  ОДНОМУ, ТОЛЬКО  КАЖЕТСЯ  МНЕ,
                                      ЭТО  Я  НЕ  ВЕРНУЛСЯ  ИЗ  БОЯ.       

                                                                    МАРИНА  ВЛАДИ
                                    "ВИЖДАМ,  ЧЕ  НЕ  МЕ  СЛУШАШ,  ТИ  ИСКАШ  ДА  ИЗЛЕЗЕМ  ОТТУК   И  ДА  ПЕЕШ  САМО  ЗА  МЕН.  В  КОЛАТА  ПРОДЪЛЖАВАМЕ  ДА СЕ  ГЛЕДАМЕ  МЪЛЧАЛИВО.   АЗ  ВИЖДАМ  САМО  НЕЖНИТЕ  ТИ  ПЛАМЕННИ  ОЧИ,  СЛЕД  ТОВА  НАБЛЮДАВАМ  ГЛАВАТА  ТИ:  КОСИ,  КЪСО  ПОДСТРИГАНИ  НА  ТИЛА,  ДВУДНЕВНА  БРАДА  С  ЧЕРВЕНИКАВИ  ОТТЕНЪЦИ,  УМОРА,  КОЯТО  ВДЪЛБАВА  БУЗИТЕ  ТИ.
                                     ТИ  НЕ  СИ  ХУБАВ,  ВИДЪТ  ТИ  Е  ОБИКНОВЕН,  НО  ПОГЛЕДЪТ  ТИ  МЕ  СЪБЛАЗНЯВА.  ЕДВА  ПРИСТИГНАЛИ,  ТИ  ВЗЕМАШ  КИТАРАТА.  НА  МОМЕНТА  ТВОЯТ  ГЛАС,  ТВОЯТА  СИЛА  И  ТВОЯТ  ВИК  МЕ  ЗАТРОГВАТ.
                                      СЕДНАЛ  В  КРАКАТА  МИ,  ТИ  ПЕЕШ  САМО  ЗА  МЕН.  МАЛКО  ПО  МАЛКО  ОТКРИВАМ  ТЕКСТА,  СКЪРЦАЩИЯТ  ХУМОР,  ЗАДЪЛБОЧЕНОСТТА  НА  ПЕСНИТЕ  ТИ.  ТИ  МИ  ОБЯСНЯВАШ,  ЧЕ  ТЕАТЪРЪТ  Е  ТВОЯТ  ЗАНАЯТ,  НО  ПОЕЗИЯТА  Е  ТВОЯТА  СТРАСТ.
                                      А  ПОСЛЕ  БЕЗ  ВСЯКАКЪВ  ПРЕХОД  МИ  КАЗВАШ,  ЧЕ  ОТДАВНА   МЕ  ОБИЧАШ."

но блясъкът им остава завинаги в нас....