Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2010 21:05 - КЕВОРК КЕВОРКЯН - ОТКРИТО ПИСМО...
Автор: tagarski Категория: Технологии   
Прочетен: 3167 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.01.2010 21:06


ПИСМО ДО МАЛКОТО ПРИЯТЕЛИ НА ОХРАНИТЕЛЯ КРАСИМИР ГЕРГОВ
 
Дата: 21-01-2010 00:00

 

Повече от три години охранителят Гергов беше следствен, сетне обвиняем и накрая подсъдим. Жал ми беше да го гледам как се е свил в ъгъла на съдебната зала, загубил ума и дума, тръпнещ в очакване да се случи чудото. И то се случи – след като прокуратурата три години изразходва немалко усилия и го изпрати на съд, една съдийка го оправда за три часа. Ясно е, че този срам ще тегне цял живот над главата на човека от УБО – ДС.

 

 

Никога не съм отдавал особено значение на този човек. По начало не ми е интересен. Имали сме съдебни перипетии - но все по негова вина. Бях и свидетел по една дело, в което беше обвиняем и което прекърши изглежда самочувствието му, а може би и живота му. Предполагам, че се страхува по някакъв начин от мен. Той по начало не фокусира добре изпитанията, пред които се изправя и е склонен да вини други за това. Например, дълго време смяташе, че прокуратурата несправедливо го преследва - но така смята и всеки друг , дори и най-обикновен бандит, когато има проблеми със закона.

 

 

Нещо извънредно се случва обаче напоследък с охранителя Красимир Гергов.

 

 

Очевидно е обзет от някаква нервност. Казаха ми, че дал или са му написали някакво интервю във вестниче, което притежава. Хубаво, рекох, нека да започне и да пише, може и писател да стане. След това тия дни препечатал същото интервю в друг вестник, зад който седят приятели на Филчев, бившият прокурор, който преди години създаде доста ядове на нашия герой. Този вестник е специализиран засега в изпълняване на поръчки, там не са и чували за правото на отговор, а и нашият герой сигурно им е обещал и нещо, обикновено той обещава реклама. А не толкова отдавна някои лица от този вестник направо съсипваха Гергов в предишните си издания, упрекваха го във всевъзможни далавери. Честни хора, нали.

Мнозина приятели, все известни хора, смятат, че не бива да отговарям на охранителя Гергов, че не бива да слизам на неговото ниво.

 

 

Но защо, все пак, да не ви разкажа нещо за този герой. За неговите покровители – друг път.

 

 

Между другото, следващият етап в новото за него литературно поприще ще бъде да научи наизуст текста на интервюто си, понеже ще дава доста обяснения в съда за някои неразумни квалификации, които си позволява по мой адрес.

И тъй, Красимир Гергов дава интервю, препечатва го дори два пъти – това са все неща, които дълбоко не са присъщи на характера и манталитета на един охранител. В тази професия, както е известно, се искат други качества – подчиненост, скритост, външна неразличимост, трябва да се сливаш с тълпата, за да си добър охранител. Ти не си важен – важен е онзи, когото охраняваш, за него си готов да направиш всичко, дори да дадеш живота си – макар че по време на соца, когато Красимир Гергов е бил на служба в охранителното управление на Държавна сигурност, едва ли някой би си дал живота за онзи, когото пази. Но така беше прието да се мисли.

На 2 юни 1980 година, във Враца, откъдето след няколко часа щях да излъчвам „Всяка неделя”, бе направен един от малко известните опити за покушение срещу Живков. Някакъв младеж се бе опитал да го наближи, охранителите – колеги на Красимир Гергов, съборили Живков на земята, и по някакъв начин замазали случая пред множеството. След години на два пъти разговарях с „атентатора”, той се казваше Цветан Килограмски, беше едно скромно момче от Врачанско. Опитал да се приближи до първия човек, за да му предаде една своя писмена молба, нищо повече. Но лежа в затвора до началото на 1990 година. И досега някои от тогавашните охранители твърдят, че носел в ръката си пистолет. Сигнален - уточняваха, но все пак пистолет. Килограмски пък го отричаше до край.

 

 

Нашият Гергов не е бил натоварван с подобни важни задачи в УБО.

 

 

Според Красимир Райдовски, на когото може да се вярва, когато става дума за Държавна сигурност, говорело се, че Гергов по някое време е имал честта да охранява улица „Аксаков” в столицата, и то не цялата, а отсечката между „Патриарх Евтимий” и „Шести септември”, и то само когато кортежът на Живков потегля от ЦК. Не съм се интересувал дали е точно така, но си го представям по следния начин: седи боецът от УБО, оглежда се, наблюдава минувачите, да няма някой вражески елемент между тях, зяпа по сградите – да не би някой да посегне на господаря му. Точно както действат сегашните мутри. Всъщност, ако бъдем малко по-фриволни, тогавашните охранители си бяха също като сегашните мутри – охранители, само дето не бяха толкова преднамерено яки.

За онези, което не знаят, да поясним какво представляваше Управлението за охрана на ДС – УБО, – в което се е подвизавал и вярно служил Красимир Гергов. Това беше важно управление, дума да не става, в смисъл, че се грижеше за всички прищевки на властимащите от най-горния ешелон, дори за неща, за които ония не са се сещали. Имали са готовност дори да сменят памперсите на някой престарял член на Политбюро. Самият Живков, който имаше навика грубо да се шегува, макар и рядко, е споменавал, че Цола Драгойчева, например, се напикава вече в колата. Но охранителите са били наблизо. Те са били нужни и когато трябва да се опитат деликатесите, направени в кухните на УБО от дивеча, отстрелян от височайшите дружинки, трябвало е да ги съпровождат по време на лов и пътувания, да угаждат на жените им и пр. И между другото и да ги пазят.

 

 

Охранителят Красимир Гергов много упорито крие връзката си с тази служба, което си е направо неразбираемо.

 

 

Когато Комисията по досиетата оповести принадлежността му към Държавна сигурност той изпадна в ярост – вместо да се гордее, че е бил бояк пазител на телесата на славната партия. Че е имал възможност да защити с живота си своя велможа. Или да го предпазва по всякакъв начин – например, като му казва всичко, което се говори наоколо. УБО имаше и тази функция. Прословутото Шесто управление беше манастир за девици в сравнение с УБО, нищо не оставаше в тайна от ушите на колегите на Гергов и всичко незабавно стигаше до шефовете, и най-вече до Живков - кой какво е говорил, какво дори си е помислил.

Това беше преторианската гвардия на диктатора, нищо не оставаше в тайна от очите и ушите им, според някои това бяха и главните интриганти на републиката. Вечер, когато се изтягаха пред телевизорите, велможите питаха, това беше любимото им занимание, своите охранители, и изобщо служителите на УБО, какво се говори из коридорите на ЦК, някой казал ли е две думи на криво срещу великия комунизъм или срещу диктатора, и ония послушковци незабавно докладваха всичко, и бяха много старателни, понеже не оставаше и никаква следа - освен някакъв белег на благоразположеност в душицата на твоя велможа.

Гергов беше бесен, когато го оповестиха като човек на Държавна сигурност – и то от най-преданото и готово на всичко управление на ДС. Твърди се, че по някое време бил в аналитичното отделение, но все пак в службата за охрана, както и да го въртим – охранител. Там наистина бяха предани до патологичност и готови на смърт на всичко.

 

 

Може би беше в шок, понеже отдавна беше спечелил благоразположението на един Иван Костов, за да му даде онзи първата частна телевизия у нас.

 

 

Още преди 10 години написах и казах публично, дори и по телевизията, че демократът Костов, който непрекъснато се дърлеше срещу ДС, даде първата частна телевизия тъкмо на човек от ДС. Онзи само хитро се подсмихваше. Обаче когато в едно изявление - право на отговор - поисках да го кажа, от Би Ти Ви яростно ми отказаха думата Това всъщност беше правото на отговор, заради което се принудих да съдя Костов и накрая го осъдих. Но тази история е известна. А охранителя Красимир Гергов кротко си седеше в ъгъла и си траеше – тъй както се полага на един охранител, понеже беше сигурен, че е скрит много надълбоко в бунищата на ДС.

Но тогава изпадна в шок и дори измоли от американската телевизия, в която е влиятелно лице, да не съобщи името му, докато говорителите й каканижеха монотонно списъка с десетки други имена. И друг път съм казвал, че американците изобщо не разбират от хора, особено се объркват, когато си имат работа с българи – да вземеш за свой доверен човек служител на ДС, и то от УБО, и да го оставиш по такъв варварски начин да балканизира американска медия – да крие информация от публиката, да я подбира селективно, да крие собственото си минало - това само много наивни хора могат да си позволят. Между другото, не си мислете че те не знаят какво представлява УБО.

 

 

Хора като Гергов сигурно са се опитвали да ги заблуждават, че това е нещо като американската „Сикрет Сървиз”, службата на президента.

 

 

Но ония, нека признаем, не са съвсем наивни – и добре знаят, че УБО беше сърцето на тоталитарната репресивна машина, там имаха право да убиват хора, ако им скимне, че има някаква заплаха за човека, когото охраняват. Има подобни инциденти. Разказваха на ухо, че при движението на един кортеж, например, стреляли по един човечец, понеже им се сторило, че държи автомат в ръцете си – а онзи, горкият, държал помпа и се готвел да напомпа гумата на колата си. В УБО имаше и много свестни хора – не може всички касиери, счетоводители, сервитьори, домакини, и прочее да ги слагат под един общ знаменател с въоръжените охранители. Но, все пак, за да влезеш там, и то особено като охранител или нещо повече, трябваше да си плът от плътта и кръв от кръвта на ебаната партия и още по-ебаната идеология – както би казал някой ренегат като охранителя Гергов, ако сега го питат за комунизма. Обаче тогава не е мислел така, и това е сигурно.

И сега този потаен човек дава интервю. Нищо особено не може да се разбере от него, понеже той и не се изразява особено логично, като оставим настрана истеричните ругатни и квалификации. Но след като се замислих, схванах някои неща, макар че доста хора ме питаха дали не е полудял и защо му е да влиза пак във война с мен. За лудостта на когото и да е не мога да отговарям. Но мога да предположа някои неща, ето какви.

 

 

Завидял ми е, и дори е побеснял, че хората четат книгата ми за телевизията /”Тайните на телевизията”/ и идват на нейната премиера.

 

 

Макар че преди няколко години, по подобен повод, и той чакаше доста време на дългата опашка в „Скай плаза” с подаръче в ръка, мога да му пратя една снимка как чинно и любвеобилно ме гледа.

И отгоре на всичко, той, който никога не е бил близо до книгите, се опитва дори да я анализира, представяте ли - един убовец се прави на литературен критик. Това е нещо наистина извънредно за този човек. Той никога не е бил част от средите на интелигенцията, не познава и нищожна част от тия хора. Но сега се чуди защо идват на премиерите ми. И дори, о, ужас, ги съветва да не идват – и те, разбира се, го послушаха, и отново се изсипаха стотици верни приятели, хора, които са сърцето и ума на страната ни, които никога дори не са подозирали за съществуването на създания като Гергов, понеже никога не ги е интересувала охранката, УБО и всякакви подобни лайна на соца. Пък дори и да са чували, винаги са били изпълнени с презрение към тия слуги от най-близкото обкръжение на самодържеца, слуги, истински, без право на глас, с единственото право да служат вярно. Но те и това не го можеха, понеже не си мръднаха дори пръста заради самодържеца. На нашия охранител, например, вуйчо му, според някои публикации, е бил генерал от същото това УБО, нашият човек би трябвало да е подписал клетвена декларация, че ще защитава соца и неговите първенци до смърт – и какво се случи? На другия ден всички вкупом се изметнаха като цигани кошничари, забравиха и клетвите си, и всичките аванти, които са имали, и пр.

Един охранител трудно може да стигне до душата на една книга. Той трудно може да схване и на какво се дължи привързаността на някои хора един към друг - защото има зад гърба си, и то във важно за съзряването му време, няколко проспани, или направо загубени години в онова проклето УБО – там не са ги карали да четат книги, а да правят съвсем други неща.

 

 

Между другото, охранителят от УБО Красимир Гергов далеч не си е давал труда да се образова.

 

 

В собствения си официален сайт, и то в наши дни, той посочва, че е завършил спортна журналистика в Софийския университет. Но според една справка от същия университет, с която разполагам, дисциплина спортна журналистика никога не е съществувала, никога. Когато представих това удостоверение в съда, човекът от УБО на ДС Гергов набързо се отметна / чрез адвокатката си/ от собствения си сайт. Но това е дреболия – той се отмята от службата си в ДС, а ние искаме да е верен на един пиклив сайт.

Премиерата на книгата мина и замина – независимо от воплите на охранителят от ДС, хората се смяха доста, някои се чудеха, какво изобщо си е въобразил този човек. Други смятаха, че го измъчва демона на недостатъчността, липсата на истинско признание за усилията му или дори липсата на призвание. Признания за усилията му всъщност има предостатъчно – могат да се предоставят десетки публикации за съмнителните му начинания в рекламния бизнес – поне такива са твърденията, за сделки, които са ощетявали държавната телевизия, и пр. Самият аз никога не съм отварял дума за това – макар да знам всичко за бизнеса на този човек.

Но пък поне една история е пределно ясна на цяла България – историята с подкупа на човека от УБО.

 

 

Повече от три години охранителят Гергов беше следствен, сетне обвиняем и накрая подсъдим.

 

 

Жал ми беше да го гледам как се е свил в ъгъла на съдебната зала, загубил ума и дума, тръпнещ в очакване да се случи чудото. И то се случи – след като прокуратурата три години изразходва немалко усилия и го изпрати на съд, една съдийка го оправда за три часа.

Ясно е, че този срам ще тегне цял живот над главата на човека от УБО – ДС. Също така е ясно, че и страховете никога няма да го напуснат окончателно, понеже съдия Тодорова може да е много милозлива и много сръчна, и всичко останало – обаче случаят отдавна е излязъл извън пределите на страната, за жалост и в Европейската комисия са наясно с тази история, и все някой ден кълбото отново може да започне да се разплита. Комичното е, че един друг славен герой - Янето - писа гневни писма за подкупа на Гергов до Европейската комисия, а пък сега двамата са дупе и гащи.

Това е един съкрушен човек, и аз го разбирам. Той имаше големи неприятности с предишния главен прокурор Никола Филчев, който му отне паспорта за цели 8 месеца. Сетне и сегашното ръководство на прокуратурата не остана безразлично към някои волности на охранителя. Неговата одисея с правоохранителните органи не е по-кратка от тази на някои известни престъпни босове, нищо, че го оправдават, и това е нещо, което не може лесно да се преживее.

И все пак, и все пак, истерията доскоро бе съвсем неприсъща за иначе потайния му нрав, и вероятно е причинена от някаква крайна озлобеност. Съжалявам, сигурно отдавна е осъзнал, че няма да бъде част от истинската интелектуална среда - но защо да изпада в ярост? В края на краищата, такава е съдбата му – служил си в охранката на ДС, сетне си направил някакви пари, сега остава да почетеш, да се интелектуализираш, да прекараш в кротко съзерцание живота си.

 

 

Някакво лудо божество ти е натикало куп медии в ръцете - но не се дразни, че не си част от истинската им същност, че си само част от алъш вериша с тях.

 

 

Наясно си, че хората от медиите гледат на теб като на чужденец, на някакъв странен тип, който се мотае наоколо, че дори се опитва и да ги командва, че прави усилия да изглежда важна част от медийната среда – а хоп, изведнъж се оказва бивша охранка, служител от УБО на Държавна сигурност! Но това е живота. Хората от медиите, над които временно има някакъв контрол, правят телевизия, а той се храни и печели от техния труд, това е простата аритметика. Никога няма да имат нещо общо, от различна кръвна група са, опитите му да им влияе са комични и несмислени.

Охранителят Гергов, например, смята ,че дописките ми в Труд „Приказки за телевизията”, са враждебни за хората от телевизиите, а то е тъкмо обратното.

Има някои не толкова сложни тънкости в живота, които бившите охранители не могат да схванат Докато си пазил някой или някаква идея, друг е създавал нещо, и го е правил – казват – добре, хората имат памет за това, те не могат да забравят „Всяка неделя” например. И в същото време, никога не биха могли да си спомнят някакво момче, с което веднъж са се сблъскали по „Аксаков”, например, и който им е казал, че не могат да минат, понеже не знам какво си. Късните хора, ония, които изникват сякаш от нищото, не могат да проумеят, че хората имат памет, включително и хората от телевизиите, и колкото и да ги насилваш, те няма да проумеят, защо си толкова нервен, изплашен, истеричен, и защо всъщност се набъркваш в нещо, което не ти в природата, какво си седнал да раздвижваш мозъка си за някаква книга, когато това качество изобщо не ти е дадено.

Не се състезавам с подобни хора, и никога не съм го правил. Те са чуждо за мен тяло, хора на някакъв алъш – вериш, хора, които продават въздух, може да го наричате и реклама, хора, които продават или купуват медии заедно с шараните в тях.

 

 

Не се интересувам и от голф, особено когато прочетох, че дори и великият Тайгър бил бисексуален. Не ми се откриват галерии за забавление,

 

 

помещения, които да поощряват светската суета. В кариерата си съм представил поне 700 изложби, помогнал съм на стотици художници, онази салонна суета ми у чужда.

Достатъчни са удивителните приятелства, които съм отгледал през годините, предаността на мнозина, която вероятно съм заслужил.

И охранителят Гергов вероятно има приятели. Приятел му е Кирил Гоцев, например, бившият директор на БНТ, който като плужек се отказа от показанията си, потвърдени писмено на два пъти пред следствието – за да получи някаква милостиня от охранителя. И който сега вероятно трепери да не му отворят някакво дознание за лъжесвидетелстване, колкото и да го уверяват в обратното адвокатите на новия му фаворит. Никога не съм чувал по-грозни неща от ония, които Гоцев е изговарял по адрес на охранителя – те са документирани, впрочем, и в медиите – а сетне отиде и го целуна по задника. Подобни хора са си родени един за друг. Да си се рекетират и да се ближат.

Драмата на хора като убовецът Гергов се корени в това, че винаги се отказват от нещо в себе си. Например от УБО – понеже е елитната рота на самодържеца, и това в наши дни не изглежда добре. Това непрекъснато отдалечаване от себе си е много драматично. Какво да си кажат немалкото свестни бивши служители от УБО, когато започнеш да говориш срещу Държавна сигурност и се правиш на най-големия демократ? Или тия от Правец, когато точно на рождения ден преди години на Живков, телевизията, която контролираш пуска един мръснишки филм за него, а пък се говори, че родителите ти са кумци на Живков.

В Правец, в детството му, естествено е имало и приятни неща – например, вуйчото на охранителя Гергов в едно интервю споделя следната забавна история.

 

 

Още в ония далечни години геният на Красимир бил очевиден - пращали го от село да занесе до пункта мляко и да го продаде, а той винаги изпивал по пътя един литър тайно.

 

 

Както и да е.

Истерията заради една премиера издава някакъв траен страх. Може би си въобразява, че отново нещо му готвят, може би не е сигурен, дали няма по някакъв начин да се пропука делото, по което беше обвиняем. Трите години, през които прокуратурата го разследваше, не са отминали без да оставят следи, и те ще са вероятно за цял живот.

Не е лесно цяла България да знае ,че си предложил 425 хиляди лева подкуп на директора на БНТ – така твърди прокуратурата, за това настояваше тя непрекъснато, медиите само я цитираха, и накрая го прати на съда.

И сега някои хора там сигурно са си казали: „Ние ги хващаме, а пък те /съдът/ ги пускат”. Защото в нито един подобен случай досега не е имало толкова категорични доказателства – пак според прокуратурата. Признания на директора на БНТ, които съдия Тодорова изобщо пренебрегнала - така казват, и браво на нея, признания и на самия охранител, чест му прави – че наистина е подписал записи на заповед за 425 хиляди лева, но това били негови частни отношения с онзи, директора, държавния служител.

 

 

Това е удивителен случай, наистина, и в Европа никога няма да повярват на българската съдебна система, така твърдят някои наблюдатели…

 

 

 

 

Наясно съм ,че бившият служител на ДС – УБО Красимир Гергов има тежки комплекси от мен, и дори съжалявам за това. Има ги, понеже аз огласих навремето ония скандални записи на заповед за 425 хиляди лева.

И да кажа съвсем ясно нещо сега, нека хубаво да си отворят ушите малцината му приятели.

По едно време за малко ги държах в ръцете си, когато ми ги пратиха неизвестни и досега хора, които вероятно са имали доверие в твърдоглавието ми, така да го кажем.

 

 

Нито за момент не съм си и помислял, че мога да се подам на натиска на Гергов, охранителя от УБО – нито за момент.

 

 

Защото той неистово искаше да потули историята, беше готов да плати всякаква цена, беше готов на всичко. Мерси, казах, и ги показах по телевизията. Никой и в прокуратурата не се подаде на свирепия му натиск, защото имаше ходатаи от всички политически кръгове. Край - нека да си знае, че не всичко се купува с пари, каквото и да си мислят някои съдии и пр.

Не му е нужно да води войни, особено нови.

Един добре премерен удар в кротка голф игра е по- ценен за изнурената му душа.

Този отговор, който бе възможно да бъде публикуван единствено тук, е едно от най-безсмислените неща, с които съм се занимавал през живота си. Да обръщам внимание на служител от комунистическата охранка, на човек от коварната слугинска рота на Държавна сигурност! И какво ще схване той всъщност? Тия охранители са се нагледали достатъчно на непозволеното, на ненормалното, на патологичните изкривявания, до които довежда властта. Те са били патериците на това непозволено и ненормално.

Сериозен разговор с тях е безсмислено да се води.

 

 

Кеворк Кеворкян

 



Тагове:   открито,


Гласувай:
3
2



1. mglishev - Как е възможно
18.04.2010 07:59
някой да пуска в блога си писма на Кеворкян?! Че това е едно от най-противните същества в България.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tagarski
Категория: Технологии
Прочетен: 429980
Постинги: 356
Коментари: 427
Гласове: 11020
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31