24.10.2008 г.
    петък

                 ВЕЖДИ РАШИДОВ, АХМЕД ДОГАН,
                                          ДПС,
                            ЕТНИЧЕСКИТЕ ТУРЦИ
                                              и
                           "ЕТНИЧЕСКИЯТ  МИР"
                                               2.
                През моите четири студентски години завъдих десетина приятели за цял живот, двама от които са етнически турци. По време на следването ни те си бяха с турско-арабски имена. Първият от тях се казваше Шукри Реджебов Тахиров, а вторият - Касим Мехмедов Юнузов. От Кърджали и Кърджалийско.
               Минаха години. Дойде времето на преименуването най-напред на българите-мохамедани, а после и на българските граждани от турски етнически произход.  Шукри Тахиров  се превърна в Орлин Загоров,  а Касим  Мехмедов - в Красимир Маринов.
                Пак минаха, макар и не чак толкова много, години. Орлин Загоров си остана завинаги Орлин Загоров, а Красимир Маринов пък отново започна да се казва Касим Мехмедов.
                Орлин Загоров е изключително популярно име сред високата българска интелигенция. Професор, доктор по философия  и  доктор  на философските  науки.  Касим Мехмедов също е доктор по философия, като през целия си трудов живот беше преподавател в Кърджали.
                 Твърдя, че моето близо 40-годишно познанство и приятелство с тези двама етнически турци и досега ми доставя радост и вътрешно човешко и мъжко удовлетворение.   Никога не съм имал случай да бъда подведен от тези двама мъже;  никога не съм имал случай някой от тях да е казал дума пред мен, а после да се е отметнал от нея. С  Веждията Рашидов се запознахме и сприятелихме по-късно, вече в компанията от писатели, художници, артисти, музиканти и прочие на Дончо Цончев.
                   КАКВО ЗНАЧИ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС И КАК ЗАПОЧНА ТОЙ?
                   Терминът "възродителен процес"  никога не се е отнасял до етническите турци в България.  Този термин  се е появявал многократно в българската история през ХХ -я век, но винаги с него са обозначавани опитите  да бъдат възродени християнското и българското самосъзнание сред българите-мохамедани /помаците/.
                    Сред етническите турци в България въпросът възникна като въпрос за смяна на турско-арабските с  български имена. Нищо друго! Никой никога не е поставял въпроса нито за тяхната религиозна,  нито  за тяхната етническа  принадлежност. 
                      Разбира се, че в политико-идеологическите рамки на марксистко-ленинското учение за нацията към съдържанието на категорията "нация" се  прилагаше класов, а не граждански подход. Широко разпространен беше например лозунгът:
                    "БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ - НАЦИЯ ТЕХНИЧЕСКА И НАЦИЯ  СОЦИАЛИСТИЧЕСКА!"
                     Значи така - българската нация не се наричаше нация от българи, а нация техническа и нация социалистическа. В  Съветския съюз  пък беше изобретено словосъчетанието "СЪВЕТСКИ НАРОД", което трябваше да играе същата роля.  
                     Но  там  не се говореше и не можеше директно да се говори за "съветска нация", защото  отделните  съветски  републики бяха нещо като подобие на отделни  държави,  обособени на основата на националния признак. И не вървеше по националност да бъдеш хем "съветски", хем "руснак" или "казах".
                      Към българската СОЦИАЛИСТИЧЕСКА нация еднакво трябваше да принадлежат всички български граждани, независимо от техния етнически произход.  Но  за да става тази СОЦИАЛИСТИЧЕСКА нация  все по-хомогенна, трябваше да се премахват вътрешните различия между отделните групи граждани в нея.
                       Едно от тези вътрешни, групови различия в  социалистическата нация се смяташе РАЗЛИЧИЕТО В ИМЕНАТА на гражданите. Трябва, длъжен съм да припомня съвършено ясно и определено, че това различие в имената съвсем не дразнеше българските граждани от български етнически произход.
                       Това различие дразнеше и създаваше отрицателни емоции главно сред младите образовани хора от турски етнически произход. Младите  и образовани - особено с висше образование - турци и туркини  бяха  тези наши граждани, които  живееха с представата, че турско-арабските имена ги отделят от етническите българи в неблагоприятно за тях отношение.
                          ЗАТОВА НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ НАМЕРЕН НИКАКЪВ ОФИЦИАЛЕН ДЪРЖАВЕН ИЛИ ПАРТИЕН  ДОКУМЕНТ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ, В КОЙТО ДА СЕ СЪДЪРЖА НЕ ДОРИ РЕШЕНИЕ, А ДАЖЕ САМО ИДЕЯТА ЗА НЯКАКЪВ "ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС".  
                        НЯМА  ТАКИВА ДОКУМЕНТИ!
/продължава.../