сряда
НАРОД ли СМЕ, МЪРША ли СМЕ?
Напоследък, гледам, често се препечатва стихотворението на дядо Петко Славейков. Това стихотворение, което звучи така:
Не сме народ
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
+
Не знаем, не можеме, не щеме, да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме и щеме, един други злобно да се ядеме.
Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни...
Продължава ли дядо Славейков да е прав и досега?
20.05.2009 21:03
А това, което мисли да знае, че е народ или мърша, не знае какво е това, каквото Е.
Живот е, за да има усет за народ и мърша. Усетът е мърша, дали народ или човек. Мърша е.
По природа, това, каквото е Живот е и това, каквото по природа е народ или мърша. Няма разлика, ако не би имало един, който усеща разлики.
Колкото и да се тъпчи Животът като живо, никой не е стъпкан нито пък има кой да стъпче това, каквото е Живот.
Живей както Животът те живее и няма опасност за това, каквото си - Живот, преди усета раждане, през това, което се нарича живот, след това, което се нарича умиране.
Silence
22.05.2009 21:37
Само съзнанието остава победител, независимо дали като човек или като камък или като каквото и да е.
Silence