30.12.2008 г. 
       вторник  

ГОСПОДИ,  КАКЪВ  е  този   АРБЕН   ХАВАЛЬОВ??? 
ОТКЪДЕ  ГО  НАМЕРИ   АХМЕД  ДОГАН?




Изкуството обединява народите

Художниците у нас са сираците на културното министерство, казва бизнесменът Арбен Хавальов пред Надежда Ушева

Арбен Хавальов е на 33 години, роден е в с. Абланица, Благоевградско. Бизнесът му е в сферата на дизайна и проектирането, компютърните услуги, консултантската дейност в областта на счетоводството и юридическото обслужване. Негови фирми са "Нобиле Холдинг", "Галлери Арбен", "Арби-компютърс" и др. В каре

Международният конкурс за реалистична живопис "Балкански художници 2004" е уникален за Балканите. Неговата цел е да се превърне в традиция. Идеята на проекта е да бъдат събрани и показани на едно място творбите на най-талантливите съвременни автори в областта на реалистичната живопис. Да се подкрепи културният обмен между страните участнички - Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, Турция и България.

- Конкурсът, който се организира за първи път, е по ваша инициатива, на кинорежисьора Рангел Вълчанов и склуптора доц. Велислав Минеков. Защо решихте да създадете подобна проява на Балканския полуостров?
- Дълги години съм живял в Гърция и многократно съм посещавал други балкански страни. В резултат на пребиваването ми там стигнах до извода, че между народите на Балканите има доста общи положителни и отрицателни черти, които от една страна ни събират, а от друга - разделят. Впоследствие, в разговорите, които сме имали с моя приятел Рангел Вълчанов, стигнахме до идеята, че най-близката и най-характерната черта, която може да обедини тези народи, е изобразителното изкуство. Целта е постигането на единна представа за съвремието, миналото и бъдещето на всички хора, които живеят и творят на Балканите. Да намерим единство в психологията и разума им.
- Вие се занимавате с богата и разнообразна дейност. Откъде произлиза интересът ви към живописта и изобразителното изкуство?
- Отдавна съм почитател на изобразителното изкуство. Имам и лична колекция, която съм показвал на малък кръг от близки приятели. По-нататък имам намерение, ако наистина открия собствена галерия, да покажа и тези картини. Затова се спрях именно на това изкуство. Застанете пред една картина и ще видите как мигновено ще ви омае. Това е достъпна и възприемчива форма, която без много усилие достига до сърцата на хората. Художествената творба е и по-нетрадиционна и дълготрайна като вид изкуство.
- Смятате ли да направите галерия от произведенията на лауреати на конкурса?
- Да, имам такова намерение. Желаем да покажем творбите в по-големите градове в страната и на Балканите. Надяваме се изложбата да представи уникална колекция от живопис на Балканския полуостров. Защото става въпрос за близо 250 души, които участват в състезанието. И от тях ще бъдат избрани най-добрите. От България например повече от една трета от живописците участват в проявата, което е наистина впечатляващо. Досега подобно нещо - като брой участници и спонсориране - не се е случвало.
- За какъв бюджет става дума?
- Само наградният фонд е 6 хил.евро. 3 хил.евро е първата награда. 2 хил. евро - втората, и 1000 евро - третата. Отделно са откупките. Общо на около 27 хил. евро възлизат наградите и откупките. В момента грубо планираме около 35-40 хил. евро. Целият бюджет обаче ще стане ясен едва след като пристигнат художниците в България и приключи работата по конкурса.
- Инициативата се осъществява с подкрепата на президентството, МВнР и Министерството на културата...
- Изказваме задоволство от подкрепата на държавни институти като Министерството на културата, Министерството на външните работи в лицето на Соломон Паси. Не на последно място е и съдействието на президента Георги Първанов, който пое ангажимент лично да връчи наградите на победителите. Това е огромен жест към организаторите и участниците. Не мога да подмина и големия принос на посолствата, които свършиха много техническа работа по отношение на контактите със съответните творчески съюзи, състояха се множество срещи с посланиците на балканските държави и културните аташета там. Особено топло ни посрещнаха македонският и гръцкият посланик. Нашите посланици там също работиха чудесно по въпроса.
- Какви са вашите възгледи за бизнеса и изкуството? Как ги виждате като сътрудничество?
- Единственият начин да съществува изкуството е благодарение на меценатството. Така е било винаги през вековете. Другият вариант е държавата да подкрепя изкуството, както беше в недалечното ни минало....
- Смятате ли, че трябва да се създаде отделен закон за спонсорството в България, за да се стимулират хората, подпомагащи изкуството?
- Това е изключително важно. Поне да стане както е в Европа... Когато българският бизнесмен получи достатъчно стимул, а той може да бъде основно данъчен, тогава хората много по-активно ще се включват в подкрепата на всякакъв вид некомерсиална дейност. Защото по-голямата част от изкуството е некомерсиално.
- А съществува ли друга форма, с която би могло да се насърчават меценатите?
- За съжаление с другите форми не върви. Законът е единственият официален начин, с който може да се създадат нормални условия за спонсорството. Когато държавата иска да помогне - това е законът.
- Имате ли наблюдения за практиката в чужбина, как е решен въпросът там?
- Там държавата дава данъчни облекчения на бизнеса от една страна. От друга - изключително много стимулира младите таланти под формата на стипендии и др. Държавата издържа много сгради и определя тяхното предназначение, като забранява даването на помещения под наем. Насочва ги предимно към културата. Много пари се наливат в училищата в чисто инвестиционен план. В Германия например за тази година заделеният бюджет за изобразително изкуство е 80 млн. евро. Това за художниците там е скромна сума, но за хората отстрани - огромна. В Европа художниците разчитат доста на подкрепата на държавата, не само на спонсорството, както е при нас. В България може да се каже, че художниците са сираците на Министерството на културата. Защото то се занимава с кино, театър, музика..., само не и с тях. Те са като забравени самодейци. Творците в чужбина плащат по-малко данъци, галериите също. Това стимулира създаването на изкуство.
- Освен културни, финансирате и социални проекти. На какъв принцип ги избирате?
- Дарител съм на училища, детски градини, домове за сираци, черкви... По различни поводи правя дарения. За Коледа, например, и т.н. Слабост са ми най-вече децата.
- Кога ще станат известни победителите от конкурса "Балкански художници 2004"?
- В момента се разглеждат работите на участниците. Творбите ще се обсъждат на две равнища от компетентно жури в състав: проф. Чавдар Попов, проф. Божидар Бояджиев, проф. Греди Асса, доц. Георги Лозанов, Сули Сеферов. Сега тече първият етап, в който художниците са предложили по 5 работи, от които ще бъдат отсети по 3 за участие във финалния кръг. В него ще бъдат допуснати по един автор от държавите, участващи в конкурса, т.е. 8 автори с по три творби. Във втория кръг журито ще обяви лауреатите - непосредствено преди връчването на наградите от президента Първанов. Първа, втора и трета ще бъдат обявени на 19 ноември т.г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство, където изложбата ще бъде подредена от 16 до 25 ноември. В рамките на този десетдневен срок очакваме да пристигнат и самите художници от Балканите. Те ще останат у нас три дни с пълна програма. Ще се срещат със свои колеги, с журналисти, ще им бъдат показани по-интересните културно-исторически забележителности в столицата и страната.