14.10.2008 г.
  вторник

                  НАУКАТА  е  СИСТЕМНО  ПОЗНАНИЕ
                                                     за
                              ОБЕКТИТЕ  като  СИСТЕМИ

                   Човешкото познание съществува в различни форми, но неговата иманентна РАЦИОНАЛНА форма е  НАУЧНОТО познание. За  да се развие и да придобие  формата  на научно, познанието трябва да схване и да конструира своя обект като система.  Едвам  изследването  на  обекта като система прави възможно мисленето на този обект с понятия и категории, а не с представи.
                   Терминът "система" се употребява от  философията и  зараждащата  се наука  още  в античния свят. Но тази  първоначална употреба  даже  при  Аристотел  не  влага в термина концептуално съдържание. Защото ако под "система"  се разбира  някакво  "цяло",  което се състои от "части",  човекът  епистемологически  не работи интелектуално с понятие, а само с представа за система. 
                      Системата  НЕ е ЦЯЛО, което може да се разглобява или поне  да  се разделя на ЧАСТИ. Това  е,  така да се каже, АНАТОМИЧЕСКА  гледна точка;  човешкият  организъм  действително притежава  анатомия,  но  тази  анатомия,  както  е добре  известно  на  студентите  по  медицина,  най-добре  се  изучава  при работата  върху трупове, а не върху живи хора. 
                        Системата   НЕ  е понятие  нито  за  СТАТИЧНО ЦЯЛО,  нито  за  неговия  СТРОЕЖ  и  съставните  му  ЧАСТИ.   Системата  е  понятие  за  ФУНКЦИОНИРАЩА  ЦЯЛОСТНОСТ,  която  притежава  СТРУКТУРА,  изградена  от  ЕЛЕМЕНТИ.
                       Понятията  СИСТЕМА,  СТРУКТУРА, ЕЛЕМЕНТ  и  ФУНКЦИЯ  са  органично,  неразделно,  диалектически  свързани  едно с друго. 
                       СИСТЕМАТА  на научното познание  в  точния смисъл на понятието "НАУЧНО ПОЗНАНИЕ" включва ДВЕ главни групи качествено еднородни  ЕЛЕМЕНТИ -  научни ФАКТИ и научни ХИПОТЕЗИ.  Връзката между тези две групи качествено еднородни ЕЛЕМЕНТИ, която  ВРЪЗКА се нарича СТРУКТУРА на системата на научното познание,  се осъществява посредством ЕКСПЕРИМЕНТА.
                         Вероятно колкото за добро, толкова и за зло, но напълно ПОГРЕШНА е популярната представа, съгласно която ХИПОТЕЗА и ТЕОРИЯ  представлявали съдържателно идентични понятия,  а  разликата между тях била само в това, че ТЕОРИЯТА  е вече ДОКАЗАНА  ХИПОТЕЗА, докато пък ХИПОТЕЗАТА била просто  все още НЕДОКАЗАНА ТЕОРИЯ.    
                         Конкретното битие на научното познание като система  се  нарича научна теория.
                        Следавателно, НАУЧНАТА ТЕОРИЯ  като  постоянно  функционираща СИСТЕМА на НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ  включва  в себе си както ЕЛЕМЕНТИТЕ факти и  хипотези,  така  и  ЕКСПЕРИМЕНТЪТ като диалектическа, процесуална ВРЪЗКА  между  ЕЛЕМЕНТИТЕ,    а тъкмо тази връзка между елементите се нарича СТРУКТУРА на  НАУЧНАТА СИСТЕМА.   
                        НЯМА принципна, КАЧЕСТВЕНА РАЗЛИКА между НАУКА и ТЕОРИЯ.  Възможно е дадена конкретна наука да се изчерпва с една единствена теория,  възможно е в науката да се включват по  няколко непротивиречиви една спрямо друга научни теории. 
                       Нещо повече - както  всяка отделна наука исторически е възникнала като една теория,  така и до днес отделни  мощни теории прерастват в самостоятелни науки.
                      НАУКА  и  ТЕОРИЯ са  КАЧЕСТВЕНО ИДЕНТИЧНИ КАТЕГОРИИ.  Всяка  обособена наука и всяка относително верифицирана теория представляват  СИСТЕМИ на НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ. /продължава.../