Колко струва Доганка държанка

Нагънали са Ахмед Доган някакви управленски обвинители и социални критици. Нагънали го, че бил крал народни пари и не само бил крал пари, ами бил още веднъж крал, но не като глагол „крал”, а като съществително „крал”, тоест крал (цар санким) на корупционните практики. Обаче са го нагънали невъзпитано и расистко някак, с очевидни етнически предубеждения, само защото му липсва българският корен, без никакви сериозни основания, дето се вика, наричани от прокурорите „убедителни доказателства”, а от простите нахалници „Хитрата сврака – с двата крака!”

Доган може и да е хитър, но не е сврака. Доган е сокол, а соколът по принцип е поетично характеризиран от Ботев като „юнашка птица”, само дето Ботевият сокол е всеотдаен по душа, той най-самоотвержено се „за брат, за юнака грижи”, пък Доган се грижи само за себе си, с други думи, се всеотдава на самия себе си, значи реализира обгрижваща мастурбация, дефинирайки всичко това веднъж като „етнически мир”, другож като „заедност”.

Разобличават го като криминален притежател на крупен капитал (най-малко половин милиард евро), сараите в Бояна, почивните комплекси и личните дворци в Девин, Дръндар и по Черноморието. Собственост, абсолютно невъзможна за придобиване (и практически, и теоретически) от човек, пък бил той и човешки сокол или соколски човек, който не е работил на друго място освен в Народното събрание, няма фирми, няма частна практика, няма наследство от капичнал се вуйчо в Америка. Още повече ако във въпросното Народно събрание е стъпвал веднъж на тримесечие, колкото да си плати глобите за натрупаните отсъствия.

Следователно, ако е разчитал на орязаната парламентарна плата, не апокрифни дворци и подмолни влогове да си е напазарувал, ами кило сирене да не е можел да хапне и да го е карал вече почти две десетилетия на чиста екологична фотосинтеза. Тук разобличенията потъват в плаващите пясъци на предположенията. Няма документ за нищичко, фукарата, за ризата на гърба си няма фактура, патъците му уж негови, пък на съседа, как да ти даде сърце да го пипнеш наказателно за гушата! Ама бил ползвал този недвижим разкош всекидневно като свой, викат, значи разкошът си е изцяло негов, но за да му се размине пандизът, никъде не бил слагал парафи, и го държал и управлявал чрез подставени лица и подставени задници.

Само че соколският човек отрича яростно – не било вярно, не били негови, не били подставени лица, за задници не бил съвсем сигурен, но да не сме забравяли, че „заедност” изобщо не означава „задникост”, още по-малко „подставеност” и т. н. По мъжки отрича критикарските анатеми, по соколски ги отхвърля, по към самия себе си всеотдайному.

Вярвам му. Честен човек е, почтеността му е видна отвсякъде, по гузно играещите очички си личи, що не и по потните ръчунки.

Тогава обаче какво става? Или, както подсказващо питат корумпираните катаджии, „Какво правим?”. Щом си няма нищичко, а живее като Крез (от древността е известно, че баснословно богатите Крези не се плашат от никакви кризи!), значи някой му плаща масрафа, някой го издържа. Няма друг вариант за обяснение на главозамайващия жизнен стандарт.

Да опитаме да изчислим за колчава издръжка приблизително става дума. Всяка нощ (тоест всеки ден, след целонощните делови хапвания и пийвания в уютно притъмнени заведения), където и да се намира, Доган спи в президентските апартаменти. Средно по 500 лв. – 183 000 лв. годишно. Нощните ангажименти са минимум по 5000 лв., вероятно си дава все пак няколко нощи почивка – близо 1 800 000 лв. СПА, масажи и прочие хамам процедури – поне 750 000 лв. Яхта, джет, двуместен самолет, индивидуална летяща чиния и тротинетка – барем 550 000 лв. Маркови дрехи, часовници, бижута – около 75 000 лв. Поддръжка и амортизация на лимузините – 45 000 лв. Двадесет души лична охрана – някъде към 1 440 000 лв. Ерго, битовите капризи на Доган излизат на неизвестния самарянин почти 5 милиона лева годишно.

Някой потаен милиардер си позволява лукса да осигурява лукса на етническия просяк. Това е истината.Но щом някой го издържа, това означава, че Доган е държанка. Не ми бил Доган титан, майно льо, както се пее във фолклора на смесените райони, най ми била Доганка държанка, тато бре! Или по-точно – мъжка държанка. Щото те там май си имат турска харемска традиция – нали самият Доган квалифицира своя (я самоубил се, я самоубит) близък и доверен сътрудник Ахмед Емин като мъжка секретарка. Нищо срамно и нищо унизително в края на краищата няма в това един мъж да се реализира като лек мъж (жените бива да са леки, нали!), да е проститут, да е мъжка любовница, да е мъжка метреса, да е мъжка гейша, да е мъжка гърла дори, какво толкова!

На въпроса колко горе-долу чини издръжката на мъжката държанка Доганка, намерих един до голяма степен възможен отговор. Остава другият въпрос: Кой всъщност е благодетелят, кой е социално ориентираният „ятак”, доброжелателният призрак (цинистично формулирано – „тъпкачът”), потрошил по явно предпочитаната си държанка за 20 години не по-малко от 80 милиона лева? И още по-важно - срещу какво? Какви услуги, какви мурафети, какви секиши биха могли да оправдаят впечатляващата сума?

Тук вече съм безнадеждно безпомощен. Нямам представа. И отникъде взорът отговор не види. Историята засега мълчи.

Ама тя, историята, доколкото като професионален философ на историята разбирам от историческата философия, мълчи, мълчи, мълчи, пък току ревне с пълен глас. И истината рано или късно излиза наяве.

Истината за реалните и виртуалните благодетели.

Истината за виртуалните и реалните държанки.

Истината за политическите свирки и икономическите обладания.