18.05.2008  г.
  неделиа



                                                              ЗАПАДЪТ     и     ИЗТОКЪТ:
                                                      "ЧОВЕКО,     ПОЗНАЙ     СЕБЕ    СИ"
                                                                                 contra
                                                      "ЧОВЕКО,      ОСЪЗНАЙ    СЕБЕ   СИ"   

                                В     ЦИАЛАТА       СВЕТОВНА    ФИЛОСОФИА    И    НАУКА   СЕ     ПРИЗНАВА,   ЧЕ    В   ЛИЦЕТО     НА   ИМАНУЕЛ   КАНТ      НЕМСКАТА   КЛАСИЧЕСКА    ФИЛОСОФИА    ОСЪЗНАВА   И   УТВЪРЖДАВА   ПРИНЦИПА    ЗА   АКТИВНОСТТА     НА   ЧОВЕКА     КАТО    СУБЕКТ    НА   ПОЗНАНИЕТО    И    ДЕЙСТВИЕТО.
                                СЪШТЕВРЕМЕННО    ОБАЧЕ   БИХ    ИСКАЛ    ДА    КОНСТАТИРАМ,    ЧЕ    И   ЛИЧНО    ИМАНУЕЛ    КАНТ   Е    ИМАЛ   САМОЧУВСТВИЕТО    НА    ЧОВЕК,    ИЗВЪРШИЛ    КОПЕРНИКАНСКИ   ПРЕВРАТ    ВЪВ      ФИЛОСОФИАТА.    ЕТО    КАКВО   ПИШЕ   ТОЙ    В   ПРЕДГОВОРА   КЪМ   "ПРОЛЕГОМЕНИ"-те,     КНИГА,    ПРЕДНАЗНАЧЕНА     ДА     НАПРАВИ    НЕГОВАТА    ФИЛОСОФИА   УЖ    ПО-ДОСТЪПНА    ЗА   ЧИТАТЕЛИТЕ   НА   "ТЕЖКИТЕ"    МУ    СЪЧИНЕНИА,      ПУБЛИКУВАНИ       ПО-РАНО:
                               "НАМЕРЕНИЕТО   МИ   Е   ДА   УБЕДИА    ВСИЧКИ,      КОИТО     СМИАТАТ,    ЧЕ    ЗАСЛУЖАВА    ДА   СЕ   ЗАНИМАВАТ    С   МЕТАФИЗИКА,    ЧЕ      Е   АБСОЛИУТНО    НЕОБХОДИМО     ДА      ОТЛОЖАТ    НА   ПЪРВО    ВРЕМЕ   РАБОТАТА    СИ,    ДА    ПРИЕМАТ     ВСИЧКО    СТАНАЛО    ДОСЕГА        ЗА    НЕСТАНАЛО     И    ПРЕДИ    ВСИЧКО    ДА   ПОСТАВИАТ   ВЪПРОСА:     ДАЛИ    ИЗОБШТО    Е   ВЪЗМОЖНО   НЕШТО    ТАКОВА    КАТО    МЕТАФИЗИКА?" 
                               ТОВА    Е   КАНТ   -    ЗАБРАВЕТЕ   ВСИЧКО    ПРЕДИ   МЕН   И   ДА   ЗАПОЧВАМЕ   ОТ   САМОТО   НАЧАЛО!
                               "АЗ    СЪЗДАВАМ    СЪВСЕМ   НОВА    НАУКА,     ЗА    КОЙАТО     ПРЕДИ   МЕН   НИКОЙ   НЕ   Е  И   ПОМИСЛИАЛ,    ЗА   КОЙАТО    Е   БИЛА    НЕИЗВЕСТНА    ДОРИ   И   САМО    ИДЕЙАТА     И    ЗА    КОЙАТО    НЕ   МОЖЕ   ДА    СЕ   ИЗПОЛЗВА    НИШТО   ОТ   ВСИЧКО,    ДАДЕНО    ДОСЕГА,    ОСВЕН ...  СЪМНЕНИАТА   НА   ДЕЙВИД   ХЙУМ."       
                               И   НА   ВСИЧКОТО     ОТГОРЕ    НЕ    Е    БЪЛГАРИН,    КОЙТО    ПО   ДЕФИНИЦИА    ОБИЧА   ДА   СИ   ПОЧВА   ОТНАЧАЛО,    ДЕМЕК    ОТ   СЕБЕ   СИ,    АМИ   Е     ЧИСТ    ПРУСАК...            
                             ВИАРНО     Е,   ЧЕ   И   ПРЕДИ    КАНТ    ФИЛОСОФИТЕ    СА   ДОПУСКАЛИ    СЪШТЕСТВУВАНЕТО    НА   ТАКА   НАРЕЧЕНИТЕ    ВРОДЕНИ   ИДЕИ    У    ЧОВЕКА.     НО   ПРИ    КАНТ    СТАВА    ДУМА      НЕ   ЗА   ВРОДЕНИ,     А   ЗА    АПРИОРНИ     ИДЕИ.
                                КАКВА   Е   РАЗЛИКАТА    МЕЖДУ    ЕДНИТЕ   И    ДРУГИТЕ?
                                РАЗЛИКАТА    СЕ    СЪСТОИ   В   ТОВА,    ЧЕ    ДОКАТО    НА    ВРОДЕНИТЕ    ИДЕИ    СЕ    ПРИПИСВА     СЪДЪРЖАТЕЛНА    И    ФОРМАЛНА   ПОЗНАВАТЕЛНА    САМОДОСТАТЪЧНОСТ,    ТО    КАНТОВИТЕ    АПРИОРНИ    ИДЕИ    НЕ   СА    ПОЗНАНИЕ    САМИ   ПО   СЕБЕ   СИ.
                               НИТО    ПРОСТРАНСТВОТО   И   ВРЕМЕТО     КАТО    АПРИОРНИ    ФОРМИ    НА   СЕТИВНОТО    ПОЗНАНИЕ,   НИТО     КАТЕГОРИИТЕ    НА    РАЗСЪДЪКА    ИЛИ    ПРИНЦИПИТЕ    НА   РАЗУМА    ПРЕДСТАВЛИАВАТ    САМИ   ПО   СЕБЕ   СИ   НИАКАКВО    ЗНАНИЕ.   РЕАЛНОТО    ЧОВЕШКО    ПОЗНАНИЕ    ВИНАГИ    Е   СИНТЕЗ     НА    СЪДЪРЖАНИЕ,    ИДВАШТО    ИЗВЪН    ЧОВЕКА    И    НА    ФОРМА,     ИДВАШТА    ОТ    САМИАТ    ЧОВЕК   КАТО    СУБЕКТ    НА   ПОЗНАНИЕТО.
                             ПРИ    КАНТ   СА   НАЛИЦЕ,    СЛЕДОВАТЕЛНО,    ТРИ    ЕЛЕМЕНТА:
                             1./   "НЕШТА    В    СЕБЕ    СИ",    ВЪНШЕН    ЗА    ЧОВЕКА    СВИАТ    ИЛИ    ПЪК    ВЪТРЕШЕН,    КОГАТО    СТАВА    ДУМА   ЗА    НЕГОВОТО    ТИАЛО,     КОИТО    ВЪЗДЕЙСТВУВАТ    ВЪРХУ    СЕТИВАТА    МУ   И   ГИ   АФИЦИРАТ;
                               2./    ЧОВЕКЪТ    КАТО    СУБЕКТ    НА   ПОЗНАНИЕТО    И   ДЕЙСТВИЕТО;
                               3./   ПОЗНАНИЕТО    КАТО    СИНТЕЗ     НА     РЕЗУЛТАТА     ОТ     ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО     МЕЖДУ     СУБЕКТА    И    "НЕШТАТА    В    СЕБЕ   СИ". 
                              КАКВО    Е   ТОВА,   КОЕТО    ИМЕННО    ЧОВЕКЪТ    ПРИВНАСИА    В    СВОЕТО    ПОЗНАНИЕ   И    БЕЗ    ЧИЕТО    ПРИВНАСИАНЕ      ПОЗНАНИЕТО    Е   НЕВЪЗМОЖНО    ТОЧНО    ТОЛКОВА,    КОЛКОТО    И   БЕЗ   "НЕШТАТА    В   СЕБЕ    СИ"?
                              ТОВА,    КОЕТО    ЧОВЕКЪТ    ПРИВНАСИА   ИЛИ,   ПО-ПРЕЦИЗНО   КАЗАНО   -   ТОВА,     КОЕТО     ИДВА   ОТ   ЧОВЕКА    В    ХОДА    НА   ПОЗНАВАТЕЛНИА      ПРОЦЕС,    както    вече    отбелиазах    по-рано,      СА    НАЙ-НАПРЕД    ПРОСТРАНСТВОТО    И   ВРЕМЕТО    КАТО    АПРИОРНИ    ФОРМИ    НА     НАГЛЕДА,        А     СЛЕД    ТОВА    КАТЕГОРИИТЕ    НА   РАЗСЪДЪКА   И   ПРИНЦИПИТЕ   НА   РАЗУМА   КАТО    АПРИОРНИ    ФОРМИ   НА     МИСЛОВНОТО    ПОЗНАНИЕ.                                 ЕТО    КАК    САМИАТ    КАНТ     ОПРЕДЕЛИА    РАЗСЪДЪКА,     СПОСОБНОСТТА    ЗА   СЪЖДЕНИЕ       И   РАЗУМА:
                              "  РАЗСЪДЪКЪТ    Е    СПОСОБНОСТ    ДА      СЕ   ДАВАТ   ПРАВИЛА,    А    СПОСОБНОСТТА    ЗА   СЪЖДЕНИЕ   -     СПОСОБНОСТ    ДА   СЕ   НАМИРА    ОСОБЕНОТО,    ДОКОЛКОТО      ТО    ПОДХОЖДА     ПОД    ПРАВИЛОТО.         РАЗУМЪТ     Е   СПОСОБНОСТ         ДА   СЕ   ИЗВЕЖДА    ОСОБЕНОТО    ОТ   ОБШТОТО    И    ТОВА    ОСОБЕНО    ДА   СЕ   ПРЕДСТАВИА    ПО   ПРИНЦИП    И   КАТО   НЕШТО    НЕОБХОДИМО.     СЛЕДОВАТЕЛНО,    РАЗУМЪТ    МОЖЕ    ДА    СЕ    ОПРЕДЕЛИ    КАТО      СПОСОБНОСТ    ДА    СЕ    СЪДИ    ПО    ОСНОВОПОЛОЖЕНИА     И     /в    практическо    отношение/    ДА    СЕ    ПОСТЪПВА    СПОРЕД    ТИАХ."    /продължава .../