Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2009 19:09 - АХМЕД ДОГАН - Доклад...
Автор: tagarski Категория: Технологии   
Прочетен: 2569 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2009 19:59


12.12.2009 
           събота
                           АХМЕД  ДОГАН
         /съкратен от мен вариант на доклада/
 

Уважаеми делегати на VII-та Национална конференция на ДПС,

Уважаеми гости от страната и чужбина,

Ваши превъзходителства,

 

 

          От политическа гледна точка този доклад е много специфичен. Предметът на отчитане не е три-четири годишен период, каквато е традиционната практика, а осем годишна дейност. Защото два последователни мандата ДПС участваше в управлението на страната...

 

        И на всеки му е ясно, че такава обща оценка за Прехода постоянно витае в обществото: а тя е, че Преходът е бил твърде тежък и продължителен, за който обществото плати много висока цена. Без съмнение тази оценка е по адрес на целия политически елит на страната, който в продължение на двадесет години изграждаше политическия и икономическия фундамент на Демокрацията...

 

Това, което е важно за една либерална политическа партия, като ДПС, е да си отговори на въпроса: А сега накъде?

          В този привидно елементарен въпрос се фокусират  не само всички неудачи на Прехода, но и най-актуалните проблеми от дневния ред на страната. И този въпрос не е само въпрос на ДПС, а е въпрос – вопъл на Държавата и на голяма част от Обществото. Защото е свързан със завършването на един сравнително пълен цикъл в трансформацията на Обществото и Държавата, включително и с приемането ни в НАТО и ЕС, като част от този процес.

          А сега накъде?” не е само упрек, а въпрос – обвинение на всичко политическо, което е свързано с Прехода.

          Този въпрос е рефлекторна реакция на Обществото за това, че Демокрацията към днешна дата се оказа толкова уязвима, каквато беше през първите години на Прехода. Тъй като съдържанието и смисълът на този въпрос ясно показва политически дефицит на Националната Визия за бъдещето, нека я превърнем в аналитична оптика и да се опитаме да направим обобщено политическо сканиране на целия Преход.

          Това което бие на очи от тази гледна точка е шокиращо: с идеята за „нежна революция” (на д-р Желев), „пътя към Европа”, политическия плурализъм, свободата на словото, артикулацията на темата за правата и свободите на човека, фиксирани в основните клаузи  на Новата конституция, в основни линии се провежда политическата реформа на Държавата и социално-икономическата структура на Обществото. И с това се изчерпва необходимостта от Национална Визия за развитие на страната.

          С политическата реформа се задава и насоката на ценностния фундамент на Демокрацията, но за съжаление тя се ражда в хибриден и капсулиран вид, и с това като че ли приключва нейното развитие.

Заедно с реституцията и масовата приватизация (1995г.) на терена се появява парадигмата на интереса, който подменя необходимите реформи за Демокрация с борба за власт между страните на двуполюсния модел, обобщени в дихотомията „комунизъм – антикомунизъм”.


Десен проект, като алтернатива на предишния режим имаше тактически цели и задачи, но нямаше средносрочни и дългосрочни цели за цялостната реформа на обществото. По време на целия преход България никога не е имала в истинския смисъл на думата десен проект с мотивиращата сила на политическа кауза, като стратегически модел за развитие на страната при новите евроатлантически условия. (Подчертавам, че частната собственост, пазарната икономика и конкуренцията са само условие и средство, а не дългосрочна стратегическа цел.)

          Същото се отнася и за левицата. В условията на прехода БСП не можа да продуцира социалистически проект за развитие на страната. Прочитът на различните й програми, от гледна точна на Националната Визия за развитие на страната, по- скоро показва стремеж към запазване на социално – икономическото статукво или забавяне на неговото формиране. В различен ракурс те повтарят едно и също: например как в условията на дивия капитализъм бедните стават още по-бедни, а богатите още по-заможни. И в тази връзка обикновено се предлагат облекчаващи социалната цена на прехода мероприятия. А митът за социалната държава неудачно се свързва за по-ефективна образност със скандинавския модел, а като негов контрапункт заплашително се прокламира латино– американския модел като естествено развитие на посткомунистическия пазарен “модел” на България...

Първоначално ”проектът ДПС” бе само във връзка с възстановяването на основните права и свободи на човека, свързани с етно-религиозната идентичност. И визията за ролята на ДПС приключваше с решаването на този проблем. В тази връзка дълго се дебатира и  въпросът дали да останем като самостоятелен политически субект или да се влеем в една от либералните партии в дясно-центриския вектор. Но животът, както винаги се оказа по-силен от нашите желания и предположения.

Много пъти съм си задавал въпроса: как щеше да протече преходът към Демокрация и пазарна икономика, ако нямаше ДПС, или най-малкото ако още в самото начало на 90-те години бяхме се включили в СДС? И досега нямам еднозначен отговор на тези въпроси. Вероятно така ще бъде и след 20 години. Но съм сигурен в едно. Ако това беше станало, днес ДПС нямаше да провежда VII–та си Национална конференция като трета политическа сила по време на целия преход. ..

В условията на двуполюсния модел противопоставянето на “комунизъм-антикомунизъм” първите десетина години безпардонно изместваше Националната Визия за развитие на страната. Дори и идеите за НАТО и ЕС, в крайна сметка, се реализираха на тази плоскост. И най-интересно е, че десетина години по-късно , т.е. към днешна дата и двете страни на двуполюсния модел по различен начин конституират образа на врага в лицето на ДПС.

 Впрочем разиграването на етническата карта винаги е било един от основните политически козове по време на целия преходен етап. Но преди включването ни в ЕС и НАТО етническата карта беше завоалирана и туширана поради голямата заслуга на ДПС за мирния преход и националното капитализиране на българския етнически модел за пред НАТО и ЕС...

 

Политическата вина на ДПС е, че беше се полузатворило в своята либерална ценностна система и предимно съдействаше и/ или наблюдаваше, без да бъде достатъчно активно, за да поеме политическа отговорност за изхода на битката между “моделът Жан” (на левицата) (1994-97) и “моделът Иван” на десницата (1997-2001), които още тогава сполучливо бяха определени като две лица на едно и също явление: “Вся власт советом”! И така стана: “случаят  Жан” се повтори в “модела Иван”, който вместо по-голяма свобода ни сервира възстановена форма на командно-административната технология на партиите и Държавата.

Точно тогава започна подмяната. Вместо национална Визия заработи фабриката за популизъм. Така популизмът подмени Визията за бъдещето. Вместо Визия- квазимодели!...

 

В този контекст бих искал да поставя един болен въпрос на целия преход до сега: взаимовръзката между национална визия и комуникационната стратегия на управляващите. А на друга плоскост: взаимоотношенията между управляващи и опозиция, и медиите като самостоятелен субект в политическото пространство на страната. Не е нужен кой знае какъв теоретичен инструментариум за анализ. Достатъчно е да фиксираме действащите идеологеми на прехода, в частност на кабинета Сакскобургготски и на кабинета Станишев и да видим как те се съотнасят с националната визия и как това отношение се опредметява в информационното пространство на обществото. И ще си отговорим на много въпроси.

Защото последните осем години страната е в реален икономически възход със средно годишен темп на нарастване на БВП с над 5,7%. Това развитие за 8 години доведе до над 2 пъти нарастване на БВП, на бюджетните приходи, на СРЗ и на средната пенсия. А за 8 години инвестициите са респектиращите за България 76 млрд евро, от които 31 млрд евро преки чуждестранни, и 45 млрд евро са местни. За нашата икономическа среда това е инвестиционен бум, който едва ли ще се повтори в близка перспектива. Но всички проучвания показват, че обществото не е информирано за това, което се прави в държавата. Става въпрос за липсата на ясна визия.

Разбира се, на първо място няма реално разбиране на задачите и целите на комуникационната стратегия на съответните правителства. Защото вместо да се опакова в подходяща форма произведения колективен политически продукт, съответните министри се упражняват в PR стратегии за изграждане на собствен имидж. С други думи, комуникационната стратегия за обща информираност на гражданите се превърна в частна имиджология на този или онзи фактор в оперативната власт.

На второ място, поради липса на национална визия за развитие политиците компенсационно започнаха да фабрикуват различни миксове от идеологеми и модели за развитие, което допълнително продуцира нералистични очаквания. Например принципите на класическия капитализъм без особени затруднения се съчетават с тези на постиндустриалното и информационното общество, а полученият политически тюрлюгювеч допълнително се овкусява с произволно взети принципи от модернизма и постмодернизма. И накрая, на получения неясен продукт, дори за самите им автори, се слага актуалния етикет “европейски ценности”. И нещата като че ли приключват с даване на отговори на основните въпроси в дневния ред на страната: “какво се прави?” и “какво да се прави?”.

За съжаление тук не става въпрос само за комуникационна недостатъчност на Прехода поради липса на национална Визия за бъдещето. Тези объркани представи  за бъдещето, които не са свързани с актуалния дневен ред на страната, се наслагват и дълбаят. И накрая пораждат и определят такива дълбинни позиции, като равнище на доверие между хората, от една страна, и на хората към държавните институции, от друга. А това доверие е социалния капитал на гражданското общество и на демокрацията. И най –тъжният факт за всеки български политик е, че този индекс на доверие в структурите на социалния капитал е най-ниският не само в ЕС....

Общество, в което равнището на доверие е на такова критично равнище, няма предвидимо поведение. Една от общите нагласи на прехода, е че има нещо изначално сбъркано в самия Обществен договор.

В такова общество всичко става възможно. Защото тук правилото е  не “аз да съм добре”, а “другият да е зле”. На такава социална почва всяко преднамерено внушение може да провокира адреналина на недоволството и агресивността по всички направления. И за това състояние на обществото, като един от най-тревожните продукти на прехода, вина има не само политическия елит на страната.

Още по-силен пример за деструктивна комуникация между управляващите, опозицията и медиите е темата за тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС, с премиер Сергей Станишев 2005-2009).

По всички общоизвестни политически критерии  кабинетът Станишев е успешен. А по икономически показатели е най-успешното правителство на прехода. Но въпреки това оценката на обществото е точно обратната. Защо?

След приемането ни в НАТО (2003) следващото предизвикателство пред страната бешe  реалното й включване в ЕС.

Добрата приемственост по либерална линия гарантираше Програмата за присъединяване да се превърне в ефективен конкретен план за действие (т.нар. Екшън план на държавата и различните й ведомства). За година и половина, т.е. до 1 януари 2007 година, екшън плановете на всички министерства изпълняваха функцията на национална Визия за развитие на България. Проблемите започнаха след реалното ни включване в ЕС. Защото държавата нямаше необходимия експертен и административен капацитет за ефективно усвояване на еврофондовете, което отново е свързано с Визията за бъдещето.

Обикновено първата индикация за работеща националана Визия за бъдещето в контекста вече на европейското политическо, икономическо и ценностно пространство, са наличието или отсъствието на ясно определени приоритети на националната икономика. Ако вместо няколко приоритета се изреждат десетина, това означава, че сме твърде далеч от реалностите и динамиката на европейския пазар, и най-важното – че бъркаме приоритетите с икономическите проблеми на страната...

Започването на Белене е по-скоро патриотична авантюра за 6 млрд евро, отколкото демонстрация на ясни политики за енергийната стратегия на бъдещето.

А постоянните внушения, че сме или ще бъдем енергиен диспечер на Югоизточна Европа, не само, че не са верни, но и глупави. Защото България има около 10 хиляди мегавата енергийна мощност, от които само 5-6 хил. са ефективни. Инсталираната енергийна мощност на ЕС е над 1.250 хил. мегавата. Т.е. да си въобразяваме, че с 0,5 % от европейската инсталирана мощност ще бъдем страна диспечер, е по-скоро израз на недоразумение, а не на реална преценка на възможности и ресурси. Същата диспечерска мания се повтори и във връзка с идейните проекти за газопроводите “Набуко” и “Южен поток”. Достатъчно е човек да хвърли един поглед върху картата на ЕС за действащите и проектни трансфери на природен газ, за да разбере кои сме и за какво се борим.

Най-шикозният пример за отсъствие на каквато и да е представа за енергийно обезпечаване на страната е по време на “кабинета Иван Костов”. Тогава от българска страна се поставиха крайно неприемливи условия за увеличаване капацитета на газопровода за Р Турция. Когато Русия и Турция решиха да изградят директен газопровод през Черно море, наречен “Син поток”, тогавашното българско правителство го възприе като политическо блъфиране. Днес по Синия поток се транспортират по 14-15 млрд кубични метра газ-метан годишно. Накратко казано, накрая се оказа, че не само че не сме диспечери, но и не сме презастраховани за собствения си енергиен баланс за развитие на страната...

С членството си в ЕС България се превърна в част от много сложно цяло: в икономическо, социално, правно, ценностно, историческо и духовно отношение.

В това фундаментално взаимоотношение на цялото (ЕС) със своите части (27 страни), и на частите със своето цяло, са всички  предимства и недостатъци на ЕС. Защото като Евроидея и Европроект ЕС не е проста аритметична сума от 27 страни, както е днес, или 35 и повече, както е по замисъл. ЕС е нещо много повече от този сбор и точно в това е смисълът на неговото съществуване.

Ако сравним ЕС с огромна политическа холограма, то Частите трябва да отразяват и изразяват Цялото в същата степен, в която функционалното цяло в лицето на ЕС ги интегрира в себе си.

Геостратегическата цел на Европейския проект е да бъде първокласен военно-политически и икономически играч в съвременния Глобален свят.

Ако политическата холограма е своеобразен критерий за равнището на реализация на Европейския проект, то става съвсем очевидно, че различните страни на Съюза се движат с различна скорост към постигане на базовата Визия на ЕС.  Но различните скорости на страните към целта  в подходящ момент може да доведе до вътрешно преструктуриране на Съюза.

Например, спрямо стандарта на живот, България е над 10 пъти с по-ниска скорост от водещите европейски страни. Полша се движи с 3 пъти по-голяма скорост от България, а Чехия- около 5 пъти по-бързо. Това означава, че страната трябва да увеличи скоростта си над 3 пъти, за да отпадне от класацията като най-бедна страна в ЕС. Фактически, казаното означава, че България трябва да увеличи БВП с три пъти, т.е. да бъде на границата около 100 млрд евро. Сега сме на равнище 33 млрд евро БВП и 274 евро СРЗ. Именно затова стратегическата цел на страната е 100 млрд евро БВП и 10 хил. евро средна годишна заплата. И най-важното в случая не става въпрос само за какъв да е поток от инвестиции, а за ефективни инвестиции, които радикално водят до увеличаване на БВП и СРЗ и всичко, което е свързано с това.

За да разберем по-конкретно икономическите и ценностните параметри на разширителната стратегия на ЕС, полезно е да знаем, че Р Турция се движи около два пъти и половина по-ускорено от нас, но е на 16-то място в ранглистата на света по икономическо развитие. И по всичко изглежда, че за 10-12 години ще бъде в десятката или на нейната граница. Тежестта на южната ни съседка за Европейския проект е толкова голяма, че нейното включване или не включване в разширителната стратегия, определя ценностния профил и политическият потенциал на ЕС. И ако няма ясно дефинирани отношения на ЕС към Евразия и за двете й знакови страни в лицето на Русия и Турция, опциите на Европейския проект ще бъдат само общ икономически пазар и християнски политически клуб, и нищо повече.

Отношението на страните от ЕС към включването на Турция към Съюза поставя на изпитание базовата ценностна сиситема на Европа, и най-вече историческият фундамент на европейската идентичност и толерантност.

Преди 20 години, за да подчертая значимостта на българо-турските взаимоотношения за демократичната Визия на страните, подхвърлих, че “Пътят на България към Европа минава през Босфора”. Явно съм бил прав.

След 20 години бих искал да добавя, че пътят на ЕС към себе си и към Глобалния свят, минава през Дарданелите и Чанаккале!

Защото в Чанаккале на Дарданелите е заложена новата историческа матрица на новата толерантност и на новата европейска идентичност: това е философията на синтеза на ценностите и културите. И именно тук е ключът и изходът за спасяването на новият глобален мултикултурен свят.

Вярно е, че успехът ни е много голям. Но е вярно и това, че трябва да бъдем в опозиция, за да си разчистим задръстените канали за автентично възприемане на живия живот.

          Благодаря на избирателите и на Всевишния, че ни даде тази възможност да бъдем в Опозиция. Защото иначе бяхме свършили!

Последните няколко години говоренето против ДПС прерасна в антитурско говорене, и обратно. Безспорно най-неудачният вариант за страната е продължаването на тази тенденция, която поражда ненавист, омраза и конфронтация с всичко, което е свързано с турската идентичност, култура и история.

Това създава в младите хора устойчива нагласа предварително да се доказват, че са лоялни български граждани, за да се включат в демократичните процеси в страната. Малко е да се каже, че това е грешна стратегия. Нещо повече: Това е опасна нагласа, която държавата възпроизвежда и поднася на малцинствата.

Стига толкова! ДПС не може да бъде нито мишена за всеки, нито доходоносна дъвка на медиите, нито изтривалка на виртуални партньори!

Нека да отворим нова страница на толерантността и демокрацията. И всички трябва да осъзнаем Голямата истина, че нямаме друг изход!

Именно затова в проекта за развитие на ДПС за следващите двадесет години, политиките, свързани със запазване и развитие на идентичността трябва да бъдат стратегически приоритет, независимо от време, пространство, състояние и конкретна политическа ситуация. Отстъплението от този принцип трябва да се възприема като промяна на Проекта ДПС. Защото този проект за развитие на ДПС няма да има политическа значимост само за България. Проектът ДПС е необходим на ЕС и на Визията за неговото развитие. ДПС е необходимост за ЕС, тъй като е единственият работещ модел за балансиране и развитие на колективните права на човека.


 

Уважаеми делегати и гости,

В проекта за развитие на ДПС не беше заложено утвърждаването му като лидерска партия. Но, за съжаление, това е политически факт. Никога не съм си представял дори, че само с едно изкарано от контекста изречение ще  променя парламентарния вот на други партии.

          Като лидер на ДПС се превърнах в политически гръмоотвод на всички негативни явления и процеси в страната. Когато кажа нещо съм виновен по правило, когато мълча, съм още по-виновен. А основната тенденция за последните две години е, че лидера на ДПС следва да бъде виновен за целия преход.

Хора, които продадоха и разграбиха държавата, искат да си измият ръцете с ДПС и неговия лидер. Всички знаете, че съм философ по природа, либерал по душа и боец - демократ по характер. И никой не може да ме стресне.

И в този ред на мисли, пред мен стои много важен казус: или аз съм априори неудобен за всички режими, или мишоците в политическата система са твърде много, както и в живота.

Идеята за ДПС е двадесет и пет години от живота ми и не съжалявам, че го създадох и му се отдадох. Напротив, осъзнах, че принципите на идентичността имат силата на природен закон, за което ви благодаря.

Но идва време на раздяла на родителя с рожбата си. Знам, че не сте готови за този неизбежен акт. Но това трябва да се случи. Дали сега, или след година, няма особено значение. Но това трябва да стане.

 

И, накрая, ми позволете да се обърна в личен план към всички вас. ДПС се превърна в „кръвна група”, „код”, матрица... и визия за бъдещето...

Пожелавам ви от все сърце да приличате на себе си, въпреки промените, които правите в себе си. Дори ако се наложи да възкръсвате, за да бъдете същите!

 

 

 

          12.12.2009                                                              Ахмед Доган

 

 



Тагове:   Доган,


Гласувай:
0
0



1. evrazol - >
12.12.2009 19:43
Впрочем разиграването на етническата карта винаги е било един от основните политически козове по време на целия преходен етап. Но преди включването ни в ЕС и НАТО етническата карта беше завоалирана и туширана поради голямата заслуга на ДПС за мирния преход и националното капитализиране на българския етнически модел за пред НАТО и ЕС...

С това изречение Доги афишира ДПС като етническа партия.
цитирай
2. strianakiev - Опитайте се по аналитично да прочетете доклада...
23.12.2009 12:51
Доган дава заявка за ново влизане във властта...и доста аргументирано....Борисов не е глупав човек за да не види, че задачата, която си е поставил не може да бъде изпълнена с партии недоносчета и дискредитирани политици...колкото и да е странно но единствено реална сила е ДПС....Доган подава ръка на Борисов и той той трябва да я поеме защото в противен случай го очаква провал със сегашните структури на ГЕРБ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tagarski
Категория: Технологии
Прочетен: 429980
Постинги: 356
Коментари: 427
Гласове: 11020
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31