02.07.2008   г.
   сряда

                                                
                                                                КОЙ      е    СУБЕКТЪТ
                                                                              на
                                                        СВОБОДНОТО     ДЕЙСТВИЕ?

                                        Думата    "СВОБОДА"     е   проглушила   много    човешки   уши.    Защото    звънти   толкова    силно   и     привлекателно,  сякаш    е   сладкогласа    небесна   камбана.   Но   е   събудила    малко,   твърде   малко   умове   за   истински   размисъл.    Хората    сякаш     винаги   са  предпочитали   да   я  чуват,   слушат    и    употребяват,    вместо    да   вникват   в   нейния   смисъл.
                                          Когато   говорим   за   СВОБОДА,   всъщност    винаги   имаме   предвид   някакъв    СУБЕКТ,  който    е   в   състояние   да    действува   спрямо   заобикалящият   го   свят   по   един   СПОНТАНЕН,   СУВЕРЕНЕН   спрямо   този     свят   начин.   Казано   с    други   думи,    СВОБОДНОСТТА      на   действието   означава,    че    това   действие   НЕ   представлява   ЕДНОЗНАЧНО    детерминирана    ответна   реакция,    а    е   резултат   на   ПРЕДПОЧИТАНИЕ,   на    ВЪТРЕШЕН    ИЗБОР   на   субекта    най-малко   между   ДВЕ   възможности   за     предприемане    на    действие.
                                           Следователно,   щом   са   налице   най-малко   ДВА   варианта   за    действие,  СУБЕКТЪТ      е   този,   който   прави   ИЗБОР   на   ЕДИН   от    ДВАТА    /или   ПОВЕЧЕ/   варианта.   Такъв    СУБЕКТ    може   да   бъде    САМО   нещо,    което    представлява   СИСТЕМА.
                                            Ние,    хората,     сме   склонни   да   си   представяме   нещата    така,   сякаш    единствено    човеците   могат   да    притежават    СВОБОДНОСТ   на   собственото   си    поведение.   Нещо    повече,     СВОБОДАТА   /всъщност   -   СВОБОДНОСТТА/  се    издига    едва   ли   не   в   ранг   на   УНИКАЛНО,    АБСОЛЮТНО    СПЕЦИФИЧНО   ЧОВЕШКО     достояние,   отличаващо    ни   от   целият   останал    свят,    наричан   жива   и   нежива   ПРИРОДА.
                                             Но    по   този    начин    ние    не   постигаме     никакъв     друг     резултат,    освен  ИЛИ    да    направим    свободата    НЕРАЗБИРАЕМА,     възникнала    при    човека   от    НИЩОТО,      ИЛИ пък    да    се    удивляваме    невярващо    при   всеки   случай,      когато    се   сблъскваме    със      свободната    воля   на   животните   или,   не   дай   Боже,    на   електрона.
                                             Всяка    произволно    избрана    съвкупност    от   елементи    представлява   и    може    да    се   нарича    СИСТЕМА   тогава   и   САМО   тогава,   когато    представлява    интегрална    ЦЯЛОСТНОСТ,     способна    за   СПОНТАННО,   за   ВЪТРЕШНО   ОБУСЛОВЕНО    поведение,    т.е.    поведение,    което    НЕ   се   детерминира   еднозначно     от   ВЪНШНИТЕ   въздействия    върху   СИСТЕМАТА.
                                                                                                 +
                               Признавам,   че   в   голяма   степен    ми   омръзна   да   чета   профанско-любителски   текстове    или   коментари    за    свободата,      които     нямат    нищо    общо    с   действителната    семантика    на    тази     фундаментална      категория.   Ама    СВОБОДАТА   била    БРЕМЕ,    което    прегърбени   мъкнем   с   пъшкане   на   гърба   си,    ама    имало    ГРАНИЦИ    на    ПОНОСИМОСТ    на   СВОБОДАТА,       а   не,     да   речем,    на    ХАОСА    и    СВОБОДИЯТА,    ама     сме    се   грижели   за    АВТОРИТЕТА   си,    вместо    дръзко    да    експериментираме   с    ЛЕТЕНЕ    към      СВОБОДАТА,   ама    ИСКАМЕ    или    НЕ    ИСКАМЕ    да    бъдем    свободни,     ама...
                                             Разбира    се,       винаги   с    думички,    "препълнени"    с   фалшив   патос,     може   да    ми   се   възрази,    че   ВСЕКИ    бил    СВОБОДЕН    да    изразява   такова   мнение,   каквото     той    лично    смята   за   правилно   или    поне   за   смислено,     че     свободата    на   мненията    била   квинтесенция    на   свободата...
                                              Само   че   -   съжалявам   -    НЯМА    такава    СВОБОДА,    при   която    С   ЕЗИКА    и   особено   с   неговите   основни    термини    се   борави    абсолютно    ПРОИЗВОЛНО.   Нито    СВОБОДАТА   е    ПРОИЗВОЛ,   нито    ПРОИЗВОЛЪТ   е    СВОБОДА.
                                           Някои    дами   "СА    СВОБОДНИ"    да    пишат,    че   човек   трябва    да   има   "ТОПКИ",   за    да    направи   избор     и   да   го    отстоява,    но   в   такъв   случай    би   трябвало    да   се   досещат,   че   самите   те   се   самопоставят   извън    съвкупността   на   човеците...  Е,   после    ще   се   доуточнят,    но   самочувствието    им    на   "мислители",    които   знаят   какво   -    и    особено   КЪДЕ    ГО   -  говорят,   никак    няма   да   спадне.   Нали    всеки   бил   "свободен"   да   "мисли"   и   да   говори   каквото   му   хрумне,       нали    затова   бил   свободен   човек      и   така     сладка   му     била     свободата...
                                                                                                      +
                                            ЗАЩО    СИСТЕМАТА    разполага    най-малко   с   ДВА   варианта   за   поведение   спрямо   въздействията   върху   нея   на   заобикалящата   я   среда?   По    една   проста,    макар   и   никак   не   толкова   очевидна   причина  -   ЗАЩОТО   системата   може   ИЛИ   да     оцелее,   да   се   самосъхрани,   ИЛИ   да   бъде   разрушена   и   деструктурирана    от   силата   на   външните   за   нея   въздействия. 
                                          Следователно,   системата   притежава   състояния   на   ЖИВОСТ   и   МЪРТВОСТ,   на   СТРУКТУРИРАНОСТ   и   ДЕСТРУКТУРИРАНОСТ,    на    ОЦЕЛЯВАНЕ    и   РАЗРУШАВАНЕ.   И   колкото    по-функционално    организирана   е   дадена   система,   толкова   по-широк   е   диапазонът   и   по-голяма   силата   на   въздействията,   които   системата   може   да    понесе,     да    асимилира   и   да   се   самосъхрани.
                                                  От    състоянията   на   ЖИВОСТ   и   МЪРТВОСТ    системата   винаги   предпочита   ЖИВОСТТА,   избира    да   е   ЖИВА,     да     ОЦЕЛЕЕ    и   да   се   САМОСЪХРАНИ.
                                                    Иначе     тя    нямаше    да   бъде   система;     иначе    тя    нямаше    да   притежава   СПОСОБНОСТ   за   СПОНТАННО    САМОСЪХРАНИТЕЛНО    поведение.   СВОБОДНОСТТА    на   ДЕЙСТВИЯТА    и    ПОВЕДЕНИЕТО    на    СИСТЕМАТА    има    за    своя    ОБЕКТИВНА   ЦЕЛ   тъкмо     нейното    САМОСЪХРАНЯВАНЕ   въпреки    НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ    ВЪНШНИ    ВЪЗДЕЙСТВИЯ. 
                                                       Дори    когато   самосъхраняването    се   окаже    невъзможно,   СИСТЕМАТА    се    СЪПРОТИВЛЯВА   чрез     СВОБОДНОСТТА   на   своето    ПОВЕДЕНИЕ    и    включва     всички     веществени,    енергетични    и    информационни    ресурси   /гущери   и   змии   късат   опашките   си;     хората   ампутират   ръцете   и   краката   си .../   против    натиска   за   нейното    разрушаване.   
                                                         СВОБОДНОСТТА    не   е   нито    БРЕМЕ,    нито    РАЗКОШЕН   ПОДАРЪК;    ТЯ    Е   АБСОЛЮТНО   НЕОБХОДИМО    ОБЕКТИВНО   УСЛОВИЕ     ЗА   САМОСЪХРАНЯВАНЕТО   и    ЕВОЛЮЦИЯТА    на    СИСТЕМИТЕ. 
                                                            
                                                       Така    че    ИЗБОРЪТ,   който   при   различните   системи   в   различните   ситуации   може   да   бъде   много   фин   и   тънък,    на   най-фундаментално   равнище   винаги   е   избор   между   ЖИВОСТ   и   МЪРТВОСТ,   между    ОЦЕЛЯВАНЕ   и   РАЗРУШАВАНЕ,   РАЗГРАЖДАНЕ   на    системата. 
                                                 СВОБОДНОСТТА   в   действията    на   всяка    възможна    система   най-напред   се   изразява   тъкмо   в   нейният    избор   на   живостта,   на   оцеляването.   АЛТЕРНАТИВАТА   на   живостта   и   оцеляването   настъпва    ПРИНУДИТЕЛНО,   ДЕТЕРМИНИРАНО  за системата,    но   понеже   не   е    единствен   вариант,   не   е   мъртвост   при   всяко   външно    въздействие,   то   пред   системата   реално   са   налице   винаги   ДВЕ   възможности  -   едната   от   тях   е   ПРЕДПОЧИТАНА,   ИЗБИРАНА,   докато    другата   възможност   е   ПРИНУДИТЕЛНА,   но   не   и   ЗАДЪЛЖИТЕЛНА,    не    ЕДИНСТВЕНА   възможност.
                                                                                                                /продължава.../    


                                                                                                                                                                                                                                                                     
                                            
                                            

доста сложна схема,но ще чакам продължението с интерес

Харесва ми начина, по който разглеждате свободата, като качество на системата - интересно и ново е. Досега винаги съм възприемал свободата, като индивидуално качество, по-скоро като състояние на духа. Какво по-точно имам предвид.
Казваме, че човек е свободен, когато има избор. Минимумът на избор е между две позиции - А и В.
Друг може да има избор, между А, В и С, на трети може да му е предоставена цялата азбука. Означава ли това, че първият е най малко свободен, а последният най-много. Според мен изборът, като материално проявление на духовния феномен "свобода", не може да ни обясни нейната същност. Днес може да съм в ситуация да избирам, между 10 алтернативи, утре между две, а вдруги ден - да нямам избор. Означава ли това, че моята свобода може да бъде прецизно изчислена с %-ти и да е различна в различните ситуации. Свободата е като бременността - не можеш да бъдеш малко, в известна степен, или донякъде свободен. Или си свободен или не. Свободният, дори когато застава пред взвода за разстрел, или подлага главата си под ножа на гилотината, макар в този момент да е лишен от какъвто и да е избор, той си остава свободен човек. За разлика от тълпата на площада, която след малко ще се разотиде. В този смисъл животът и смъртта също не обясняват свободата, както не може да я обясни и избора. Другата масова лъжа, която битува в общественото съзнание е тази, че хората се раждат свободни. Тази глупост е отразена и в Българската кионституция. Проблемът е в това, че човек не се ражда нито умен, нито тъп, нито благороден, нито подъл, нито свободен, нито роб, независимо от генната си или социална предопределеност. Всичко това предстои да му се случи и не изборът, а "резултата" от неговия избор може да бъде определен като крачка към СВОБОДАТА, или към РОБСТВОТО.