17.01.2008 г.
четвъртък
                                                    ЖИВОТ НА АКАДЕМИЧНАТА КАТЕДРА
                                                                                   в
                                                  БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
                            ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1985 г. НАПУСНАХ ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ, ЯВИХ СЕ НА КОНКУРС В БАН, СПЕЧЕЛИХ ГО И НА 21 МАРТ 1985 г. ИЗНЕСОХ ПЪРВАТА СИ ЛЕКЦИЯ КАТО РЪКОВОДИТЕЛ НА  КАТЕДРАТА ПО ФИЛОСОФИЯ В БАН.
                           РАБОТЕХ САМО С ДОКТОРАНТИ, ТОГАВА СЕ НАРИЧАХА  АСПИРАНТИ. ИМАШЕ РЕДОВНИ ДОКТОРАНТИ, ЗАДОЧНИ ДОКТОРАНТИ, ДОКТОРАНТИ НА САМОСТОЯТЕЛНА ПОДГОТОВКА. ОБЩО ЗА ЕДНА УЧЕБНА ГОДИНА В КАТЕДРАТА ПО ФИЛОСОФИЯ И ЛЕКТОРАТА ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ СЕ ОБУЧАВАХА МЕЖДУ 150 И 200 ЧОВЕКА. ТОВА БЕШЕ ЦЕЛИЯТ МЛАД ПОТЕНЦИАЛ НА АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ, В КОЙТО СЕ ВКЛЮЧВАХА  ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ НАУЧНИ СПЕЦИАЛНОСТИ.
                            ЗАЛАТА ЗА ЛЕКЦИИ НА улица "СЕРДИКА" №4, РАЗПОЛОЖЕНА ТОЧНО СРЕЩУ ЦК на БКП,  СЕ НАМИРАШЕ НА ПАРТЕРА И БЕШЕ СРАВНИТЕЛНО МАЛКА - ЗА ОКОЛО 50-60  СЕДЯЩИ СЛУШАТЕЛИ. КОГАТО НА 21 МАРТ ВЛЯЗОХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В НЕЯ, ТАМ МЕ ЧАКАХА  КЪМ 30 ДОКТОРАНТИ. ЛЕКЦИИТЕ НЕ БЯХА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, КАТЕДРАТА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ БЕШЕ СТОЯЛА БЕЗ ТИТУЛЯР, ТАКА ЧЕ БРОЯТ НА ПРИСЪСТВУВАЩИТЕ  МОЖЕШЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА НОРМАЛЕН.
                             ОБУЧАВАНЕТО НА ДОКТОРАНТИТЕ ОТ ВСИЧКИ НАУЧНИ СПЕЦИАЛНОСТИ ПО ФИЛОСОФИЯ  БЕШЕ ВЕКОВНА ТРАДИЦИЯ, ХАРАКТЕРНА ЗА ВСИЧКИ ДОБРИ ЗАПАДНИ И РУСКИ УНИВЕРСИТЕТИ.   НО  СПЕЦИАЛНО В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОДОБИЕ НА СССР, В ТОЗИ ПЕРИОД  ФИЛОСОФИЯТА МИНАВАШЕ ПОВЕЧЕ  ЗА  ИДЕОЛОГИЧЕСКА, ОТКОЛКОТО ЗА  ФУНДАМЕНТАЛНА  НАУЧНА  ДИСЦИПЛИНА. ЗАТОВА  Я ПРЕПОДАВАХМЕ ПОД  ЗАГЛАВИЕТО "МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА  ФИЛОСОФИЯ",  МАКАР ОТ КУМОВА СРАМА НЕ ВИНАГИ ДА ИЗПИСВАХМЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ ОГРАНИЧИТЕЛНА ТЕРМИНОЛОГИЯ.
                                ВСИЧКИ ДОКТОРАНТИ ОБАЧЕ БЯХА ИЗУЧАВАЛИ ФИЛОСОФИЯ В СВОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ,  ЯВЯВАЛИ СЕ БЯХА НА ИЗПИТ,  КАКВО  ТРЯБВАШЕ  ДА ИМ ПРЕПОДАВАМ АЗ ОТ КАТЕДРАТА НА БЪЛГАРСКАТА  АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ? АКО РАБОТАТА  БЕШЕ  ПРОСТО ДА СЕ ВЗЕМЕ ОЩЕ ЕДИН ИЗПИТ,  ВСЕКИ  ДОКТОРАНТ  МОЖЕШЕ  ДА СЕ ПОДГОТВИ  ЗА ТОВА  САМО  ЗА ЕДНА СЕДМИЦА,  ЗАЩОТО  ДОКТОРАНТИ  СТАВАХА  НАЙ-ДОБРИТЕ, Т.Е.  ОТЛИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ.
                                    РЕШИХ  ДА  ПРЕПОДАВАМ  ФИЛОСОФИЯ  В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ  НА ДУМАТА. СЪСТАВИХ  ПРОГРАМА,  ПО КАКВАТО  ИЗОБЩО  НЕ СЕ ПРЕПОДАВАШЕ  В УНИВЕРСИТЕТИТЕ. СТАВАШЕ  ДУМА ЗА СВЕТОВНА  ФИЛОСОФИЯ И ЗА СВЕТОВНА  ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА,  ОТ  ПОЗНАВАНЕТО  НА КОИТО  ДОКТОРАНТИТЕ  КАТО  МЛАДИ  НАУЧНИ  РАБОТНИЦИ  ДЕЙСТВИТЕЛНО БИХА  ИМАЛИ ПОЛЗА.
                                  НО  СТАВАШЕ  ДУМА И ЗА НЕЩО ДРУГО.  СВЕДЕНА  ДО МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА  ФИЛОСОФИЯ,  ТАЗИ  ДРЕВНА  "ЛЮБОВ  КЪМ  МЪДРОСТТА"  БЕШЕ  ПРОФАНИЗИРАНА  ДО СТЕПЕН, КОЯТО  ДИСКРЕДИТИРАШЕ САМАТА ДУМА "ФИЛОСОФИЯ" В  ОЧИТЕ НА УМНИТЕ МЛАДИ ХОРА. ЗАТОВА  РЕШИХ  ДА  ПРАВЯ И НЕЩО ДРУГО - РЕШИХ  МОИТЕ ЛЕКЦИИ ДА БЪДАТ ПРАКТИЧЕСКИ  ПРИМЕР ЗА  ДЕМОНСТРАЦИЯ НА МИСЛОВЕН ПРОЦЕС,  Т.Е. ДА БЪДАТ НЕПОСРЕДСТВЕНО  ПУБЛИЧНО МИСЛЕНЕ.
                                   НА  ТРЕТАТА  МИ ЛЕКЦИЯ ЗАЛАТА ВЕЧЕ  БЕШЕ ПЪЛНА ДО ПОСЛЕДНИЯ СТОЛ, А НА ЧЕТВЪРТАТА  ИМАШЕ ДОКТОРАНТИ, СЕДЯЩИ НА ПОДА. ЗНАЧИ  ФИЛОСОФИЯТА НЕ БЕШЕ СКУЧНА ДИСЦИПЛИНА, НЕ  БЕШЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЦИТАТИ ОТ МАРКС,  ЕНГЕЛС И ЛЕНИН. МЕЖДУ МЛАДИТЕ УЧЕНИ ОТ БАН И  МЕЖДУ МЕН  КАТО  ТЕХЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ СЕ СЪЗДАДЕ АКТИВНА  ДВУСТРАННА ВРЪЗКА,  ОТ КОЯТО ПЕЧЕЛЕХА  И ДВЕТЕ СТРАНИ. АЗ   ЗАПОЧНАХ  ДА НАВЛИЗАМ  ПРОФЕСИОНАЛНО В РАЗЛИЧНИ СФЕРИ НА НАУКАТА,  ПОДПОМАГАН  ОТ  МОИТЕ  ДОКТОРАНТИ.  ТЕ ПЪК ПОЛУЧАВАХА  ДОСТЪП ДО ИСТИНСКАТА  ФИЛОСОФИЯ,  КОЯТО  СЕ ОКАЗА  ДОСТОЙНА  ЗА  ВЕЛИКОТО  СИ  ДРЕВНО  ИМЕ.
                                        ДОКАТО  ЕДИН  ДЕН...
                                      ДОКАТО  ЕДИН ДЕН НЕ МЕ ИЗВИКА В КАБИНЕТА  СИ АКАДЕМИК САВА ГАНОВСКИ,  ЗА ДА МЕ ИНФОРМИРА, ЧЕ  Е НАЗНАЧИЛ КОМИСИЯ ОТ ТРИМА ПРОФЕСОРИ, КОИТО ТРЯБВА  ДА НАПРАВЯТ  ПРОВЕРКА  КАТО КАКВО АЗ ПРЕПОДАВАМ  НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ  ОТ БЪЛГАРСКАТА  АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ...                             

По стечение на обстоятелствата през 1976..77 бях слушател в военната академия и се мъча да си спомня някой епизод...но минаха много години..Спомням си за полковник проф. Бантутов...той ми направи най-силно впечатление...от катедрата...В тази катедра по-късно служиха и преподаваха двама мои приятели Димитър Йончев и Иван..тогава бяха млади хора...и също се открояваха като будни хора...шефа на катедрата беше пол. проф. Бонин...ако добре си спомням...запомнил съм само добрите моменти.