12.03.2008 г.
     сряда


                                            И  ТАКА  -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                           ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                   или
                                                                                НИЩО?

                                    НЕОБХОДИМО  Е  ЯСНО  ДА  БЪДЕ  КАЗАНО  И  ДА  СЕ  ЗНАЕ,  ЧЕ  ПОСЛЕДОВАТЕЛНО  ПРОВЕЖДАНИЯТ  ПРИНЦИП  НА  ЕВОЛЮЦИЯТА  НЕ  ДОПУСКА  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  КАКВОТО  И  ДА  БИЛО  САМОЗАРАЖДАЩО  СЕ  ПЪРВОНАЧАЛО.  АКО  ВСИЧКО  НА  ТОЗИ  СВЯТ  ВЪЗНИКВА  ОТ  НЕЩО  ДРУГО,  ТОВА   ДРУГО   СЪЩО  ТРЯБВА  ДА  БЪДЕ   ОБЯСНЯВАНО  ЕВОЛЮЦИОННО.   ИЛИ  -  както  добре  знаеше  навремето  си  Аристотел   -,    НИЕ   ЩЕ  СЕ  ВРЪЩАМЕ  НАЗАД  ОТ  ЕДНА  ПРИЧИНА  КЪМ  ДРУГА  ПРИЧИНА,  БЕЗ  НИКОГА  ДА  СТИГНЕМ  ДО  ПЪРВОПРИЧИНАТА.
                                     НАУКАТА  ЧЕСТО  ПРОЯВЯВА  СКЛОННОСТ  ДА  ЗАБРАВЯ    КАЗАНОТО  ОТ  АРИСТОТЕЛ.  Сър  ИСАК  НЮТОН  НАПРИМЕР   ОБЯВИ   ГРАВИТАЦИЯТА  ЗА  УНИВЕРСАЛНА    СИЛА,  ОБЯСНЯВАЩА   ВЪРТЕНЕТО  НА   ПЛАНЕТИТЕ  ОКОЛО  СЛЪНЦЕТО,   НО  НЯКАК  МЕЖДУ  ДРУГОТО   ДОБАВИ,  ЧЕ  НАЧАЛОТО  НА  ТОВА  ВЪРТЕНЕ  СЕ  ДЪЛЖИ  НА  "ПЪРВИЯТ  ТЛАСЪК",  КОЙТО,  РАЗБИРА  СЕ,  ПЪК  ИМА  БОЖЕСТВЕН  ПРОИЗХОД.
                                             НА  ВСИЧКОТО  ОТГОРЕ  ПРИНЦИПЪТ  НА  ЕВОЛЮЦИЯТА  ВЛИЗА  В  РЯЗКО  ПРОТИВОРЕЧИЕ  С  ВСЯКА  ВЪЗМОЖНА  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ.  ЕВОЛЮЦИЯТА  СЕ  ТЪЛКУВА  КАТО  РЕЗУЛТАТ  ОТ  ДЕЙСТВИЕТО  НА  ВЪНШНИ  ПРИЧИНИ,  А   НЕ  ОТ  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  ВЪТРЕШНИ  ЦЕЛИ.  ВСЕКИ  ОРТОДОКСАЛЕН  ДАРВИНИСТ  БИ  ИЗПАДНАЛ  В  УЖАС,   АКО   НЯКОЙ  КРЕАЦИОНИСТ  РЕШИ  ДА  МУ  КАЖЕ,  ЧЕ  МАЙМУНАТА  СИ  Е  ПОСТАВИЛА  ЦЕЛ  ДА  СЕ  ПРЕВЪРНЕ  В  ЧОВЕК.  ВПРОЧЕМ,  НЕВЪЗМОЖНОСТТА  ДА  БЪДЕ  РАЗБРАНО  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОТО  ПОВЕДЕНИЕ  ПРОДЪЛЖАВА  ДА  БЪДЕ  НАЙ-УЯЗВИМОТО  МАСТО  НА  ВСЯКА  ПОСЛЕДОВАТЕЛНО  ЕВОЛЮЦИОННА  ТЕОРИЯ.
                                          ИДЕЯТА  ЗА  МАЙМУНСКИЯ  ПРОИЗХОД  НА  ЧОВЕКА  СЕ  СВЪРЗВА  С  ПУБЛИКУВАНИЯТ  ПРЕЗ  1859  година  ТРУД  НА  ДАРВИН   "ПРОИЗХОДЪТ  НА  ВИДОВЕТЕ  ПО  ПЪТЯ  НА  ЕСТЕСТВЕНИЯ  ОТБОР".   ОЩЕ  ПРЕДИ ДА  Е  ПРОЧЕЛ КНИГАТА,  ЕРНСТ  ХЕКЕЛ  ПИШЕ  В  ЕДНО  СВОЕ  ПИСМО,  ЧЕ  ЧУЛ  ДА  СЕ  ГОВОРИ  ЗА  "УДИВИТЕЛНАТА  КНИГА  НА  НЯКАКЪВ  ПОБЪРКАН  АНГЛИЧАНИН,  КОЯТО  ПРЕДИЗВИКАЛА  СЕНЗАЦИЯ  И  ПОСТАВЯЛА  С  ГЛАВАТА  НАДОЛУ  ВСИЧКИ  СЪЩЕСТВУВАЩИ  ДОТОГАВА  ВЪЗГЛЕДИ  ЗА  ПРОИЗХОДА  НА  ЖИВОТИНСКИТЕ  ВИДОВЕ".   ПАК  СПОРЕД  ХЕКЕЛ  ВСИЧКИ  КОРИФЕИ  НА  БИОЛОГИЯТА  ТОГАВА  СМЯТАЛИ,  ЧЕ  ТОВА  Е  ФАНТАЗИЯ  И  ДОРИ  ШАРЛАТАНСТВО,  КОЕТО  СКОРО  ЩЕ  БЪДЕ  РАЗОБЛИЧЕНО  И  ЗАБРАВЕНО.
                                            В  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  КНИГАТА  НА  ДАРВИН  ИЗОБЩО  НЕ  СЪДЪРЖАЛА  В  ЯВНА  ФОРМА  ТВЪРДЕНИЕТО,  ЧЕ  ЧОВЕКЪТ  Е  ПРОИЗЛЯЗЪЛ  ОТ  МАЙМУНАТА.   В  ЯВНА  ФОРМА  ТОВА  ТВЪРДЕНИЕ  БИЛО  НАПРАВЕНО  ОТ  КАРЛ  ФОГТ,  ТОМАС  ХЪКСЛИ  И  САМИЯТ  ЕРНСТ  ХЕКЕЛ. ОТ  СВОЯ  СТРАНА,  КОГАТО  ПРЕЗ  1871  и  1872  година   ПУБЛИКУВАЛ  ДВЕТЕ  СИ  НОВИ  КНИГИ  /"ПРОИЗХОДЪТ  НА  ЧОВЕКА  И  ПОЛОВИЯТ  ОТБОР"  и  "ЗА   ИЗРАЗЯВАНЕТО  НА  ЕМОЦИИТЕ  У  ЧОВЕКА  И  ЖИВОТНИТЕ"/,   ЧАРЛЗ  ДАРВИН  НАМЕРИЛ  ЗА  НУЖНО  ДА  СЕ  РАЗГРАНИЧИ  ОТ  СВОИТЕ  ПРЕКОМЕРНО  ЕНТУСИАЗИРАНИ  ПОСЛЕДОВАТЕЛИ.  В  ПО-МЕКА  ФОРМА  ИЗМЕНИЛ  ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ  СИ  ВЪЗГЛЕДИ  И  ТОМАС  ХЪКСЛИ. 
                                           РАЗБИРА  СЕ,  ДАРВИН НИКОГА  НЕ  СЕ  Е  ОТКАЗВАЛ  ОТ  СВОЯТА  ИДЕЯ  ЗА  ЕСТЕСТВЕНИЯТ  ПРОИЗХОД  НА  ЧОВЕКА.  НО  ДОПУСКАНИЯТ  ПРЕХОД  ОТ  МАЙМУНАТА  КЪМ  ЧОВЕК  МОЖЕ  ДА  СЕ  ПРИЗНАВА  И  ОБЯСНЯВА  ПО  РАЗЛИЧНИ  НАЧИНИ.  САМИЯТ  ДАРВИН  НАПРИМЕР  ПОСТЕПЕННО,  НО  ТВЪРДО  СЕ  ОРИЕНТИРАЛ  КЪМ  МИСЪЛТА,  ЧЕ  ВСЪЩНОСТ  МЕЖДУ  ПСИХИЧЕСКИТЕ  ПРОЦЕСИ  У  ЧОВЕКА  И  ЖИВОТНИТЕ  ИМА  КАЧЕСТВЕНА  ЕДНОРОДНОСТ  И  СЛЕДОВАТЕЛНО  ЗА  НИКАКЪВ  РЯЗЪК  КАЧЕСТВЕН  СКОК  ОТ  ЕДНОТО  КЪМ  ДРУГОТО  НЕ  МОЖЕ  ДА    СТАВА    ДУМА.
                                          ТОМАС ХЪКСЛИ,  КАРЛ  ФОГТ  И  ЕРНС  ХЕКЕЛ  ОБАЧЕ  ПРИЕМАЛИ  НАЛИЧИЕТО  НА  ГОЛЯМ  КАЧЕСТВЕН  СКОК.   ТОГАВА  ПРЕД  ТЯХ  С  ЦЯЛАТА  СИ  СЕРИОЗНОСТ  СЕ  ИЗПРАВИЛ  ВЪПРОСЪТ  КАК  ТОЧНО  Е  СТАНАЛ  ТОЗИ  СКОК  И  НАПРАВО  ЛИ  МАЙМУНАТА  ПРИ  ОПРЕДЕЛЕНИ  УСЛОВИЯ  Е  ПРЕМИНАЛА  В  ЧОВЕК,  ИЛИ  МЕЖДУ  ТЯХ  ИМА  НЯКАКЪВ   СВЪРЗВАЩ,  СРЕДЕН  ЕТАП? КАТО  ОТГОВОР  НА  ТОЗИ  ВЪПРОС  ПРЕЗ  1866  година  ЕРНСТ   ХЕКЕЛ  РАЗВИЛ  ИДЕЯТА  ЗА  МАЙМУНОЧОВЕКА,  ДОКАТО  НА  СВОЙ  РЕД  КАРЛ  ФОГТ  ГО  ХАРАКТЕРИЗИРАЛ  ПО  СЛЕДНИЯ  НАЧИН:  "ТЯЛО  НА  ЧОВЕК  -  УМ  НА  МАЙМУНА".
                                             КАКВО  Е  СЪВРЕМЕННОТО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ПРОБЛЕМА  В  ЕСТЕСТВЕНИТЕ  НАУКИ?  ЩЕ  ОЧЕРТАЯ  СИТУАЦИЯТА  ЕДИНСТВЕНО  ОТ  ГЛЕДНА  ТОЧКА  НА  ЕДНО   МНОГО  ОСТРО  ПРОТИВОРЕЧИЕ  В  НЕЯ.  
                                                      ДОСКОРО  В  АНТРОПОЛОГИЯТА  ГОСПОДСТВУВАШЕ  ВЪЗГЛЕДЪТ,  ЧЕ  ГЕНЕЗИСЪТ  НА  ЧОВЕКА  Е  ТОЛКОВА  СТАР,  КОЛКОТО  СА  СТАРИ  ПЪРВИТЕ  НАМЕРЕНИ  ОРЪДИЯ  НА  ТРУДА.   СЛЕДОВАТЕЛНО,  ДРЕВНОСТТА  НА  ЧОВЕКА  БЕШЕ  ОТЪЖДЕСТВЯВАНА  С  ДРЕВНОСТТА  НА  НЕГОВИТЕ  ОРЪДИЯ.  И  ТЪЙ  КАТО  ЕЛЕМЕНТАРНИ  ОРЪДИЯ  НА  ТРУДА  СА  ОТКРИТИ    КРАЙ  КОСТНИ  ОСТАНКИ  ОТ  ПРЕДИ  ДВА-ТРИ  МИЛИОНА  ГОДИНИ,  В  РАМКИТЕ  НА  ТОЗИ  ВРЕМЕВИ  ПЕРИОД  СЕ  ПРЕНАСЯ  И  ВЪЗРАСТТА  НА  ЧОВЕКА.
                                               НО  ЗАЕДНО  С  ТОВА  РЕДИЦА  КРУПНИ  АНТРОПОЛОЗИ  СА  ИЗКАЗАЛИ  СЪЩО  ТАКА  И  ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО,  ЧЕ  ПРАКТИЧЕСКИ  Е  НЕВЪЗМОЖНО  УПОТРЕБАТА  НА  ОРЪДИЯ  ДА  СЕ  СВЪРЖЕ  НЕПОСРЕДСТВЕНО  С  КАКВИТО  И  ДА  БИЛО  СЪЩЕСТВЕНИ  АНТРОПОЛОГИЧЕСКИ  ИЗМЕНЕНИЯ.  НИТО  ИЗПРАВЕНОТО  ХОДЕНЕ,  НИТО  ФОРМАТА  И  ОБЕМЪТ  НА  ЧЕРЕПА   МОГАТ  ДА  ПОКАЖАТ  АНАТОМИЧЕСКАТА  БАРИЕРА,  ОЗНАМЕНУВАЩА  ПРЕХОДА  ОТ  ЖИВОТНОТО  КЪМ  ЧОВЕКА.
                                                     ИЛИ,  КАЗАНО  С  ДРУГИ  ДУМИ,  АКО  СЕ  НАМЕРИ  ЕДИНСТВЕНО  СКЕЛЕТ,  БЕЗ  ЗАЕДНО  С  НЕГО  ДА  БЪДАТ  ОТКРИТИ  ОСТАНКИ  ОТ  НЯКАКВИ  ОРЪДИЯ,  ТО  СКЕЛЕТЪТ  САМ  ПО  СЕБЕ  СИ  НЕ  МОЖЕ  ДА  ПОКАЖЕ  ДАЛИ  НЕГОВИЯТ  "СОБСТВЕНИК"  НЯКОГА  Е  УПОТРЕБЯВЯЛ  ОРЪДИЯ  ИЛИ  НЕ.  
                                                     ЕТО  ЗАЩО  ПОВЕЧЕТО  АНТРОПОЛОЗИ  ЯСНО  ОТДЕЛЯТ  ДВА  ИСТОРИЧЕСКИ  ЕТАПА  В  ПРЕДПОЛАГАЕМИЯТ  ГЕНЕЗИС  НА  ЧОВЕКА.   ПЪРВИЯТ  ИМА  ЗА  КРИТЕРИИ  САМО  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  ОСТАНКИ  ОТ  ОРЪДИЯ  НА  ТРУДА,  ДОКАТО  ВТОРИЯТ  СЕ  БАЗИРА  ВЪРХУ  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  МОЗЪЧЕН  РЕЧЕВИ  ЦЕНТЪР,  КОЙТО  ДИРЕКТНО  СВИДЕТЕЛСТВУВА  ЗА  ЕЗИКОВИ  КОМУНИКАЦИИ  МЕЖДУ  ИНДИВИДИТЕ,  А  ОТТУК  И  ЗА  БЕЗУСЛОВНОТО  ПРИСЪСТВИЕ  НА  СЪЗНАНИЕ.  НО  ТОЗИ  ВТОРИ  ПЕРИОД,  МОЖЕ  БИ  ЗА  ГОЛЯМА  ИЗНЕНАДА  НА  МАСОВОТО  СЪЗНАНИЕ,  ЗАПОЧВА  САМО  ПРЕДИ  ОКОЛО  40.000 /ЧЕТИРИДЕСЕТ  ХИЛЯДИ/   ГОДИНИ,  Т.Е.  С  ПОЯВАТА  НА  НЕОАНТРОПА.
                                                          КАТО  ФИЛОСОФ  НА  НАУКАТА  ОБАЧЕ  АЗ  ЩЕ  АКЦЕНТИРАМ  ВЪРХУ  ОНЗИ  АСПЕКТ  НА  ПРОБЛЕМА,  КОЙТО  ВЕЧЕ   ПОСТАВИХ.    МОЖЕ  ЛИ  ЧОВЕКЪТ  ДА  СИ  ИЗГРАЖДА  ИСТИННО  ЗНАНИЕ  ЗА    СВЕТА  ПРИ  ПОЛОЖЕНИЕ,  ЧЕ  ДОПУСКА    СВОЕТО  СОБСТВЕНО  ОТСЪСТВИЕ  ОТ  ТОЗИ  СВЯТ?   В  ЧОВЕШКОТО  СЪЗНАНИЕ    НИЕ  МОЖЕМ  ДА   СЪЗДАВАМЕ  ВСЯКАКВИ  КАРТИНИ  НА  СВЕТА.    ВЪПРОСЪТ  В  ПОСЛЕДНА  СМЕТКА  Е  ТАМ  -  КАК  РАЗБИРАМЕ  ТОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  ВРЕМЕ  И  ГО  ДЕЛИМ НА  МИНАЛО,  НАСТОЯЩЕ  И  БЪДЕЩЕ.

Четох те с удоволствие. Благодаря