24.02.2008  г.
  неделя


                                              И  ТАКА  -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                             ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                     или
                                                                                  НИЩО?
                                                              СТРАХЪТ -  КАКВО  Е  ТОЙ?

                                 КАКВО  ВСЪЩНОСТ  ПРЕЖИВЯВА  ЧОВЕКЪТ,  КОГАТО  КАЗВА,  ЧЕ  ИЗПИТВА  СТРАХ? ЕМОЦИЯ  ИЛИ  ЧУВСТВО  Е   СТРАХЪТ? ИСКАМ  НАЙ-НАПРЕД  ДА  ОТБЕЛЕЖА,  ЧЕ  СЪМ  ДОБРЕ  ЗАПОЗНАТ  С  РЕЗУЛТАТИТЕ  ОТ  ИЗСЛЕДВАНИЯТА  ОТНОСНО  СЪЩНОСТТА  НА  ЧУВСТВАТА  И  ЕМОЦИИТЕ.  ТЕЗИ  РЕЗУЛТАТИ  НЕ  СА  ОСОБЕНО  РЕСПЕКТИРАЩИ   НИТО  В  ПСИХОЛОГИЯТА  И  ПСИХИАТРИЯТА,  НИТО  ВЪВ  ФИЗИОЛОГИЯТА  НА  ВИСШАТА  НЕРВНА  ДЕЙНОСТ, НИТО  В  ПСИХОСОМАТИКАТА.
                                 ТОВА  Е  НОРМАЛНО,  РАЗБИРА  СЕ.  ЧУВСТВАТА  И  ЕМОЦИИТЕ  СА  ПРЕЖИВЯВАНИЯ,  А  НЕ ОБЕКТИВНО  КОНСТАТИРУЕМИ  СЪСТОЯНИЯ  НА  ОРГАНИЗМА.  И  МАКАР  ПРЕЖИВЯВАНИЯТА  ЧЕСТО  ДА  БИВАТ  СЪПЪТСТВУВАНИ  С  ФИЗИОЛОГИЧНИ  ПРОЦЕСИ,  КОИТО  ПОДЛЕЖАТ  НА  РЕГИСТРАЦИЯ,  ТО  ВРЪЗКАТА  МЕЖДУ  ЕДНИТЕ  И  ДРУГИТЕ  СИ  ОСТАВА  ЗАГАДКА.
                                "НЯМА   ЗАЩО  ДА  ВИ  ОБЯСНЯВАМ  КАКВО  Е  СТРАХ  -  казва  на  слушателите  си  в  началото  на  своята  лекция  за  страха  Зигмунд  Фройд  -,  ПОНЕЖЕ  ВСЕКИ  ОТ  НАС  Е  ИМАЛ  ВЪЗМОЖНОСТ  ДА  ОПОЗНАЕ  ПО  СЕБЕ  СИ  ТОВА  УСЕЩАНЕ  ИЛИ  ПО-СКОРО  -  ЕМОЦИОНАЛНО  СЪСТОЯНИЕ ... НО  КАКТО  И  ДА  Е,  ЕДНО  Е  ЯСНО  -  ПРОБЛЕМЪТ  ЗА  СТРАХА  Е  ВЪЗЛОВ  ПРОБЛЕМ,  В  НЕГО  СЕ  ПРЕПЛИТАТ  НАЙ-РАЗЛИЧНИ  И  НАЙ-ВАЖНИ  ВЪПРОСИ,  ТОЙ  Е  ЗАГАДКА,  ЧИЕТО  РАЗРЕШАВАНЕ  БИ  ТРЯБВАЛО  ДА  ХВЪРЛИ  ОБИЛНА  СВЕТЛИНА  ВЪРХУ  ЦЕЛИЯ  НИ  ДУШЕВЕН  ЖИВОТ."  /Зигмунд  Фройд.  Въведение  в  психоанализата, стр.  373-374/
                                  ТУК   НЯМАМ   НИТО  ВЪЗМОЖНОСТ,    НИТО    НАМЕРЕНИЕ   ДА  СЕ  ВКЛЮЧВАМ  В  ДИСКУСИЯТА  ЗА  ТОВА,  ПО  КАКВО  СЕ  РАЗЛИЧАВАТ  ЕМОЦИИТЕ  И  ЧУВСТВАТА  НА  ЧОВЕКА.  ЗАТОВА  ЩЕ  ПРЕДЛОЖА  ЕДНО  РАБОТНО  ОПРЕДЕЛЕНИЕ,  КЪМ  КОЕТО   ПО-НАТАТЪК  ЩЕ  СЕ  СТРЕМЯ  ДА  СЕ  ПРИДЪРЖАМ.  ОБЩОТО  И  РАЗЛИЧНОТО  МЕЖДУ  ЕМОЦИИТЕ  И  ЧУВСТВАТА   СПОРЕД  МЕН Е  ПРИНЦИПНО  ЕДНАКВО  С  ОБЩОТО  И  РАЗЛИЧНОТО  МЕЖДУ  УСЕЩАНИЯТА  И  ВЪЗПРИЯТИЯТА.  ЗАТОВА   ЕМОЦИИТЕ  СА  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАН  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  УСЕЩАНИЯТА,  ДОКАТО  ЧУВСТВАТА  СА  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАН  ЕКВИВАЛЕНТ   НА  ВЪЗПРИЯТИЯТА  И  ПРЕДСТАВИТЕ.
                                   ВСЕОБЩО  ПРИЗНАТО  Е,  ЧЕ  НАЙ-ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ  ЕМОЦИИ  -  ТОВА  СА  ЕМОЦИИТЕ  ЗА  УДОВОЛСТВИЕ  И  ЗА  НЕУДОВОЛСТВИЕ.  ЧОВЕКЪТ  ПРОСТО  ВЛИЗА  ИЛИ  БИВА  ВКЛЮЧВАН  В   КОНТАКТ  СЪС  СВЕТА,  В  РЕЗУЛТАТ  НА  КОЕТО  ТОЙ  НЕ  САМО  УСЕЩА,  НО  И  ПРЕЖИВЯВА  ОЦЕНЪЧНО  СВОИТЕ  УСЕЩАНИЯ.  КОГАТО  ОТ  ЗИМНИЯ  УЛИЧЕН  СТУД  ВЛЕЗЕШ  В  ПРИЯТНО  ЗАТОПЛЕНА  СТАЯ,  ТИ  УСЕЩАШ  УДОВОЛСТВИЕ  ОТ  ПРОМЯНАТА.  СЛЕДОВАТЕЛНО, У  ЧОВЕКА  СЪЩЕСТВУВА   НЯКАКВА  ИЗНАЧАЛНА  РАЗДЕЛИТЕЛНА    ЛИНИЯ,  НЯКАКВА  ОЦЕНЪЧНО-НОРМАТИВНА  ЗОНА,  КОЯТО  ДИФЕРЕНЦИРА  ВЪЗДЕЙСТВИЯТА  ВЪРХУ  НЕГО  НА  ПРИЯТНИ  И  НА  НЕПРИЯТНИ.,  НА  ПОРАЖДАЩИ  УДОВОЛСТВИЕ  ИЛИ  ПЪК  НЕУДОВОЛСТВИЕ.
                                      ЧОВЕКЪТ  ОБАЧЕ  ПОЛУЧАВА  УСЕЩАНИЯ  НЕ  САМО  ПРИ  КОНТАКТИТЕ  СИ  С  ВЪНШНИЯ  СВЯТ;   ТОЙ  Е  ОРГАНИЗЪМ,  КОЙТО  МОЖЕ  ДА  Е  ЗДРАВ  ИЛИ  БОЛЕН,  УМОРЕН  ИЛИ  БОДЪР,  ГЛАДЕН  ИЛИ   НАХРАНЕН,  ЖАДЕН  ИЛИ  НАПИЛ  СЕ  И  Т.Н.    И  КОГАТО  ПОЛУЧАВАМ  УСЕЩАНИЯ  ЗА  МОЕТО  ВЪТРЕШНО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ОРГАНИЗМА,  КОГАТО  ПСИХИЧЕСКИ  ПРЕЖИВЯВАМ  ТОВА  СВОЕ  ВЪТРЕШНО  СЪСТОЯНИЕ,  ЕМОЦИИТЕ  УДОВОЛСТВИЕ  И  НЕУДОВОЛСТВИЕ  СЕ  ПРОЯВЯВАТ  ГЛАВНО  КАТО   ДОБРО  НАСТРОЕНИЕ,  БЕЗРАЗЛИЧИЕ   ИЛИ  ЛОШО  НАСТРОЕНИЕ.           
                                      И  ВСЕ  ПАК  -  КАКВА  Е  РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ  ЧУВСТВО  И  ЕМОЦИЯ?  БИХ  СЕ  ИЗРАЗИЛ  ТАКА:  ЕМОЦИЯТА  Е  ЧУВСТВО,  ЗА  КОЕТО  НЕ  СЕ  ЗНАЕ  ОТ  КАКВО  Е  ПРЕДИЗВИКАНО,  ДОКАТО  ПЪК  ЧУВСТВОТО  ПРЕДСТАВЛЯВА  ЕМОЦИЯ,  ЗА  КОЯТО  СМЕ  РАЦИОНАЛНО  НАЯСНО  КАКВО  Е  ТОВА,  КОЕТО  Я  ПОРАЖДА.  АЗ  МОГА  ДА  БЪДА  В МНОГО  ЛОШО  НАСТРОЕНИЕ  И  ДА  НЯМАМ  ПОНЯТИЕ  ЗАЩО  Е  ТАКА,  КАКВО  КОНКРЕТНО  Е  "РАЗВАЛИЛО"  ДОСКОРО  СЪВСЕМ  ПРИЛИЧНОТО  МИ  НАСТРОЕНИЕ?  МОГА  ДА  ИЗПИТВАМ  И  ДА  ПРЕЖИВЯВАМ  НЕУДОВОЛСТВИЕ  НА  НЯКАКВО  МЯСТО  ИЛИ  СРЕД   НЯКАКВИ  ХОРА,  БЕЗ  ДА  РАЗБИРАМ  ОТКЪДЕ  СЕ  ГЕНЕРИРА  ТОВА   МОЕ  НЕУДОВОЛСТВИЕ. 
                                 НЕ  БИВА  ДА ПОДЦЕНЯВАМЕ  ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ФОНОВИТЕ  ЕМОЦИИ,  КОИТО  ОПРЕДЕЛЯТ  НАШИЯТ  ЖИЗНЕН  ТОНУС  И ТОГАВА,  КОГАТО  СЪВСЕМ  НЕ  РАЗБИРАМЕ  КАКВО  ГИ  ПОРАЖДА.  А  КОГАТО  ВЕЧЕ  УСПЕЕМ  РАЦИОНАЛНО  ДА  СВЪРЖЕМ  ДОБРОТО  СИ  НАСТРОЕНИЕ  НАПРИМЕР  С  ПРИСЪСТВИЕТО  В  КОМПАНИЯТА  НА  ЕДИН  ТОЧНО  ОПРЕДЕЛЕН  ЧОВЕК,  НАШАТА  ЕМОЦИЯ  СЕ  ТРАНСФОРМИРА  В  ЧУВСТВО  -  ЧУВСТВОТО  СИ  Е  ПАК  ТАЗИ  СЪЩАТА  ПРИЯТНА  ЕМОЦИЯ,  САМО ЧЕ  АЗ  ВЕЧЕ  ЗНАМ  КОЙ  Е  НЕЙНИЯТ  ИЗТОЧНИК.
                                      ИЛИ  ДА  ИЗПОЛЗВАМ    ДРУГ  ПРИМЕР.  ПРЕДИ  ГОДИНИ  ДОСТА  ЧЕСТО  ИЗЛИЗАХ НА  СУТРЕШНА  РАЗХОДКА  В  ЮЖНИЯ  ПАРК  МНОГО  РАНО  -  ТРЪГВАХ  ПО  ТЪМНО,  ВРЪЩАХ  СЕ  НА  РАЗСЪМВАНЕ. ПОНЯКОГА  СЪМ  ИЗПАДАЛ  В  СТРАХОВО  ЕМОЦИОНАЛНО  СЪСТОЯНИЕ.  НЕЩО  МИ  СЕ  Е  ПРИЧУЛО  В  ГОРАТА  ОКОЛО  АЛЕИТЕ,  НЕЩО  МИ  СЕ Е  ПРИВИДЯЛО  КАТО  ДВИЖЕЩО  СЕ  ПРЕД   МЕН   ИЛИ  ЗАД  МЕН,  В  РЕЗУЛТАТ  НА  КОЕТО  АЗ  ВРЕМЕННО   НАСТРЪХВАМ,  СПИРАМ,   ЗАПОЧВАМ ДА  СЕ  ОГЛЕЖДАМ,   ОСЛУШВАМ  И  ПРОЧИЕ.  НЕ  СПИРАХ  ОБАЧЕ  РЕДОВНИТЕ  СИ  РАННИ  РАЗХОДКИ.
                                          ДОКАТО  ЕДНА СУТРИН  В  ПОЧТИ  ПЪЛНА  ТЪМНИНА  ОТ  ЕДНА  ПЕЙКА  НА  АЛЕЯТА,  ПО  КОЯТО  СЕ  ДВИЖЕХ,  ИЗВЕДНЪЖ  СЕ  ЧУ  ЩРАКАНЕ  И  ПРИПЛАМНА   ЗАПАЛКА.  БЕШЕ  ЗИМА  И  НИКАК  НЕ  МОЖЕХ  ДА  ПРИЕМА  ЗА  НОРМАЛНО,  ЧЕ  НЯКОЙ В  ТАКЪМ  МИНУСОВ  СТУД  ЩЕ  СЕДНЕ ДА  СИ  ПОЧИВА  НА  ПЕЙКА.   СПРЯХ   ЗА   МОМЕНТ  И  ЗАПОЧНАХ  СВЕТКАВИЧНО  ДА ОБМИСЛЯМ  КАКВО  ДА  ПРАВЯ.  ИЗБРАХ  ДА  ПРОДЪЛЖА  ПЪТЯ  СИ  ПО  АЛЕЯТА  КЪМ  ПЕЙКАТА;  НИКАК  НЕ  МИ  СЕ  ОСТАВАШЕ  С  ГРЪБ  ПРИ  ЕВЕНТУАЛНО  ВРЪЩАНЕ  ОБРАТНО.
                                        КОГАТО  ПРИБЛИЖИХ  ДО  ПЕЙКАТА  НА  2-3  МЕТРА,  ОТ  НЕЯ  СТАНАХА  ДВАМА  ЧОВЕКА;   ЩРАКАНЕТО  НА  ЗАПАЛКАТА  ОЧЕВИДНО  Е  ЦЕЛЯЛО  ДА  МЕ  ПРЕДУПРЕДИ ЗА  ЧОВЕШКО  ПРИСЪСТВИЕ,  ВЕРОЯТНО  ДА  НЕ  СЕ  ИЗПЛАША  И  ДА  ПОБЯГНА.  СПРЯХ  СЕ  И  АЗ,  КАТО  ПОЗДРАВИХ  С  "ДОБРО  УТРО".   БЯХА  ДВАМА  МЪЖЕ,  ПОИСКАХА  МИ  ЦИГАРИ  И  ПАРИ,   ЗА ДА  СЕ  ПРИБЕРЕЛИ  С  ТАКСИ  ДО  "ЛЮЛИН".  ИГРАЛИ  НА  РОТАТИВКИТЕ  В  КАЗИНОТО    НА  БУЛЕВАРД  "ВИТОША" И ОСТАНАЛИ  БЕЗ  ПУКНАТ  ГРОШ.   ГОВОРЕХА  НОРМАЛНО  И  НЕ  СЕ  ДЪРЖАХА  ЗАСТРАШИТЕЛНО.    ИМАХ    ДВАДЕСЕТИНА  ЛЕВА,  ИМАХ  И  КУТИЯ  ЦИГАРИ,  ДАДОХ  ИМ  ГИ,  ТЕ  МИ  КАЗАХА   НЯКАКВИ  БЛАГОДАРНОСТИ  И  ОТПРАШИХА  КЪМ  БУЛЕВАРДА.    ОТТОГАВА  АЗ  ПРЕКРАТИХ  СУТРЕШНИТЕ  СИ  РАЗХОДКИ  В  ПАРКА  ПО-ТЪМНО....
                                               ЕМОЦИЯ  ИЛИ  ЧУВСТВО  Е  СТРАХЪТ?  ЛИЧНО  АЗ  СЪМ  НА  СТАНОВИЩЕТО,  ЧЕ  ОНОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  СТРАХ  В  ТОЧНИЯ  СМИСЪЛ  НА  ДУМАТА,  ПРЕДСТАВЛЯВА   ЕМОЦИОНАЛНО,  А НЕ  ЧУВСТВЕНО  ПРЕЖИВЯВАНЕ.  ПРЕМИНЕ  ЛИ  В  ЧУВСТВО,  Т.Е  ПРЕМИНЕ  ЛИ  В  ЕМОЦИЯ  С  РАЗПОЗНАТ,  ИДЕНТИФИЦИРАН   ПРИЧИНИТЕЛ,  СТРАХЪТ  ВЕЧЕ  ПОДЛЕЖИ  НА    РАЦИОНАЛНА    ПРЕЦЕНКА   И   НА   РАЦИОНАЛЕН   ПОВЕДЕНЧЕСКИ   КОНТРОЛ.
                                              ЗИГМУНД  ФРОЙД  ДЕЛИ  СТРАХА  НА  РЕАЛЕН  И  НЕРЕАЛЕН  ОТ  ГЛЕДНА  ТОЧКА  НА  ЗАПЛАХАТА,  КОЯТО  ГО  ПРЕДИЗВИКВА.  НО  СЪЩЕВРЕМЕННО  ТВЪРДИ,  ЧЕ  "ОПРЕДЕЛЯНЕТО  НА  РЕАЛНИЯ  СТРАХ  КАТО  РАЗУМЕН  И  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН  СЕ НУЖДАЕ  ОТ  ОСНОВНО  ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ.  ЗАЩОТО  ЕДИНСТВЕНОТО  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО  ПОВЕДЕНИЕ  ПРИ  НАБЛЛИЖАВАЩА  ОПАСНОСТ Е  ТРЕЗВАТА  СЪПОСТАВКА  НА  СОБСТВЕНИТЕ  СИЛИ  С  РАЗМЕРА  НА  ЗАПЛАХАТА  И ВЗЕМАНЕТО  НА  РЕШЕНИЕ  КОЕ  ИМА  НАЙ-ГОЛЕМИ  ИЗГЛЕДИ  ЗА  УСПЕХ  -  БЯГСТВОТО,  ОТБРАНАТА  ИЛИ  МОЖЕ  БИ  НАПАДЕНИЕТО  ...  ЕТО  ЗАЩО  СЕ  ИЗКУШАВАМЕ  ДА  КАЖЕМ  -  заключава  Фройд -  ЧЕ  СТРАХЪТ  НИКОГА  НЕ  Е  ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН." /стр. 374-375/
/следва/