19.09.2008 г.
     петък


                                                              БЪЛГАРСКАТА  НЕЗАВИСИМОСТ 
                                                                                             в 
                                                                      ЕВРОПЕЙСКИ  КОНТЕКСТ

                                         Обявяването  на  независимостта  на  Княжество  БЪЛГАРИЯ   спрямо  турския  султан  е  събитие,  което  става  възможно  в  един  конкретно-исторически  европейски  контекст. В   качеството  си  на  изолирано  събитие  тя  просто  би  била  немислима.
                                         Какъв  е  този  общоевропейски  контекст?
                                         В  началото  на  ХХ-я  век  решенията  на  Берлинския  конгрес  от  месец  юли 1878 г.  са  вече  не  просто  непоносими  за  българите,  но   стават  твърде  неизгодни  за  две  от  великите  европейски  сили  -  Русия  и    Австро-Унгария.  На   Руската  империя  тези  решения  не  позволяват  нейни  военни  кораби  да  преминават  през  Босфора  и  Дарданелите,  а  на  Австро-Унгария  пък  пречат  за  анексирането  на  окупираните  от  нея    турски  провинции  Босна  и  Херцеговина.
                                         През  1906  г.  външен  министър  на  Русия  става  Александър  Изволски,  а  на  Австро-Унгария -  барон  Лекса  фон  Ерентал.  Именно  тези  двама  души  поемат  инициативата  за  действия,   насочени  към  двойно  нарушаване  и  последващо  изменение  на  клаузите  на  Берлинския  договор.
                                         На  10  юли  1908  г.  Изволски  стигнал  до  ясен  намек  към  своя  колега,  че  ако  Русия   и  Австро-Унгария  постигнат  предварително  споразумение,    то  след   това  могат  да  се  обърнат  към  другите  страни  по  Берлинския  договор  с  добри  изгледи  да  ги  накарат  да  се  съгласят     с    предлаганите   от    тях   промени.
                                         Барон  Лекса  фон  Ерентал  преценявал,  че  анексията  на  Босна  и  Херцеговина -   която  е  тежък  удар  колкото  по  турските,   толкова  и  по  сръбските  интереси  -  ще  мине  по-безболезнено,  ако    славяните  в  лицето  на българите   подкрепят  действията  на  империята.  Но  това,  естествено,  можело  да  стане  само  при  положение,  че  Австро-Унгария   на  свой  ред  признае  правото  на  Княжество  България  да  получи  независимост  от  султана.
                                        През  месец  март  1908  г.   Ерентал  се  срещнал  и  разговарял  с  Фердинанд.  "Общо  взето -  пише  той  за  техния  разговор -,   уверих  княза,  че  се  ползва  със  симпатията  на  Австро-Унгария  и   посочих,  че  дори  ако  трябва  да  се  изостави  политиката  на  статуквото,  няма  да  има  сблъскване  между  интересите  на  монархията  и  княжеството."  
                                        А   по-късно,  в  лично  писмо  от  5  август  1908  г.,  Ерентал  съвършено  ясно  казва  на  Фердинанд:    
                                         "Ваше  Височество  разбира  -  и  в  нашите  разговори  винаги  съм  се  старал  да  поясня  това  -  че  постоянно  съм  съветвал  България  да  провежда  политика  на  умереност  и  предпазливост,   но  че  нищо  не  може  да  бъде  по-далеч  от  мисълта   ми,   отколкото  да  се  противопоставя  на  действие,   което  при  известни  обстоятелства  може  да  бъде  продиктувано  от  интересите  на  самата  България."
                                       Фердинанд  отлично  разбрал  това,  което  му  пише  барон  Ерентал:   ако  статуквото  бъде  нарушено  чрез  анексията  на  Босна  и  Херцеговина  от  страна  на  Австро-Унгария,   то  Виена  ще  се  радва  Фердинанд  също  да  наруши   Берлинския  договор,  като  обяви  независимостта  на  България.
                                        Същевременно  всички  недоволни  от  решенията  на  Берлинския   конгрес  трябвало  да  се  разбързат,    понеже   през   юли  1908  г.  в  Цариград  победила  революцията  на  младотурците,   която  принудила  султанът  да  възстанови  конституцията.   И  ако  подмладена  Турция  успеела  да  сложи  ред  у  дома  си,  тогава  посягането  на  нейният  суверенитет  щяло  да  срещне   съпротивата  на  Франция,  Германия  и  Англия.
                                       Събитията  наистина  се  развили  много  бързо. Техен  катализатор  станало  и  новото  турско  правителство,  което  на  12  септември  1908  г.  по  най-глупав  начин  проявило  преднамерена  наглост,  която -  макар  и  тривиална  по  смисъла  на  протокола  -  предизвикала  силно  възмущение в  България.   Става  дума  за  факта,  че  турският  външен  министър   съвсем  умишлено  не  поканил  българския  представител  в  Цариград  на  вечерята,  давана  за  всички  дипломатически  представители  в  Турция.  Това  била  обида,  целяща  да  подчертае  васалното  положение  на  България  спрямо  султана.
                                      
                                       На   16  септември  1908  г.  външните  министри  на  Русия  и  Австро-Унгария -  Александър  Изволски  и  барон   Лекса  фон  Ерентал   -   провели  тайна  среща   в   замъка  Бухлау  в  Моравия.  За  тази  тайна  среща  няма  оставени  каквито  и  да  било  документи,   поради  което  договореностите,  постигнати  на  нея,  станали  обект  на  грамадни  спекулации. 
                                     Въпреки  всичко  се  смята  за  безспорно,  че  двамата  външни  министри  се  договорили  Русия  да  приеме  без  възражения  анексирането  на  Босна  и  Херцеговина  от  Австро-Унгария,  докато  пък  последната  се  съгласява    руски  военни   кораби  да  преминават  свободно  през  Проливите,  ако  и  другите  страни  по  Берлинския  договор  приемат  искането  на  Русия,  подкрепено  от  Австро-Унгария.  
                                       През   септември  1908 г.  Фердинанд  се  намирал  на  почивка,  лов  и  обиколка  из  монархическите  дворове  на  Европа.  В  Будапеща  той  се  видял  с  Ерентал  след  срещата  на  последният  с  Изволски.  И  за  тази  среща  няма  никакъв  официален  документ.  Но  не  подлежи  на  съмнение,  че  австро-унгарският    външен  министър  го  е  информирал  за  решението  на  империята  да  анексира  Босна  и  Херцеговина    в  най-скоро  време.  
                                        Пак  в  Будапеща   Фердинанд  бил  приет  заедно  със  съпругата  си  Елеонора  от   император  Франц   Йосиф,   от  когото  настойчиво  си  поискал  ордена  "Златното  руно",   смятан  за  най-желаният  орден  в  Европа  и   първи  орден  на  рицарството  в  Австрия  и  Испания.   Не  го  получил  и  останал  колкото  разочарован,  толкова  и  бесен  на  императора.  "Бях  приет  като  краставо  куче",   изругал   той  пред    личния  си  секретар  и  нарекъл  императора  "този  Хабсбургски  мръсник",   а   Ерентал  -  "този  мръсен  евреин,  достоен  министър  на  австрийския  император".
                                        По-умните  обаче  още  тогава  се  досетили,  че  Фердинанд  разиграва  спектакъл,  с  който  целял  да  отклони  подозренията  от   своята  договорка  с  Ерентал  да  обяви  българската  независимост  едновременно  с  анексията  на  Босна  и  Херцеговина.  Същевременно  продължавал  да  си  ловува  в  Унгария  чак  до  20  септември  1908  г.   въпреки  телеграмите  от  правителстовото,  които  една  след  друга  летели  от  София.
                                      На   20  септември   князът  -  както  и  при  първото  си  пътуване  за  България  през  1887 г. -,   тайно  се  качил  на    Ориент-експреса  за  България.   Толкова  тайно,  че  отново  се  заключил    в     клозета   на   вагона   през   по-голямата   част   от   пътуването.   Когато  по-късно  разказвал  за  това  си  пътуване  в  клозета,    той  винаги  завършвал  разказа  си  с  думите: "Това  е  обратната  страна  на  царствуването",  като  ги  произнасял  на  френски  език.
                                       В   Русчук  на   Дунава  го  чакал  министър-председателят  Александър  Малинов  заедно  с  всичките  си  министри,  които  още  нямали  представа  за  неговото  конкретно  решение.  И   затова  си  отдъхнали  с  огромно  облекчение,  когато  им  съобщил,   че  на  другия  ден,  22  септември   1908  г.,   рано  сутринта  ще  заминат  за  Търново  да  обявявт    България  за  независимо  царство,  а  него  -  за  цар.
                                        Така  Фердинанд   изпреварил   с  цял  един  ден  официалната  анексия  на  Босна  и  Херцеговина  от  Австро-Унгария,    която   била  извършена  на  23  септември  1908 г.  С  този  свой  ход  новопровъзгласилият  се  български  цар   направил   така,   че   дипломатическият  шок  от  обявяването   на   нашата   независимост   заглъхнал    върху   фона   на  още  по-големият   държавно-политически     смут,   избухнал   от   действията  на  Австро-Унгария.