29.01.2009 г.
      четвъртък

                                                            Няколко  предварителни  думи
                                    Още  преди  години,  когато  започнах  изследването  на  всичко,  написано  от  ръката  на  Кирил  Христов,  аз  разбрах,  че  той  е  не просто  голям  поет,  той  е гениален  ум.  
                                     Ако  Кирил  Христов  беше  англичанин  или  французин,  интелектуалец  от  световен  ранг,  словото  на  когото  се  чете  и  думата  на  когото  се  чува, съдбата  на  Европа  и  света  би  могла  и  да не  бъде  такава,  каквато  се  сбъдна  чрез  и  през  Втората  световна  война.
                                     От  време  навреме  ще  пускам  фрагменти  от  неговите  абсолютно  несравними  и неподражаеми  дневници...   


                                        "ЮНИ  923 година...
              Едва ли  някой  друг  народ мрази толкова много народи, колкото мрази немският...  Не,  тоя  народ ще докара света до катастрофа и чак тогава,  може би ще бъде обуздан...
                   Никъде името на нацията не се свързва с такава невероятна гордост  абсолютно с всичко. Ще  чуете всеки ден: немска  наука,  немска   механика, немска  химия,  немска  астрономия,  немски  цени,  немски  вина,  немски  ракии,  едва  ли не немски  камъни,  немска  пръст  и немска  вода...
                    Германците  искат  непременно да минат за най-мъдрия, за най-дълбокия, за най-възвишения, за  най-гениалния народ  на света,  за  гордостта на човечеството...
                     Аз  виждам  потоци  кърви. Жестокостта  и човеконенавистничеството на този народ са тъй големи, че - ако  всички  не се съюзят  против  него - когато  утре  се  опълчи  пак против цял  свят,  няма  окото  му  да  мигне,  да  изтрови  в няколко  часа  грамадни градове и в няколко  дена   цели народи.
                       Той  сега не само  ще  им  обере  богатствата  и  ще  им  присвои  земите, но  ще  оползотвори  дори  техните  мъртви  тела. От  кожите  на враговете си той ще подвърже книгите на своите  поети  и  учени;  ще  направи  барабани за празниците на  своите  победи.
                      Той  като  изневиделица  ще  въздигне  фабрики, за  да  дестилира труповете,  и  ще  вади  от  тях  не  само  маргарин,  сапун  и туткал,  с  които  ще  търгува,  но  и  ужасни отрови  и глицерин  с  избухвателни  вещества,  с  които  ще  продължава да унищожава  останалото  човечество -  и  преди  всичко  своите  най-родни  по кръв:  славяните."

                                                                +
                       "България  ми  изглежда като  една  нива,  в  която  дяволът  ехидно  се  е въртял  и  е  пускал  по  една  стиска ту  едно,  ту  друго  семе - пшеница,  ръж,  просо,  овес,  царевица.  Няма  да  узрее тая  дяволска нива  и туйто.
                          Ти,  великомъченик  Кириле, не  си  колело в една машина - макар  и най-незначителното  колелце в  една  машина  да  е нещо  много важно  за цялото.
                          Ти  не  си  едно  листце  в  една  гора,  което може да липсва, без  нещо  да се наруши.
                           Но  колцина  от  твоите  добитъци  съвременници  разбират това,  колцина  подозират,  че  ти  си  един  колосален събирач  на лъчи,  едно  огнище  на  страшен  вечен  огън?
                            Преса  има в България  само  за най-дивашка,  за  най-просташка  служба:  за  хроника  и за партийни  ежби. Рече  ли  да  се  намеси  в по-висши  културни  въпроси,  непременно  ще хули  доброто  и  ще  се възторгва  от  дивото...
                           Българският  печат бил решил  да  пази  гробно  мълчание за мене. Глупаците,  мислят,  че  това  ще  ми  повреди.  Моето  дело  е  едно  съкровище,  което,  закопано  в  земята,  не  само  нищо  не  губи,  но  и  печели.  Че  покрай  обикновената  цена  на  благородния  метал и  на  скъпоценните  камъни  се  прибавя  и  възвишената  стойност  на  древен  предмет."