събота
ПОМИРИШЕТЕ само ТАЯ СЛОВЕСНА СМРАД
СТАНИШЕВСКО-ДОГАНОВСКА...
УФ!!!
Кмет и командир - двата леви крака на дясното Ако те ще ни управляват, Бог да пази България 19 Юни, 2009
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ
Снимки: Христо Танев и Бойко Кичуков
Тарикатлъците на Костов и сие едва ли ще подлъжат избирателите да гласуват за тях.
Някога, в едно есе, Симеон Радев бе казал, че ужасът от недоучилия управник се равнява на ухапването от змия. И че всъщност строителят на съвременна България трябва да бъде достолепен по дух и нищожен по благосъстояние. Че дълбоките темели на нацията крепят държавността, а не плиткоумието на отродителната тълпа.
Сетих се за тази проникновена сентенция на отечествения сърцевед наскоро, когато дочух от една пренаселена с кандидати за народни пастири тълпа да се обажда бившият шофьор от общия гараж на МВР, някой си Цветан Цветанов.
Разбира се, въпросният формален лидер на неформалния кръжец на дребни и не дотам дребни политически гангстери, наречен ГЕРБ, изфъфли, както винаги, обвеяните с церберска стръв заклинания подобно на тези на стара изоставена вещица, че международното положение, Станишев и ДПС са виновни за всичко. Впрочем, докато е лашкал старата жигула по междуселските пътища, милиционерът Цветан сигурно си е спомнял като Павлик Морозов как предава баща си, в угода на Джугашвили, пардон на Бойко.
С извинението, че горното лирично отклонение не е жанрово издържано в сериозността на политическия анализ и със съзнанието, че
реалиите на политическия делник са далеч по-горчиви от овчия ентусиазъм
на обществените андрешковци, нека се съсредоточим върху текущия дневен ред на медийните нотабили.
Едно интелигентно усилие на една малка партия като „Нова Зора" да обясни простичката истина, че който гласува за Бойко, получава Костов, предизвика нечуван с отмъстителната си дребнавост поход на възмездието по страниците на герберския печат и платените електронни медии на столичния кмет. Така поетът Минчо Минчев, който повече от двадесет години отстоява достойнството на майка България, бе почти разпнат в качеството си на лидер на „Нова Зора". От хора, които
до вчера събираха рекета за крадени коли, а днес искат да ни управляват
И който се прави, че не разбира това, значи вече е подарил властта в родината на най-безпросветната част от лумпенизирания плебс, който ахналата улица аплодира с кравешки възторг.
Всъщност лидерът на ГЕРБ и Костов са едно тяло с два леви крака. Единият е бивш 18-годишен комунист, с членска партийна книжка, връчена му от Тодор Живков, комсомолски набор в партията, а другият - преподавател по „политикономия на социализма" (каквото и да значи това), с жена партиен секретар и уважаван автор на „Работническо дело". Първият е пожарникар, напуснал МВР, за да остане член на БКП, а вторият е човек, който седмица преди изборите за Велико народно събрание на 10 юни 1990 г. все още водеше с протекцията на Андрей Луканов листата на БСП в Пловдив. Но се озова начело в листата на опозицията и стана депутат от СДС.
Правим този екскурс в най-новата ни история, за да илюстрираме неподражаемия селски фалш, с който въпросните господа грубо ни навират в лицето опърпаната дясна кауза.
Всъщност вдъхновението на политическия мошеник винаги е била квазиконсервативността. До такава безогледна степен, че в един момент посланията им напълно се припокриват - за всичко са виновни ДПС и Станишев.
Впрочем
столичният кмет и Костов са на светлинни години от Станишев
- от интелекта, от ума, образованието, езиците и отговорността му пред управлението на държавата. Това, с което двамата могат да се похвалят на този фон, е, че жената на първия купи банката на сервитьора на втория - Славчо Христов. Банката, която бе създадена с отмъкнатите милиони от мародерската костовистка приватизация и купена с незнайно какви пари от новите „строители" на България. Разбира се, това няма никакво значение за средностатистическия Мунчо, сугестиран от сектантските пориви на Командира и примитивния фарфаронски жаргон на неформалния лидер на ГЕРБ. Та затова тези двамата твърдят, че щели да ни управляват. И то заедно. Бог да пази България!
Да не забравим и "международното положение" на гореспоменатите, относно партията на Доган. Първо, след като години наред ДПС бе лоялен и предвидим съюзник на сините въплъщения СДС и ОДС, Костов го нарече „проклятие за България". А столичният кмет, който поднасяше скъп подарък на Доган и му целуваше ръка в сладкарница „Мати" на НДК, сега пак иска да му сменя името.
Впрочем за него и ние, българите, сме „лош" материал, така че да не ги мислим турците. Да му мислят пенсионерите. И моят добър приятел, скулпторът Вежди Рашидов, който се е вързал да му води листа в Кърджали, и да му е мажоритарен кандидат.
Някога, в един от най-убийствените си политически трактати, големият римски философ Сенека пише, визирайки собствения си ученик император Нерон: "Когато малък човек започне да хвърля голяма сянка в империята, значи мракът е близко."
Не трябваше да чета това, Тагарски. Обидата от прочетеното е твърде лична.
