26.10.2008 г.
   неделя


                      ВЕЖДИ  РАШИДОВ,  АХМЕД ДОГАН,
                                               ДПС,
                               ЕТНИЧЕСКИТЕ ТУРЦИ
                                                 и
                              "ЕТНИЧЕСКИЯТ  МИР"

                 Автор и главен теоретик на концепцията за ЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИЯ  е професор д.ф.н.   Орлин  Тихомиров Загоров, който преди смяната на турско-арабските имена с български живееше и пишеше своите книги с името Шукри Реджебов Тахиров.
                    През 70-те години на миналия век Орлин Загоров беше заместник-председател на Окръжния народен съвет в Кърджали по въпросите на образованието и културата. Аз многократно съм гостувал на Орлин в Кърджали и Кърджалийско; той беше във висша степен уважаван човек сред етническите турци.
                   Когато към Държавния съвет на Народна Република България се създаде Съвет по духовните ценности и духовното развитие, за негов Председател и същевременно заместник-председател на Държавния съвет е избран Георги Джагаров.
                      На свой ред Георги Джагаров, в качеството си на Председател на Съвета за духовно развитие, избра  за свой заместник-председател тъкмо Орлин Загоров.
                     В  Държавния съвет на Народна Република България, председател на който беше, разбира се, Тодор Живков, професор Орлин Загоров предложи за обсъждане своята теоретическа концепция за ЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИЯ.
                     Тази концепция получи подкрепа и зад нея твърдо застана Георги Джагаров. Именно Джагаров е човекът, изиграл най-голяма роля за преименуването на етническите турци.
                     Мнозина помнят, че Георги Джагаров демонстративно напусна БКП  много скоро след 10 ноември 1989 година. Но малцина, действително малцина знаят, че Георги Джагаров направи това именно заради връщането на  турско-арабските имена на етническите турци - български граждани.        
                       Преименуването на етническите турци не беше нито самоцелен, нито самостоятелен проблем. Това преименуване се разглеждаше като абсолютно необходима предпоставака за решаване на главния проблем, който се състоеше в ТОТАЛНОТО НАЛАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК във всички сфери на междуличностното общуване на българските граждани, включително в дома, всекидневието и бита.
                        Повтарям - тоталното налагане на българския език и постепенното премахване на употребата на турския език от подрастващото поколение дори в дома и бита беше главната цел, която беше поставена тогава. А за постигането на тази цел, естествено, като предварителна предпоставка се явяваше замяната на турско-арабските лични имена с български. /продължава.../