Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2008 21:04 - ДА БЪДЕ ЦАР - ТОВА е МЕЧТАТА на ФЕРДИНАНД!
Автор: tagarski Категория: Технологии   
Прочетен: 1450 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.09.2008 08:22


20.09.2008 г.
   събота



                                               ДА  БЪДЕ  ЦАР    -   ТОВА  е   МЕЧТАТА  на   ФЕРДИНАНД!

                                 Княгиня  Клементина  подготвила   и  мотивирала  Фердинанд   да  стане   княз  на  България   с  една  далечна,  но  единствена  цел - нейният  любим  син  да  получи  царска  титла.  Известно  е,   че  Кобургите  са  наричани   "разплодните    жребци   на  европейските  монархически  дворове"   затова,   защото  сключвали  бракове  с  жени,  чрез  които   се  добирали  до  троновете.
                                 Фердинанд  имал  шанс  да  стане  цар-основател  на  династия   и  майка  му  непреклонно  го  подтиквала  да  се  възпорзува  от  този  рядък  за  Кобургите  шанс.  Затова  той,   разбира  се,   искал  независимостта  на  Княжество  България  поне  толкова  силно,  колкото  и  самите  българи.  Искал  да  се  окичи  с  титлата  "ЦАР   на  БЪЛГАРИТЕ".
                                  На  22  септември  1908  година  българската  независимост  била  прокламирана,  но  не  била  официално  призната  нито   от   Турция,   нито  от  никоя  друга   държава    в  Европа.   И   от  международно-правна  гледна  точка  нашата  българска  независимост  официално  настъпва  няколко  месеца  по-късно.
                                  Какво  прави  Фердинанд  през  тези  няколко  месеца?
                                  Аз  вече  писах   за  първоначалната  реакция  на  владетелите  на  великите  европейски  сили.  Тук  ще   обърна  специално  внимание  на  Русия  и  на  нейната  решаваща  роля  за  официалното  признаване  на  независимата  българска   държава   и  на  царската  титла  на  дотогавашният  княз   Фердинанд.
                                   Защо    в   първия   момент   Русия  реагирала   отрицателно   спрямо  българската  независимост?
                                   По   две  причини.
                                   Първата   от  тези  две  причини  е  субективна.   Императорът  на  цяла  Русия  Николай  в   самата  Русия,   пък  и  по  Европа,  е  повече  известен  и  популярен  с  титлата  "ЦАР",   отколкото  с  титлата  "ИМПЕРАТОР".   Друг   цар  в  Европа  фактически  нямало -   имало   императори,  крале,   кайзер.   Затова   цар  Николай   се   дразнел  от  самият  факт,  че  някакъв  си  там   Кобург   Фердинанд     Български   ще  се  титулува  цар  като  него  и  ще  му  бъде  равен   по   името  на  короната  си. 
                                   Втората  причина  била  значително  по-сериозна.  
                                   Княжество  България    се  обявило  за  независимата   държава   Царство  България    не  под  руско,   а  под  австро-унгарско  покровителство.   Този  факт  не  подлежал  на  съмнение  в  Европа.   И   ако  Русия  искала  да  възвърне  своето  влияние  сред   славянските  народи   на    Балканите,   загубено   както   в   очите  на  сърбите,   така  и  в  очите  на  българите,   тя  трябвало  решително   да  промени  своята  балканска  политика.
                                    Направила  го  в  началото  на  1909  година.
                                   Главната  спънка  за  признаването  на  българската  независимост  била,   естествено,     позицията   на    султанска   Турция.  Тя   поискала  да  получи    срещу    приемането  на  българската  независимост  такива  огромни  финансови  обезщетения,   които  били  направо  непосилни  за  българите.  А   Европа  от  финансови  обезщетения  разбирала   и  в  това  отношение  подкрепяла  турските  претенции.
                                   Тук  трябва  да  припомня,  разбира  се,  и  факта,   че  както  България,  така  и  Турция   мобилизирали  собствените  си  армии,  а  на  границата  съществувало  почти  предвоенно  напрежение.
                                   И   в   тази  напрегната  ситуация,  в  началото  на  1909  година  Русия  решила  да  възвърне  своето  държавно-политическо  влияние   в   България,  като  се  бръкне  дълбоко  в  собственият  си  джоб.   Тя   предложила  на  Турция  да  заплати  цялото  огромно  финансово  обезщетение,   което  империята  искала  от   Княжество  България,  за  да  го  признае   за  Царство  България.  
                                 Кой  каквото  ще  да  говори  за   имперската    корист   на    руската    политика    спрямо   България,   но  това   бил  спасителен  икономически  жест  за  възкръсналото  българско  царство.    Затова  пък   предложението  на  руският  външен  министър  Александър  Изволски   срещнало   твърдото  възражение  на   австро-унгарският  външен  министър  барон  Лекса  фон  Ерентал,    който   започнал   да  отправя  страшни  предупредеждения  към  Фердинанд,  че  може  да  попадне  под  руска  финансова  зависимост.   Фердинанд  обаче  успял  да  го  увери,      че  финансовите  уговорки  с  Русия  няма  да  засегнат  външната   политика  на  България.
                                  Компенсацията  на  Турция  била  платена,  но  Фердинанд  все   още не  бил  признат  за  цар  от  Русия.    Помогнала   му    неочакваната  смърт  на  руският  велик  княз  Владимир,    чичо   на    император   Николай,   но  същевременно   и  роднина  на  Фердинанд  по  линия  на  жена  му,   великата  княгиня  Мария.    Великият  княз  починал  на  17  февруари  1909 г.
                                  На  погребението  Русия  решила  да  приеме  Фердинанд  като  цар. 
                                  Ето  как  церемонията  е  описана  в  доклада  на  германския  посланик  в  Санкт  Петербург   до  Берлин:
                                 "През   цялата  церемония  княз  Фердинанд   стоеше  близо  до  руския  император,  пред  всички  велики  князе  и  други  принцове.  С  много  умела  режисура  стана  така,  сякаш   князът  е  заел  това  място  случайно.   След  като  дворът  влезе  в  катедралата,  той  се  появи,  съвсем  сам,  все  едно,  че  някой  го  е  забавил,  огледа  се,  като  че  ли  не  беше  сигурен  какво  да  направи  и   след   това   тихичко  застана  до  императора.  Общото  мнение  беше,  че  е  изиграл  майсторски  ролята  си   в  този  очевидно  предварително  замислен  мизансцен."          
                                 През  месец  април  1909  г.   големите  проблеми  между  България  и  Турция  били  решени  и  европейските  сили  признават  България  за  независимо  царство.
                                  По  този  повод  френският  посланик  в  София  Морис  Палеолог,  поддържал  близки  отношения  с  Фердинанд,  пише  така:
                                 "Фердинанд  смята,  че  шедьовър  на  политиката  му  е  постигането  на  мечтата  за  царство,   без  да  се  обвързва  нито  с  Русия,  нито   с   Австрия    и  без  да  губи  свободата  на  действията  си.  Цели  24  години  дворовете  в  Санкт  Петербург    и   Виена    обвиняваха  българския  владетел  в  предателство.   Всъщност  той  никога  не  е  предавал  нито  единия,  нито  другия,  тъй  като  не  се  е  обвързвал  нито  с  единия,  нито  с  другия.  Той   просто  продължава  своята  политика  на  МАХАЛО,  в  която  е  превъзходен."
                                    Да ...  махало ...  което  се  мяташе  в  такива  крайни  точки,  докарали  на  Царство  България  две  национални  катастрофи...     
                                       



Тагове:   ЦАР,   мечтата,   Фердинанд,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tagarski
Категория: Технологии
Прочетен: 639800
Постинги: 356
Коментари: 427
Гласове: 11024
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031