Постинг
21.06.2009 21:01 -
КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ
21.06.2009 г.
неделя
КЪРВАВОТО ЛОНО
на
БЪЛГАРСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ
Професор Здравко Дунов
/откъс от книгата/
Автор на тази книга съм аз, блогърът Тагарски. Вероятно ще пусна няколко откъса, за да припомня на Станишев какво правеше баща му и подобните нему... хм, антропоиди..., наричащи се комунисти...
................................
Ако не разбираме простичката истина, че комунистите след 9 септември 1944 г. се борят именно за заграбване на натрупаното богатство, ние никога, ама съвсем никога не ще разберем източниците на тяхната жестокост, подлост и лицемерие. Вижте само каква мръсна лъжа и демагогия лъха от всеки ред на обвинителния акт срещу социалдемократа Кръстьо Пастухов. “ К. Пастухов под маската на социалдемократ е заемал винаги отрицателно отношение към прогресивните и демократичните сили на нашия политически живот. На реакционни позиции той застава и по време на Втората световна война. Обявява се решително против създаването на Отечествения фронт и водената от същия борба против фашизма. След 9 септември повежда яростна борба срещу Отечествения фронт и неговите мероприятия... С цел да намали боевата способност и борческия дух на българската войска и да я отклони от нейните задачи, написал статии като: “Защо ме изкушавате, лицемери?”, “Нашата войска” и други, с които разпространява неверни слухове и съобщения от естество да подкопаят дисциплината във войската и да внесат смут и колебание в редовете и, за което се предава на Софийския областен съд, за да бъде съден и признат за виновен по чл. 6 и 7 от ЗЗНВ /Закон за защита на народната власт/”. /Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 41/
...............................
Делото срещу Кръстьо Пастухов се открива на 6 юни 1946 г. в зала № 10 на Съдебната палата. В съдебния състав влизат: председател – Димитър Христов; членове – Димитър Спасов и Сава Момчев. Прокурори са Борис Минковски и Петко Петрински. Специално вторият от тях е неизменният екзекутор по всички следващи политически разправи, наричани процеси. Старият социалдемократ, единствен подсъдим, е бил защитаван от 10 /десет/ най-високо квалифицирани и популярни български адвокати. В ролята на свидетели са призовани 37 /тридесет и седем/ видни общественици и политици, а също така дейци на социалдемократическата и комунистическата партия. На пръв поглед впечатляваща публичност и демократичност! “Аз съм автор на двете инкриминирани статии – казва Пастухов, - които са писани от мен. Обаче, аз не се признавам за виновен, тъй като в тях, по моя преценка, не се съдържа никакво престъпление по чл. 6 и 7 от ЗЗНВ. Като водач на социалдемократическата партия и като дългогодишен общественик в края на живота си съм счел за нужно да отстоя, по мое разбиране, една обществена позиция и да направя възражение на речите, които са държани във Военното училище, а не да злепоставя когото и да било или да хвърлям кал върху нашата войска... Аз визирах така наречените, както аз ги зная, сега с друго име ги кръщават, политическите командири. Понеже не съм против личностите, нито ги зная какви са, както съм обяснил в статията, тая функция приляга в една еднопартийна система, защото там няма разлика между партия и държава, фактически... Но в една държава, където има много партии и им се признава легалното съществуване – ние седим още на базата, че политическият живот у нас се извършва от политическите течения, те се състезават – естествено, че не можете да турите функционери... ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: “Имате предвид политическите командири?” КРЪСТЬО ПАСТУХОВ: Не че те вършат някаква работа, но функцията им ще ги доведе огъня да докарат до своята порта.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991.; 41-42/ Обикновени, простички думи реди подсъдимият Кръстьо Пастухов, но казва с тях фундаментални принципи, валидни за всяка възможна демокрация, стига да не се нарича комунистическа, т.е. тоталитарна демокрация, нещо като жив мъртвец. Но неговите думи удрят в корена самата същност на комунистическата идеология, която не може да се превърне в реална политическа практика другояче, освен чрез налагане диктатурата на еднопартийната система. Очевидно е даже за полуграмотните слуги на комунистите в прокуратурата и съда, че Кръстьо Пастухов е човек с принципно различно мислене от тях. Говоря за мислене, а не за материални действия. Но понеже мисленето е изразено с думи, отпечатани във вестник, то може да се възприема от хората като вярно. И да излезе – недопустим ужас за комунистите – че другарят Георги Димитров , великият вожд и учител на българския народ, не е прав?
................................ Как един завършен сталинист може да търпи съществуването на открита опозиция? Освен това Кръстьо Пастухов е стар, много стар социалдемократ; на години е по-възрастен с осем години от Георги Димитров. И го знае от началото на века, от омразното разделение на “широки” и “тесни”. Дошъл е моментът тоя широканец да си получи заслуженото и да не надига глава да спори с вожда. На процеса обаче не могат да бъдат изнесени никакви факти; съдят го просто за статиите му, т.е. за неговото утвърдено през десетилетията мислене, което не могло да му докара даже фашистки затвор. Затова в съдебната зала прозвучават политически характеристики.
................................
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ДАМЯН ВЕЛЧЕВ – МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА: “Какво е мислил Пастухов за армията аз не зная, обаче за мен господин Пастухов е бил винаги добър българин и смятам, че винаги е държал на една силна народна армия. Винаги съм имал това мнение за господин Пастухов и в миналото и сега...Аз смятам, че инкриминираната статия “ЗАЩО МЕ ИЗКУШАВАТЕ, ЛИЦЕМЕРИ?” по-скоро е написана против комунистите, против техните водачи и по-специално срещу Г. Димитров.” Според него такива статии не могат да окажат влияние върху българската войска. “Със статии няма да ни разрушат армията.” Генерал Дамян Велчев със сигурност говори така, както мисли за Кръстьо Пастухов. Но колко невнимателен и безразсъден спрямо задачата си като свидетел е той. Даже старият превратаджия никак не се досеща, че социалдемократът Кръстьо Пастухов е на подсъдимата скамейка не защото е заплаха за армията и държавата. Той не е противник нито на държавността, нито на войската. Той е политически противник на комунистическото разбиране за държавата и армията, на превземането на армията от помощник-командирите. А генералът Дамян Велчев си мисли, че ако статията е написана срещу една партия и нейния водач, то с това не се върши никакво престъпление срещу войската и държавата, не се нарушават законите. Колко неподготвени са били все още буржоазно-демократичните политици да схванат извътре логиката на комунистическото мислене. Да кажеш пред комунистически прокурори и съдии, че Пастухов е написал статията си против комунистите и Георги Димитров, това значи да свидетелствуваш, че той е извършил най-тежкото държавно престъпление.
.........................
А ето и текста на обвинителните речи на двамата прокурори: БОРИС МИНКОВСКИ: “Престъплението, което е извършил Кръстьо Пастухов, е тежко престъпление. Когато ще предявявате вината на подсъдимия, вие ще я прецените с оглед на оня обществено политически момент, в който се намира нашата страна днес...Вината на подсъдимия е голяма. Неговото престъпление е тежко. И аз ходатайствувам, господа съдии, за да оправдае съдът доверието, което му е дадено от името на народа, да издадете тежка присъда за подсъдимия. Само така той ще изкупи ВСИЧКИ ОНИЯ ГРЕХОВЕ, КОИТО Е ИЗВЪРШИЛ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ЦЯЛОТО СВОЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ.” Господи, какви прокурори са се родили сред комунистите още непосредствено след 9 септември 1944 г! Борис Минковски нагло заявява на съда, че той е длъжен да издаде тежка присъда, наче няма да оправдае доверието, което народът му е дал. Чрез изтърпяването на тази тежка присъда Кръстьо Пастухов щял, представете си, да изкупи...греховете, които извършил през “цялото свое съществуване”, от раждането си още. Сега ще си плати за 1903 г., за широканските си възгледи, за социалдемократизма си изобщо. Какво скодоумие извира от тая обвинителна реч. Но въпреки всичко Минковски е дребосък в сравнение с “философствуващия” прокурор Петко Петрински, постоянният екзекутор на опозицията в процесите срещу нея. ПЕТКО ПЕТРИНСКИ: “Господа съдии! Вие сте призовани да раздавате правосъдие спрямо един НЕСЛУЧАЕН ЧОВЕК; да раздавате правосъдие в днешния тежък момент не за миналото на господин Пастухов – това нещо не го поддържаме ние; това нещо го изтъкнахме само, за да докажем, че атаката на господин Пастухов е винаги една и съща, че неговата линия е последователна и оттам да подчертаем, че статиите му не са написани случайно, че те не са резултат от грешка, че те не са едно мнение, че те са една последователна линия, а оттам, че умисълът е налице...Ние искаме в конкретния случай, за конкретно написана статия вие да кажете с вашата кристална съдийска съвест: Е ЛИ ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ НЕ? Обаче, смея да кажа, че пред образа на нашата измъчена родина в този ообено тежък момент, раздавайки правосъдие ДОРИ ЗА КОНКРЕТНО ИЗВЪРШЕНО ДЕЯНИЕ, вие, господа съдии, МЕЖДУ ДРУГОТО РАЗДАВАТЕ И ЕДНО ИСТОРИЧЕСКО ПРАВОСЪДИЕ. Аз ще Ви моля за една назидателна присъда.”
...............................
Умът ми не побира каква наглост са притежавали комунистите, та да изправят нищожества като Петко Петрински срещу интелектуалните и политическите лидери на българската нация, застанали в опозиция на комунистите. Защитниците на К. Пастухов са опитни, авторитетни адвокати. Но както ще стане и в следващите, вече направо идиотски, процеси, съдът чисто и просто не им обръща внимание. А правителствените вестници издевателстуват с читателската неосведоменост. Заглавия като “Земеделецът” Держански иска оправдателна присъда за деветоюнеца Пастухов”, или “Не защитна реч, а провокация” са гавра със словото. В самата съдебна зала упорито се преследва формиране на внушението, че ИМЕННО СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ на К. Пастухов СА ВРЕДНИ ЗА ДЪРЖАВАТА И ВОЙСКАТА. Почувствувал се идейно омерзен, Пастухов прочита пред съда ДЕКЛАРАЦИЯ – ЗАЯВЛЕНИЕ...........
Почувствувал се идейно омерзен, Пастухов прочита пред съда ДЕКЛАРАЦИЯ – ЗАЯВЛЕНИЕ със следното знаменито съдържание:
“ АЗ ИЗПОВЯДВАМ, че армията е била и трябва да остане народна, без да се руши до основи създаденото, а да се изгражда и усъвършенствува съобразно духа на настоящата епоха. Без да е аполитична, армията не трябва да се опартизанява и превръща в политическа армия, загубила всяка дисциплина и идея за единство и защита на върховните национални интереси. След 9 септември аз издигнах първи глас в печата в защита на националния идеал относно Македония и Тракия, защото почувствувах срам, че вече наши общественици го отричат и тълкуват “великобългарски шовинизъм” и даже не се двоумят да се откажат от безспорни земи, част от държавната територия. Историческа истина е, че на Балканите само българското племе не е завършило процеса на националното си обединение, за да събере всички българи под общ покрив и им осигури народностна независимост и самостоятелност. Републиканец по убеждение, аз съм ратувал за една демократична република, като по-съвършена форма на политическо устройство и народно управление, отколкото конституционната монархия; НО НЕ ЗА ЕДНА РЕПУБЛИКАНСКА ДИКТАТУРА, което би било консеквенция на насилие и терор и би още по-тежко влошило положението на страната. НЕ СЧИТАМ, ЧЕ НАРОДНИЯТ СЪД Е СЪОБРАЗЕН СЪС ЗАКОНА, ЧЕ Е НАРОДЕН ПО СЪСТАВ, тъй като съдиите не са избрани непосредствено от народа. Правосъдието трябва да бъде съобразено със закона, очистено от стръв и прекалености. Моето русофилство е от най-стара дата и е много добре познато на българската общественост. Ние, социалдемократите, сме за тесни, приятелски връзки със Съветския съюз. НАШЕТО ГЛЕДИЩЕ КЪМ КОМУНИЗМА СЪВСЕМ НЕ ВЛИЯЕ НА ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Но сме едновременно за приятелски отношения с великите демократични държави Англия и Америка, които ни протягат ръка, която не бива да отблъскваме. Убеден съм в предимствата на легалните и демократичните методи за политическа борба пред нелегалните, конспиративни и терористични акции, в името на каквато и да било цел. ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ НЕ СЕ ОЧЕРТА КАТО СЪЩИНСКА КОАЛИЦИЯ НА ПАРТИИ, с течение на времето вътрешните търкания все повече се разрастваха, КАКТО И СТРЕМЕЖЪТ НА ЕДНА ПАРТИЯ ДА РЪКОВОДИ И ГОСПОДСТВУВА, като за удобство прокарва през общата форма свои партийни домогвания и като третира другите за помагачи. Възстановяването на потъпканата от бившите режими свобода не стана, ДИКТАТУРАТА НЕ СЕ ПРЕМАХНА, СЪС СТАНАЛАТА ПРОМЯНА НАРОДЪТ ОСТАНА ИЗЛЪГАН В НАДЕЖДИТЕ СИ. АЗ НЯМАМ ВЛЕЧЕНИЕ КЪМ КОМУНИЗМА. С оглед на българските условия трябва да се върши общо дело, като се считат всички права и самостоятелност на двете страни. Страната има нужда от преобразяване, а не от рушене, последното крие опасности. ИЗКОРЕНЯВАНЕТО НА ФАШИСТКАТА ОПАСНОСТ И РЕАКЦИОННИТЕ СИЛИ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ С МЕТОДИТЕ НА ФАШИЗМА, Т.Е. С ПОГАЗВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА И УСТАНОВЯВАНЕТО НА НОВА ДИКТАТУРА. Само чрез свободата и същински демократичен режим ще се обезвредят и последните останки от фашизма. Моето убеждение и в миналото и сега е, че без свобода и политическа демокрация не може да има социална демокрация, поради което тя в следващата епоха трябва с общата борба на всички прогресивни сили да се завоюва, за да се продължи гладко и без сътресения пътят на социалното приобразование. ИМАМ ВСИЧКИ ОСНОВАНИЯ ДА ТВЪРДЯ, че обвиненията против мен са голословни и напълно неоправдани по съвокупните данни по делото. ОТ ДЕЛАТА СИ НЕ БЯГАМ. ОБРАЗЪТ МИ Е ЧИСТ, УМЪТ – БИСТЪР, ПОГЛЕДЪТ – ЯСЕН. Не обичам позата на герой, но ако ми е съдено, ВЪПРЕКИ ПРАВАТА МИ КАУЗА ДА ИЗТЪРПЯ СТРАДАНИЯ, МОГА СЪС СПОКОЙНА СЪВЕСТ ДА ПОВТОРЯ ДУМИТЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА: “Я ОДИН ПОГИБАЮ ДЛЯ ВСЕХ”.
Това е Кръстьо Пастухов, това е мисленето и позицията на може би най-крупният и последователен български социалдемократ. На него всичко му е ясно както в общотеоретически план, така и относно фактическата обстановка в България. На българската нация десетилетия наред беше набивано в съзнанието до втръсване, че комунистите у нас лесно били взели властта и – най-важното – лесно се били утвърдили на власт благодарение на голямата подкрепа на народа. Но те, разполагайки с такъв велик вожд и учител, какъвто е другарят Георги Димитров, проявили историческо творчество – не наложили веднага своята пролетарска /т.е. комунистическа/ диктатура, ами сътворили народна република. По този начин трябваше да бъде най-напред омаловажена /докато хората имат пресна събитийна памет/, а по-късно съвършено игнорирана тежката и мъченическа борба, която демократичните партии с техните лидери са водили против насилственото, терористично налагане на диктатурата чрез еднопартийната система. Българската демократична опозиция срещу комунистите реално по никакъв начин не би позволила те да заграбят властта безразделно. Това е много важно да се има предвид, понеже и днес продължава да се лансира фалшифицираната версия, съгласно която Червената армия наистина подпомогнала комунистите, но главният избор в полза на тяхната власт си е направен от нашия народ. Това е грубо извращаване на историческите факти; комунистическият режим в България беше натресен от Сталин и Георги Димитров чрез терор и безпощадна жестокост.
............................
На 27 юни 1946 г. Кръстьо Пастухов е осъден на пет години строг тъмничен затвор. Думите на неговата декларация пред съда са всъщност последните му публичини думи. В момента на произнасяне на присъдата той е на 72-годишна възраст. Животът му е преминал изцяло на българската политическа сцена. И този 72-годишен социалдемократ, преживял на свобода всички превратности в българската национална съдба, станали през време на петдесетгодишната му политическа дейност, сега е тикнат в Сливенския затвор за отпечатването на статии в легален политически вестник.
.............................
Прекарал три години на старческа възраст в Сливенския затвор, той трябвало да бъде освободен. Трябвало е, но ще позволят ли комунистите това? НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ! През нощта на 26 срещу 27 август 1949 г. в килията му вкарват загубилия човешки образ криминален престъпник Антон Попантонов. “Пастухов – простенва д-р Петър Дертлиев – е удушен и заровен в Сливенските гробища. Някои от хората, които са живели до последните дни с него, са все още живи в дните на краха на комунизма. И никой, ни близки, ни приятели, не събра спомените им. Може би, за да се създадат в мъглявината на отстояването във времето “творчески” достижения. И още нещо: живи са, или доскоро бяха живи и някои от мъчителите, включително директорът на затвора в онова страшно веме – Мъндев. И никой не го закача, не го накара да проговори.” /Дертлиев Петър. Ден първи - ден последен. С., 1996; 235/ Учени сме ние, историците и философите, учени с претенции. Но с изключение на няколко имена, които пристъпиха към следдеветосептемврийската история професионално и отговорно, масата доценти и професори продължават да говорят и пишат на едро, заемайки повече политическа, отколкото изследователска позиция. Изглежда, че държавният комунизъм е действувал като вирусът на СПИН върху имунната система на нашето мислене, предназначено по своята природа да търси и да открива истината за света, за обществото и за човека.
неделя
КЪРВАВОТО ЛОНО
на
БЪЛГАРСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ
Професор Здравко Дунов
/откъс от книгата/
Автор на тази книга съм аз, блогърът Тагарски. Вероятно ще пусна няколко откъса, за да припомня на Станишев какво правеше баща му и подобните нему... хм, антропоиди..., наричащи се комунисти...
................................
Ако не разбираме простичката истина, че комунистите след 9 септември 1944 г. се борят именно за заграбване на натрупаното богатство, ние никога, ама съвсем никога не ще разберем източниците на тяхната жестокост, подлост и лицемерие. Вижте само каква мръсна лъжа и демагогия лъха от всеки ред на обвинителния акт срещу социалдемократа Кръстьо Пастухов. “ К. Пастухов под маската на социалдемократ е заемал винаги отрицателно отношение към прогресивните и демократичните сили на нашия политически живот. На реакционни позиции той застава и по време на Втората световна война. Обявява се решително против създаването на Отечествения фронт и водената от същия борба против фашизма. След 9 септември повежда яростна борба срещу Отечествения фронт и неговите мероприятия... С цел да намали боевата способност и борческия дух на българската войска и да я отклони от нейните задачи, написал статии като: “Защо ме изкушавате, лицемери?”, “Нашата войска” и други, с които разпространява неверни слухове и съобщения от естество да подкопаят дисциплината във войската и да внесат смут и колебание в редовете и, за което се предава на Софийския областен съд, за да бъде съден и признат за виновен по чл. 6 и 7 от ЗЗНВ /Закон за защита на народната власт/”. /Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991; 41/
...............................
Делото срещу Кръстьо Пастухов се открива на 6 юни 1946 г. в зала № 10 на Съдебната палата. В съдебния състав влизат: председател – Димитър Христов; членове – Димитър Спасов и Сава Момчев. Прокурори са Борис Минковски и Петко Петрински. Специално вторият от тях е неизменният екзекутор по всички следващи политически разправи, наричани процеси. Старият социалдемократ, единствен подсъдим, е бил защитаван от 10 /десет/ най-високо квалифицирани и популярни български адвокати. В ролята на свидетели са призовани 37 /тридесет и седем/ видни общественици и политици, а също така дейци на социалдемократическата и комунистическата партия. На пръв поглед впечатляваща публичност и демократичност! “Аз съм автор на двете инкриминирани статии – казва Пастухов, - които са писани от мен. Обаче, аз не се признавам за виновен, тъй като в тях, по моя преценка, не се съдържа никакво престъпление по чл. 6 и 7 от ЗЗНВ. Като водач на социалдемократическата партия и като дългогодишен общественик в края на живота си съм счел за нужно да отстоя, по мое разбиране, една обществена позиция и да направя възражение на речите, които са държани във Военното училище, а не да злепоставя когото и да било или да хвърлям кал върху нашата войска... Аз визирах така наречените, както аз ги зная, сега с друго име ги кръщават, политическите командири. Понеже не съм против личностите, нито ги зная какви са, както съм обяснил в статията, тая функция приляга в една еднопартийна система, защото там няма разлика между партия и държава, фактически... Но в една държава, където има много партии и им се признава легалното съществуване – ние седим още на базата, че политическият живот у нас се извършва от политическите течения, те се състезават – естествено, че не можете да турите функционери... ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА: “Имате предвид политическите командири?” КРЪСТЬО ПАСТУХОВ: Не че те вършат някаква работа, но функцията им ще ги доведе огъня да докарат до своята порта.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991.; 41-42/ Обикновени, простички думи реди подсъдимият Кръстьо Пастухов, но казва с тях фундаментални принципи, валидни за всяка възможна демокрация, стига да не се нарича комунистическа, т.е. тоталитарна демокрация, нещо като жив мъртвец. Но неговите думи удрят в корена самата същност на комунистическата идеология, която не може да се превърне в реална политическа практика другояче, освен чрез налагане диктатурата на еднопартийната система. Очевидно е даже за полуграмотните слуги на комунистите в прокуратурата и съда, че Кръстьо Пастухов е човек с принципно различно мислене от тях. Говоря за мислене, а не за материални действия. Но понеже мисленето е изразено с думи, отпечатани във вестник, то може да се възприема от хората като вярно. И да излезе – недопустим ужас за комунистите – че другарят Георги Димитров , великият вожд и учител на българския народ, не е прав?
................................ Как един завършен сталинист може да търпи съществуването на открита опозиция? Освен това Кръстьо Пастухов е стар, много стар социалдемократ; на години е по-възрастен с осем години от Георги Димитров. И го знае от началото на века, от омразното разделение на “широки” и “тесни”. Дошъл е моментът тоя широканец да си получи заслуженото и да не надига глава да спори с вожда. На процеса обаче не могат да бъдат изнесени никакви факти; съдят го просто за статиите му, т.е. за неговото утвърдено през десетилетията мислене, което не могло да му докара даже фашистки затвор. Затова в съдебната зала прозвучават политически характеристики.
................................
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК ДАМЯН ВЕЛЧЕВ – МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА: “Какво е мислил Пастухов за армията аз не зная, обаче за мен господин Пастухов е бил винаги добър българин и смятам, че винаги е държал на една силна народна армия. Винаги съм имал това мнение за господин Пастухов и в миналото и сега...Аз смятам, че инкриминираната статия “ЗАЩО МЕ ИЗКУШАВАТЕ, ЛИЦЕМЕРИ?” по-скоро е написана против комунистите, против техните водачи и по-специално срещу Г. Димитров.” Според него такива статии не могат да окажат влияние върху българската войска. “Със статии няма да ни разрушат армията.” Генерал Дамян Велчев със сигурност говори така, както мисли за Кръстьо Пастухов. Но колко невнимателен и безразсъден спрямо задачата си като свидетел е той. Даже старият превратаджия никак не се досеща, че социалдемократът Кръстьо Пастухов е на подсъдимата скамейка не защото е заплаха за армията и държавата. Той не е противник нито на държавността, нито на войската. Той е политически противник на комунистическото разбиране за държавата и армията, на превземането на армията от помощник-командирите. А генералът Дамян Велчев си мисли, че ако статията е написана срещу една партия и нейния водач, то с това не се върши никакво престъпление срещу войската и държавата, не се нарушават законите. Колко неподготвени са били все още буржоазно-демократичните политици да схванат извътре логиката на комунистическото мислене. Да кажеш пред комунистически прокурори и съдии, че Пастухов е написал статията си против комунистите и Георги Димитров, това значи да свидетелствуваш, че той е извършил най-тежкото държавно престъпление.
.........................
А ето и текста на обвинителните речи на двамата прокурори: БОРИС МИНКОВСКИ: “Престъплението, което е извършил Кръстьо Пастухов, е тежко престъпление. Когато ще предявявате вината на подсъдимия, вие ще я прецените с оглед на оня обществено политически момент, в който се намира нашата страна днес...Вината на подсъдимия е голяма. Неговото престъпление е тежко. И аз ходатайствувам, господа съдии, за да оправдае съдът доверието, което му е дадено от името на народа, да издадете тежка присъда за подсъдимия. Само така той ще изкупи ВСИЧКИ ОНИЯ ГРЕХОВЕ, КОИТО Е ИЗВЪРШИЛ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ЦЯЛОТО СВОЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ.” Господи, какви прокурори са се родили сред комунистите още непосредствено след 9 септември 1944 г! Борис Минковски нагло заявява на съда, че той е длъжен да издаде тежка присъда, наче няма да оправдае доверието, което народът му е дал. Чрез изтърпяването на тази тежка присъда Кръстьо Пастухов щял, представете си, да изкупи...греховете, които извършил през “цялото свое съществуване”, от раждането си още. Сега ще си плати за 1903 г., за широканските си възгледи, за социалдемократизма си изобщо. Какво скодоумие извира от тая обвинителна реч. Но въпреки всичко Минковски е дребосък в сравнение с “философствуващия” прокурор Петко Петрински, постоянният екзекутор на опозицията в процесите срещу нея. ПЕТКО ПЕТРИНСКИ: “Господа съдии! Вие сте призовани да раздавате правосъдие спрямо един НЕСЛУЧАЕН ЧОВЕК; да раздавате правосъдие в днешния тежък момент не за миналото на господин Пастухов – това нещо не го поддържаме ние; това нещо го изтъкнахме само, за да докажем, че атаката на господин Пастухов е винаги една и съща, че неговата линия е последователна и оттам да подчертаем, че статиите му не са написани случайно, че те не са резултат от грешка, че те не са едно мнение, че те са една последователна линия, а оттам, че умисълът е налице...Ние искаме в конкретния случай, за конкретно написана статия вие да кажете с вашата кристална съдийска съвест: Е ЛИ ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ НЕ? Обаче, смея да кажа, че пред образа на нашата измъчена родина в този ообено тежък момент, раздавайки правосъдие ДОРИ ЗА КОНКРЕТНО ИЗВЪРШЕНО ДЕЯНИЕ, вие, господа съдии, МЕЖДУ ДРУГОТО РАЗДАВАТЕ И ЕДНО ИСТОРИЧЕСКО ПРАВОСЪДИЕ. Аз ще Ви моля за една назидателна присъда.”
...............................
Умът ми не побира каква наглост са притежавали комунистите, та да изправят нищожества като Петко Петрински срещу интелектуалните и политическите лидери на българската нация, застанали в опозиция на комунистите. Защитниците на К. Пастухов са опитни, авторитетни адвокати. Но както ще стане и в следващите, вече направо идиотски, процеси, съдът чисто и просто не им обръща внимание. А правителствените вестници издевателстуват с читателската неосведоменост. Заглавия като “Земеделецът” Держански иска оправдателна присъда за деветоюнеца Пастухов”, или “Не защитна реч, а провокация” са гавра със словото. В самата съдебна зала упорито се преследва формиране на внушението, че ИМЕННО СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ на К. Пастухов СА ВРЕДНИ ЗА ДЪРЖАВАТА И ВОЙСКАТА. Почувствувал се идейно омерзен, Пастухов прочита пред съда ДЕКЛАРАЦИЯ – ЗАЯВЛЕНИЕ...........
Почувствувал се идейно омерзен, Пастухов прочита пред съда ДЕКЛАРАЦИЯ – ЗАЯВЛЕНИЕ със следното знаменито съдържание:
“ АЗ ИЗПОВЯДВАМ, че армията е била и трябва да остане народна, без да се руши до основи създаденото, а да се изгражда и усъвършенствува съобразно духа на настоящата епоха. Без да е аполитична, армията не трябва да се опартизанява и превръща в политическа армия, загубила всяка дисциплина и идея за единство и защита на върховните национални интереси. След 9 септември аз издигнах първи глас в печата в защита на националния идеал относно Македония и Тракия, защото почувствувах срам, че вече наши общественици го отричат и тълкуват “великобългарски шовинизъм” и даже не се двоумят да се откажат от безспорни земи, част от държавната територия. Историческа истина е, че на Балканите само българското племе не е завършило процеса на националното си обединение, за да събере всички българи под общ покрив и им осигури народностна независимост и самостоятелност. Републиканец по убеждение, аз съм ратувал за една демократична република, като по-съвършена форма на политическо устройство и народно управление, отколкото конституционната монархия; НО НЕ ЗА ЕДНА РЕПУБЛИКАНСКА ДИКТАТУРА, което би било консеквенция на насилие и терор и би още по-тежко влошило положението на страната. НЕ СЧИТАМ, ЧЕ НАРОДНИЯТ СЪД Е СЪОБРАЗЕН СЪС ЗАКОНА, ЧЕ Е НАРОДЕН ПО СЪСТАВ, тъй като съдиите не са избрани непосредствено от народа. Правосъдието трябва да бъде съобразено със закона, очистено от стръв и прекалености. Моето русофилство е от най-стара дата и е много добре познато на българската общественост. Ние, социалдемократите, сме за тесни, приятелски връзки със Съветския съюз. НАШЕТО ГЛЕДИЩЕ КЪМ КОМУНИЗМА СЪВСЕМ НЕ ВЛИЯЕ НА ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Но сме едновременно за приятелски отношения с великите демократични държави Англия и Америка, които ни протягат ръка, която не бива да отблъскваме. Убеден съм в предимствата на легалните и демократичните методи за политическа борба пред нелегалните, конспиративни и терористични акции, в името на каквато и да било цел. ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ НЕ СЕ ОЧЕРТА КАТО СЪЩИНСКА КОАЛИЦИЯ НА ПАРТИИ, с течение на времето вътрешните търкания все повече се разрастваха, КАКТО И СТРЕМЕЖЪТ НА ЕДНА ПАРТИЯ ДА РЪКОВОДИ И ГОСПОДСТВУВА, като за удобство прокарва през общата форма свои партийни домогвания и като третира другите за помагачи. Възстановяването на потъпканата от бившите режими свобода не стана, ДИКТАТУРАТА НЕ СЕ ПРЕМАХНА, СЪС СТАНАЛАТА ПРОМЯНА НАРОДЪТ ОСТАНА ИЗЛЪГАН В НАДЕЖДИТЕ СИ. АЗ НЯМАМ ВЛЕЧЕНИЕ КЪМ КОМУНИЗМА. С оглед на българските условия трябва да се върши общо дело, като се считат всички права и самостоятелност на двете страни. Страната има нужда от преобразяване, а не от рушене, последното крие опасности. ИЗКОРЕНЯВАНЕТО НА ФАШИСТКАТА ОПАСНОСТ И РЕАКЦИОННИТЕ СИЛИ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ С МЕТОДИТЕ НА ФАШИЗМА, Т.Е. С ПОГАЗВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА И УСТАНОВЯВАНЕТО НА НОВА ДИКТАТУРА. Само чрез свободата и същински демократичен режим ще се обезвредят и последните останки от фашизма. Моето убеждение и в миналото и сега е, че без свобода и политическа демокрация не може да има социална демокрация, поради което тя в следващата епоха трябва с общата борба на всички прогресивни сили да се завоюва, за да се продължи гладко и без сътресения пътят на социалното приобразование. ИМАМ ВСИЧКИ ОСНОВАНИЯ ДА ТВЪРДЯ, че обвиненията против мен са голословни и напълно неоправдани по съвокупните данни по делото. ОТ ДЕЛАТА СИ НЕ БЯГАМ. ОБРАЗЪТ МИ Е ЧИСТ, УМЪТ – БИСТЪР, ПОГЛЕДЪТ – ЯСЕН. Не обичам позата на герой, но ако ми е съдено, ВЪПРЕКИ ПРАВАТА МИ КАУЗА ДА ИЗТЪРПЯ СТРАДАНИЯ, МОГА СЪС СПОКОЙНА СЪВЕСТ ДА ПОВТОРЯ ДУМИТЕ НА РЕВОЛЮЦИОНЕРА: “Я ОДИН ПОГИБАЮ ДЛЯ ВСЕХ”.
Това е Кръстьо Пастухов, това е мисленето и позицията на може би най-крупният и последователен български социалдемократ. На него всичко му е ясно както в общотеоретически план, така и относно фактическата обстановка в България. На българската нация десетилетия наред беше набивано в съзнанието до втръсване, че комунистите у нас лесно били взели властта и – най-важното – лесно се били утвърдили на власт благодарение на голямата подкрепа на народа. Но те, разполагайки с такъв велик вожд и учител, какъвто е другарят Георги Димитров, проявили историческо творчество – не наложили веднага своята пролетарска /т.е. комунистическа/ диктатура, ами сътворили народна република. По този начин трябваше да бъде най-напред омаловажена /докато хората имат пресна събитийна памет/, а по-късно съвършено игнорирана тежката и мъченическа борба, която демократичните партии с техните лидери са водили против насилственото, терористично налагане на диктатурата чрез еднопартийната система. Българската демократична опозиция срещу комунистите реално по никакъв начин не би позволила те да заграбят властта безразделно. Това е много важно да се има предвид, понеже и днес продължава да се лансира фалшифицираната версия, съгласно която Червената армия наистина подпомогнала комунистите, но главният избор в полза на тяхната власт си е направен от нашия народ. Това е грубо извращаване на историческите факти; комунистическият режим в България беше натресен от Сталин и Георги Димитров чрез терор и безпощадна жестокост.
............................
На 27 юни 1946 г. Кръстьо Пастухов е осъден на пет години строг тъмничен затвор. Думите на неговата декларация пред съда са всъщност последните му публичини думи. В момента на произнасяне на присъдата той е на 72-годишна възраст. Животът му е преминал изцяло на българската политическа сцена. И този 72-годишен социалдемократ, преживял на свобода всички превратности в българската национална съдба, станали през време на петдесетгодишната му политическа дейност, сега е тикнат в Сливенския затвор за отпечатването на статии в легален политически вестник.
.............................
Прекарал три години на старческа възраст в Сливенския затвор, той трябвало да бъде освободен. Трябвало е, но ще позволят ли комунистите това? НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ! През нощта на 26 срещу 27 август 1949 г. в килията му вкарват загубилия човешки образ криминален престъпник Антон Попантонов. “Пастухов – простенва д-р Петър Дертлиев – е удушен и заровен в Сливенските гробища. Някои от хората, които са живели до последните дни с него, са все още живи в дните на краха на комунизма. И никой, ни близки, ни приятели, не събра спомените им. Може би, за да се създадат в мъглявината на отстояването във времето “творчески” достижения. И още нещо: живи са, или доскоро бяха живи и някои от мъчителите, включително директорът на затвора в онова страшно веме – Мъндев. И никой не го закача, не го накара да проговори.” /Дертлиев Петър. Ден първи - ден последен. С., 1996; 235/ Учени сме ние, историците и философите, учени с претенции. Но с изключение на няколко имена, които пристъпиха към следдеветосептемврийската история професионално и отговорно, масата доценти и професори продължават да говорят и пишат на едро, заемайки повече политическа, отколкото изследователска позиция. Изглежда, че държавният комунизъм е действувал като вирусът на СПИН върху имунната система на нашето мислене, предназначено по своята природа да търси и да открива истината за света, за обществото и за човека.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11024
