23.02.2008  г.
  събота


                                      И  ТАКА   -  ЩЕ   СЕ  УМИРА,  А  ПОСЛЕ   -   КАКВО?
                                                      ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                               или
                                                                           НИЩО?
                                  СОБСТВЕНАТА  СВЕЩЕНА  КНИГА  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО  -  "НОВИЯТ  ЗАВЕТ",    САМА  ПО  СЕБЕ  СИ  СЯКАШ  НИКАК   НЕ    ПОДСКАЗВА,    ЧЕ  ВЪРХУ  ТОВА  УЧЕНИЕ  ЩЕ  СЕ  РАЗГЪРНЕ  И  РАЗВИЕ  НАЙ-МОЩНАТА  СВЕТОВНА  КУЛТУРА  И  ЦИВИЛИЗАЦИЯ.   НО Е БЕЗСПОРЕН ИСТОРИЧЕСКИ  ФАКТ,  ЧЕ    ОБРАЗЪТ  НА  ИСУС  ХРИСТОС   УСПЯВА  ДА    ЗАСВЕТИ  И  ДА СЕ  ИЗДИГНЕ   ПО-ВИСОКО  ОТ  ВСИЧКИ ДРУГИ  ВЕЛИКИ   ОБРАЗИ.
                                      НА  КАКВО  СЕ  ДЪЛЖИ  ТОВА?
                                      ДЪЛЖИ  СЕ  НА  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ.   ПРЕДИ  ДА  ПРЕРАСНАТ  В  ЦЪРКВА,  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ  СА    ОНАЗИ  ЧОВЕШКА СЪВКУПНОСТ,  В  РАМКИТЕ  НА  КОЯТО  СЕ  ИЗВЪРШВА  РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО.   НА  ПЪРВО  МЯСТО ОБЩИНАТА  ТРЯБВАЛО  ДА  СЕ  ВЪЗДЪРЖА  ОТ  УЧАСТИЕ В  КАКВАТО  И  ДА  БИЛО  ДЪРЖАВНА  ДЕЙНОСТ.   В  НЕЯ   НЕ  ПРОНИКВАЛИ  НИКАКВИ   ДЪРЖАВНИ  ПОСТАНОВЛЕНИЯ   И  НЕ  СЕ  ПРИЗНАВАЛА  ВЛАСТТА  НА  ИМПЕРАТОРА.  ИМЕННО   ТОВА  ПРЕДИЗВИКАЛО  ГОНЕНИЯТА  СРЕЩУ  ХРИСТИЯНИТЕ,  ПРИЕМАНИ  ОТ  САМИТЕ  ХРИСТИЯНИ  С  УДИВИТЕЛНО  ТЪРПЕНИЕ   И  ВЪНШНО  НЕСЪПРОТИВЛЕНИЕ.
                                      РАЗВАЛАТА  И  РАЗВРАТЪТ  НА  РИМСКИЯ  ЖИВОТ,  НАСАЖДАНИ  ОТ  САМИТЕ  ИМПЕРАТОРИ,  БИЛИ  НЕЩО  КОРЕННО  ПРОТИВОПОЛОЖНО  НА  ЖИВОТА  В  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ОБЩИНИ.  "ВЕЛИЧИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ  -  пише  Хегел -,    СЕ  СЪСТОИ  ИМЕННО  В  ТОВА,  ЧЕ  ПРИ  ЦЯЛАТА  СВОЯ  ДЪЛБОЧИНА ТЯ  МОЖЕ  ОТКЪМ  ВЪНШНАТА  СИ  СТРАНА  ДА  БЪДЕ    ЛЕКО  УСВОЕНА  ОТ  ВСЯКО  СЪЗНАНИЕ....  ПО  ТАКЪВ  НАЧИН  ТЯ  СЪОТВЕТСТВУВА  НА  ВСЯКА  СТЕПЕН  НА  ОБРАЗОВАНИЕ   И  В  СЪЩОТО  ВРЕМЕ  УДОВЛЕТВОРЯВА  ВИСШИ  ИЗИСКВАНИЯ."
                                       ОБЩИНАТА  Е  ЦАРСТВО  НА  ИСУС  ХРИСТОС,  В  КОЕТО   ДЕЙСТВУВА  И  ЖИВЕЕ  ДУХЪТ  НА  СПАСИТЕЛЯ;   ТЯ  Е   ИСТИНСКО  БОЖИЕ  ЦАРСТВО  НА  ЗЕМЯТА.   ЗА   ОБЩУВАНЕ  С  ВЪНШНИЯ  ЗА  НЕЯ   СОЦИАЛЕН  СВЯТ  ВЪЗНИКВА  ЦЪРКВАТА.  ТОВА  Е  ВЕЧЕ  НОВ ЕТАП В  УТВЪРЖДАВАНЕТО  И  РАЗВИТИЕТО  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО.   ЗАЩОТО  ЦЪРКВАТА  КАТО   НАЛИЧНО  БИТИЕ  НА  ОБЩИНАТА  ВЕЧЕ  НЕ  Е  САМО  РЕЛИГИЯ  В  ПРОТИВОПОЛЖНОСТ  НА  ДРУГИТЕ  РЕЛИГИИ,  НО ТЯ  ПРИТЕЖАВА  И  СВЕТСКО  НАЛИЧНО  БИТИЕ  НАРЕД  С  ДРУГИТЕ  СОЦИАЛНИ  ОБРАЗУВАНИЯ.
                                          ЦЪРКВАТА  СЕ  СЪЗДАВА,  ЗА  ДА БЪДЕ  ОРГАНИЗИРАНО  БОЖИЕТО  ЦАРСТВО.  ВЪЗНИКВА  ПОТРЕБНОСТТА  ОТ  РЪКОВОДИТЕЛИ  И  НАСТАВНИЦИ,  ЗА  КАКВИТО  СЕ  ИЗБИРАТ   "ЛИЦА,  КОИТО  ПРИТЕЖАВАТ  ОТЛИЧНИ  ДАРОВАНИЯ,  ХАРАКТЕР  И  ДЕЯТЕЛНО  БЛАГОЧЕСТИЕ,  СВЯТОСТ  НА  ЖИВОТА,  УЧЕНОСТ  И  ОБРАЗОВАНИЕ  ИЗОБЩО."   ПО  ТАКЪВ  НАЧИН  ЦЪРКВАТА  СЪЗДАВА  ЕДИН  КОНТРАСТ  НА  СВЕТСКИЯ  ЖИВОТ,  КОЙТО  СЕ  ЗАКЛЮЧАВА  В  ТОВА,  ЧЕ  НА  СТРАНАТА  НА  СВЕТСКОТО  СЕ  ОКАЗВАТ  САМО  ЧАСТНИ  ЛИЦА  И  ВЛАСТТА  НА  ИМПЕРАТОРА,  ДОКАТО  НА  ДРУГАТА  СТРАНА  СЕ ОКАЗВА  ПЪЛНАТА  ДЕМОКРАЦИЯ  НА  ОБЩИНАТА,  КОЯТО  СВОБОДНО  ИЗБИРА  СВОИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ.
                                                В  ОБРАЗА  НА  ИСУС,  КОЙТО  Е  ИЗРАЗЯВАЛ    СОБСТВЕНИЯТ,  ВЪТРЕШЕН  ДУХ  НА  ОБЩИНАТА,  ИДЕЯТА  ЗА  БОГА  БИЛА  ОСЪЗНАТА  -  както  смята  Хегел -    В  НЕЙНАТА   ИСТИННОСТ.  ТОВА  Е  ВЕЧЕ  БОГ,  КОЙТО  СЪЩЕВРЕМЕННО Е ЧОВЕК;   И  ЧОВЕК,  КОЙТО  Е  БОГ.  И   ЩОМ  ТОЗИ  БОГОЧОВЕК  Е  ВЪЗКРЪСНАЛ  ЗА  ВЕЧЕН  ЖИВОТ,  ЗНАЧИ  -  СЛЕДВАЙКИ  НЕГОВИЯТ  ПЪТ  И  ЖИВОТ  -  МОЖЕ  ДА  ВЪЗКРЪСНЕ  ВСЕКИ  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД.
                                                    ВЪЗКРЕСЕНИЕТО  РЕШАВА  ПРОБЛЕМА  СЪС  СТРАХА  ОТ  СМЪРТТА -  ТОВА  Е  ВСЪЩНОСТ  ГЛАВНАТА  ОПОРА  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО  В  СЪЗНАНИЕТО  И  В  ДУШИТЕ  НА  ХОРАТА.  МЕЖДУ  ВПРОЧЕМ,  ВСЯКА  РЕЛИГИЯ  ИЗРАСТВА ВЪРХУ  СЪЩАТА  ОСНОВА.   ЗАТОВА  МИСЛЯ,  ЧЕ  ТУК  Е  ПОДХОДЯЩОТО  МЯСТО  ЗА  НЯКОИ  СОБСТВЕНИ  РАЗСЪЖДЕНИЯ  ВЪРХУ  ПРИРОДАТА  НА  ТОЗИ  ЧОВЕШКИ   СТРАХ    ОТ  СМЪРТТА.
                                                   НАЙ-НАПРЕД  ОБАЧЕ  -  ЗА  СТРАХЪТ  ИЗОБЩО.
                                                 КАКВО  Е  ТОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  СТРАХ?  АЗ  БИХ  ЗАПОЧНАЛ  ОТГОВОРА  СИ  ТАКА  -  СТРАХЪТ  Е  ПСИХИЧЕСКИ  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  ЧОВЕШКОТО  НЕИСКАНЕ,  повтарям,    НЕИСКАНЕ  БИЛО  ДА  НАСТЪПИ,  БИЛО  ДА  ИЗЧЕЗНЕ  НЯКАКВО  СЪБИТИЕ  ИЛИ  СЪСТОЯНИЕ.   НАПРИМЕР,  АЗ СЪМ  ЗДРАВ ЧОВЕК  И  НЕ  ИСКАМ  ДА  СЕ  РАЗБОЛЯВАМ,  ОСОБЕНО ПЪК ОТ ТЕЖКА  И МЪЧИТЕЛНА  БОЛЕСТ. НО  ТОВА   МОЕ   НЕИСКАНЕ  САМО  ПО  СЕБЕ  СИ ВСЕ  ОЩЕ  НЕ  ПРЕМИНАВА  В  СТРАХОВО  ПРЕЖИВЯВАНЕ  И  ЧУВСТВО.   НЕОБХОДИМА  Е  НЯКАКВА  СТЕПЕН   НА   НЕСИГУРНОСТ  В  ПОСТОЯНСТВОТО  НА  МОЕТО  ЗДРАВЕ,  ЗА ДА  ЗАПОЧНА АЗ  ДА  ГО  ПРЕЖИВЯВАМ  КАТО  ПОТЕНЦИАЛНО   ЗАСТРАШЕНО.  АКО  РОДИТЕЛИТЕ  МИ НАПРИМЕР  СА  ПОЧИНАЛИ  СРАВНИТЕЛНО  МЛАДИ ОТ НЯКАКВА  БОЛЕСТ, КОЯТО  МИНАВА  ЗА  НАСЛЕДСТВЕНА,  ТОЗИ  ФАКТ  МОЖЕ  ДА  СЕ  ОКАЖЕ ДОСТАТЪЧЕН, ЗА  ДА  ПОРОДИ  У  МЕН  СТРАХ И ОТ  МОЯТА  РАННА  СМЪРТ.     
                                      ВСЪЩНОСТ,  ДАЛИ  ЧОВЕКЪТ  СЕ  СТРАХУВА ОТ  СМЪРТТА,  ТАКА  ДА  СЕ  КАЖЕ,  ПО  ПРИНЦИП,  Т.Е.  ОТ  ЗНАНИЕТО,  ЧЕ  ВСЕКИ  РОДИЛ  СЕ  ТРЯБВА  ДА УМРЕ, КОГАТО  ОСТАРЕЕ, ИЛИ   СТРАХЪТ  ИДВА  ОТ  НЕСИГУРНОСТТА  НА  НАШЕТО    БИТИЕ   ВЪВ  ВСЕКИ  СЛЕДВАЩ   КОНКРЕТЕН    МОМЕНТ?  НЕ  ВЯРВАМ  ЕДИН  20-ГОДИШЕН  МЛАД  МЪЖ, КОЙТО Е  В ДОБРО ЗДРАВЕ,    ДА    СЕ СТРАХУВА  ПРОСТО  ОТ  ФАКТА,  ЧЕ КАТО  ДОСТИГНЕ  80-ГОДИШНА  ВЪЗРАСТ,  ДА  РЕЧЕМ,  ТОЙ НЕПРЕМЕННО  ЩЕ  УМРЕ. 
                              МНОГО  ПО-ЛОГИЧНО  И  ЕМПИРИЧЕСКИ ОБОСНОВАНО  МИ  СЕ  СТРУВА  ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО,  ЧЕ  СТРАХЪТ  ОТ  СМЪРТТА  КАТО  ПСИХИЧЕСКИ  ЕКВИВАЛЕНТ  НА  НЕИСКАНЕТО  ДА  СЕ  УМИРА  ПРОИЗТИЧА  ОТ  НЕСИГУРНОСТТА  НА  ДНЕШНИЯ  МИ  ЖИВОТ,  А  НЕ ОТ  НЕЗБЕЖНАТА  МИ  СМЪРТ  НА  СТАРЧЕСКА  ВЪЗРАСТ.  КОГАТО  ЧОВЕК    НЕ  ИСКА   ДА  УМИРА,  ТОЙ  НЕ ИСКА  ДА УМИРА  СЕГА,  ДНЕС,  УТРЕ,  СЛЕД МЕСЕЦ  ИЛИ,  ХАЙДЕ,  СЛЕД  ГОДИНО-ДВЕ,  НО  НЕИСКАНЕТО  МУ  ВЪВ ВСЕКИ  СЛУЧАЙ  НЕ  НОСИ  НЯКАКЪВ  ПРИНЦИПЕН,  ИЗВЪНВРЕМЕВИ  ХАРАКТЕР.   АКО  Е  ТАКА,  ПО-СКОРО  СТАВА  ДУМА  ЗА  БОЛЕСТНО  СЪСТОЯНИЕ,  ОТКОЛКОТО  ЗА  РЕАКЦИЯ  НА  НОРМАЛЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.
                                           ТАКА  ЧЕ  НЕ  СМЪРТТА   ИЗОБЩО,   А  НЕЙНАТА  НЕПРЕДВИДИМОСТ,  ОПАСНАТА  ВЪЗМОЖНОСТ  ДА  НИ  СПОЛЕТИ   ВНЕЗАПНО  И БЕЗВРЕМЕ  ПРЕДСТАВЛЯВА  КОНКРЕТНАТА   ОСНОВА   ЗА  ПЕРМАНЕНТНИЯТ  СТРАХ  НА  ЧОВЕКА  ОТ  СМЪРТТА.
/следва/















 

Благодаря Ви за последователното и научно обяснение на важните неща от живота и отговора на многото въпроси, които така и не свършват...
Приятен ден!