12.02.2009 г.
четвъртък
Провървя ми нещо из Южния парк тези дни. Вчера се загледах по тройка катерички, а се присетих за един стих на Робърт Бърнс. Днеска ми звъннаха по телефона за получаване на приличен хонорар срещу изследователски анализ и тъкмо се бях самозасмял на новината, когато дочух след себе си шум от тичащи крака...
Обърнах се назад и видях жена, която ме наближава. Тича си жената, рекох си аз, много са такива спортуващи като нея в Южния парк. Жената обаче ме настигна, изравни се с мен и, обърната с цялото си тяло към мен, задъхано-доволно ме заговори.
- Добре, че минавате тъкмо сега, та Ви настигнах, след мен тичаше цяла глутница кучета...
В този момент се досетих, че жената се появи ненадейно, точно след като бях подминал алеята, която се спуска от Правителствената болница в Лозенец.
Да, на едно място в гората край тази алея редовно лаят кучета, но аз не минавам по нея, само ги чувам отдалече почти ежедневно, без да обръщам внимание на техният постоянен лай. Та глутницата налетяла на жената, тя побягнала надолу и тъкмо стигнала до завоя, видяла мен да се разхождам бавно и да си се смея нещо сам. Успокоила се, зарадвала се, та ми изказваше своята благодарност, че съм се намирал точно там и точно в този момент...
Случайности, значи...
Аз обаче миналата година бях нападан и нахапван от зло куче в парка, та си намерихме тема за по-подробна разговорка. Жената се оказа около 50-годишна хубавица, интелигентна и приятно разговорлива художничка-дизайнер, която си заслужаваше едно хубаво кафе със сок от праскови.
На всичкото отгоре пак се присетих по някое време за Робърт Бърнс, а в резултат на цялата съвкупност от случайности сега пък друг любовник може да се окаже с открадната любовница...
Но нали нивга се не знае, кой от двамата любовници е по-щастлив, този, който я е откраднал, или този, от когото е открадната, та май ще ми се случи да проверя каква е истината и в двете роли...