21.02.2008 г.
четвъртък


                                             И  ТАКА  -  ЩЕ  СЕ  УМИРА,  А ПОСЛЕ  -  КАКВО?
                                                            ВЪЗКРЕСЕНИЕ,  ПРЕРАЖДАНЕ
                                                                                     или
                                                                                 НИЩО?
                                   АКО  ИСКАМЕ  ДА  ВИДИМ  КАК  ИЗГЛЕЖДА  ЧИСТО  ФИЛОСОФСКАТА  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  НА   ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ,  НЕОБХОДИМО  Е  ДА  СЕ ОБЪРНЕМ  КЪМ  НАЙ-ВЕЛИКИЯТ  ЕВРОПЕЙСКИ  АВТОРИТЕТ  В  ТОВА  ОТНОШЕНИЕ  -  ГЕОРГ  ФРИДРИХ  ВИЛХЕЛМ  ХЕГЕЛ.  МЕЖДУ  ВПРОЧЕМ,  ТОЙ  Е  МИСЛИТЕЛЯТ,  КОЙТО  АНАЛИЗИРА  ХРИСТИЯНСТВОТО  ИМЕННО  В  ИСТОРИЧЕСКИЯ  КОННТЕКСТ НА  РИМСКАТА  ИМПЕРИЯ  КАТО  СОЦИАЛЕН  И  МОРАЛЕН  АНТИПОД  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО
                                                 В  ХРИСТИЯНСТВОТО  БОГЪТ  СЕ  ПОЗНАВА  КАТО  ДУХ  САМО  ПО  ТАКЪВ  НАЧИН,  ЧЕ  ТОЙ  СЕ  ПРЕДСТАВЯ  ЗА  ТРИЕДИНЕН.  ГРЕХОПАДЕНИЕТО  НЕ  Е  СЛУЧАЙНА,  А ВЕЧНА  ИСТОРИЯ НА  ДУХА.  САМО  ЖИВОТНОТО  Е  НЕВИННО  И  БЕЗГРЕШНО,  ДОКАТО  ЧОВЕКЪТ  ИМА  СЪЗНАНИЕ  ЗА  ТОВА,  ЧЕ  ТОЙ НИТО  Е ТАКЪВ,  КАКЪВТО  ТРЯБВА ДА БЪДЕ,  НИТО  ПЪК  ПРАВИ ТОВА,  КОЕТО  ТРЯБВА  ДА  ПРАВИ.  ОТТУК  ПРОИЗТИЧА МИСЪЛТА    ЗА  НЕЩАСТНОСТ  НА  ЧОВЕКА  И  ЗА  НЕОБХОДИМОСТТА  ОТ НЕГОВОТО  УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ  И  РАЗВИТИЕ.
                                                  ПРИ  ЕВРЕИТЕ  ЧОВЕКЪТ  НЕ  МОЖЕ  ДА  СЕ  ИЗБАВИ ОТ  ЧУВСТВОТО  НА  СКРЪБ  ЗА  СЕБЕ  СИ.  ТОЙ  НЕ  НАМИРА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ В  БОГА,   ЗАЩОТО  БОГ  ГО  Е  ПРОКЛЕЛ  И  ГО  Е ИЗОСТАВИЛ.   РИМЛЯНИТЕ  ОТНЕМАТ  ИНДИВИДУАЛНОСТТА  НА  ЕВРЕЙСКИЯ   НАРОД.  ЦИОНСКИЯТ  ХРАМ  Е  РАЗРУШЕН,  А  НАРОДЪТ  Е  РАЗПРЪСНАТ.  ПО-РАНО  ЕВРЕИТЕ СА  СЕ  СМЯТАЛИ  ЗА  БОГОИЗБРАНИ,  НО  В  ПРЕДЕЛИТЕ  НА  РИМСКАТА  ИМПЕРИЯ  ИЗЧЕЗВА  ТАХНАТА  НАДЕЖДА  НА  БОГА,  У  ТЯХ  ВЪЗНИКВА  И  ТРАЙНО  СЕ  НАСТАНЯВА  ЧУВСТВОТО  ЗА  НЕЩАСТНОСТ.  ТОВА  Е  ДЪЛБИННИЯТ  КОРЕН,  ОТ КОЙТО  ИЗРАСТВА  ЕДНА  НОВА  ПРЕДСТАВА ЗА  БОГА,  КОЙТО  СЕ ОТКАЗВА  ОТ ВЕЧНОТО  ПРОКЛЯТИЕ  НАД ЧОВЕКА  ЗА  НЕГОВОТО  ГРЕХОПАДЕНИЕ.
                                                   ПРИРОДАТА  НА  БОГА  КАТО  ЧИСТ  ДУХ  СЕ  ОТКРИВА  ЗА  ХОРАТА  В  ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ -  казва  Хегел.  НО  КАКВО  Е ТОВА  ДУХ?  ДУХЪТ  Е ПЪРВО  ЕДИННО,  РАВНО  САМО  НА  СЕБЕ СИ,    БЕЗКРАЙНО,  ЧИСТО   ТЪЖДЕСТВО,  ДОКАТО  ПЪК -   ВТОРО,  ДУХЪТ  Е  ДРУГОТО  НА  САМОТО  СЕБЕ  СИ,   КОНКРЕТНОСТ  В   ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ  НА  ВСЕОБЩОТО. КАЗАНО  С  ДРУГИ  ДУМИ,  КАТО  САМОТЪЖДЕСТВЕН  ДУХЪТ  Е  БОГ-ОТЕЦ,  А   КАТО  РАЗЛИЧЕН  ОТ  СЕБЕ  СИ  ДУХЪТ  Е  БОГ-СИН.  ИМЕННО  В  ТАЗИ  ДВОЙСТВЕНА ИДЕЯ  ЗА  БОГА  СЕ  ЗАКЛЮЧАВА  ПРИМИРЕНИЕТО,  КОЕТО  ПЪК  СТАВА  УТЕШЕНИЕ  В  СТРАДАНИЕТО  И  НЕЩАСТИЯТА  НА  ЧОВЕЧЕСТВОТО.
                                                     КАТО  ДОКАЗАТЕЛСТВО  ЗА  СВОЕТО  ПРОМЕНЕНО  ОТНОШЕНИЕ  КЪМ ЧОВЕКА  БОГ-ОТЕЦ  ИЗПРАЩА  НА  ЗЕМЯТА  СВОЯТ  БОГ-СИН.   ТОВА  Е НАЧИНЪТ,   ПО  КОЙТО  ЧОВЕКЪТ  ПОСТИГА  СВОЕТО  ЕДИНСТВО  С БОГА:  ХРИСТОС  Е  БОГ,  КОЙТО  Е  ЧОВЕК;  И  ЧОВЕК,  КОЙТО  Е  БОГ.   ИСУС  ХРИСТОС УМИРА,  ЗАЩОТО  САМО  КАТО  МЪРТАВ  ТОЙ  СЕ  ВЪЗНАСЯ  НА  НЕБЕТО  И  СЯДА   ОТДЯСНО  НА  БОГА-ОТЕЦ,   САМО  КАТО  ТАКЪВ  ТОЙ  Е ДУХ.
                                                        ЗА  АПОСТОЛИТЕ  ЖИВИЯТ ИСУС НЕ  Е ТОВА,  КОЕТО  ТОЙ  СТАВА  ЗА  ТЯХ   ПОСЛЕ  КАТО  ДУХ  НА  ОБЩИНАТА.  САМО  КАТО  ДУХ  НА  ЦЪРКОВНАТА  ОБЩИНА  ТОЙ  Е  ИСТИНСКИ  ДУХОВНО  СЪЗНАНИЕ.  ЗАТОВА  Е  НЕПРАВИЛНО  -  казва   Хегел -  ДА  СЕ  СМЕСВАТ  ЖИВИЯТ  ХРИСТОС  КАТО  ИСТОРИЧЕСКА  ЛИЧНОСТ  С  НЕГОВАТА  РОЛЯ  НА  ДУХОВНО  СЪЗНАНИЕ.  ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯТ  ХРИСТОС  БИВАТ ЗАДАВАНИ  ТАКИВА  ВЪПРОСИ  КАТО:  КАК  СЕ  Е  РОДИЛ,  КОИ  СА  БИЛИ  МАЙКА  МУ  И  БАЩА  МУ,  КАКВО    Е  БИЛО ДОМАШНОТО  МУ ВЪЗПИТАНИЕ,  КАКВИ  ЧУДЕСА  Е ИЗВЪРШИЛ  И  Т.Н.,  НО  ВСИЧКИ  ТЕЗИ  ВЪПРОСИ  НЯМАТ  ОТНОШЕНИЕ  КЪМ ДУХОВНОТО  БИТИЕ  НА  ХРИСТОС.
                                                           ПОНЯКОГА  ГО  СРАВНЯВАТ  СЪС СОКРАТ  И  С  ДРУГИ  ВЕЛИКИ  ЛИЧНОСТИ,  МАКАР  ДА  СЧИТАТ  НЕГОВИЯТ  МОРАЛ  ЗА  ПО-ВЪЗВИШЕН.  НО  ПРЕВЪЗХОДНИЯТ ХАРАКТЕР,  МОРАЛЪТ  И  ДРУГИ ТАКИВА  ЧОВЕШКИ  КАЧЕСТВА  -  продължава  Хегел -  НЕ  СА ПОСЛЕДНАТА ПОТРЕБНОСТ  НА  ДУХА.   АКО  СЕ  ТВЪРДИ,  ЧЕ  ХРИСТОС  Е  БИЛ  САМО  ПРЕВЪЗХОДЕН,  ДОРИ  БЕЗГРЕШЕН  ИНДИВИД,  НИЕ  НЯМА  ДА СТИГНЕМ  ДО  ИСТИНАТА  ЗА  НЕГО.    ИСУС  ХРИСТОС  Е   ПРЕДИ  ВСИЧКО   ДУХ,  ИДЕЯ.  В  ТОЗИ  ДУХ  И  В  ТАЗИ  ИДЕЯ  СПОРЕД   ХЕГЕЛ    РИМ,  КОЙТО   НАЙ-НАПРЕД  ОБЕДИНИ    ВЪНШНО  ЗАПАДЪТ  И   ИЗТОКЪТ  ЧРЕЗ  СВОИТЕ  ЗАВОЕВАНИЯ,  СЕГА  ГИ  ОБЕДИНЯВА  И  ВЪТРЕШНО ,   ТЪЙ  КАТО  ИЗТОЧНИЯТ ДУХ  ПРОНИКНАЛ  НА  ЗАПАД.
                                                БЛАГОДАРЕНИЕ  НА  КОНСТАНТИН  ВЕЛИКИ  ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ  СТАНАЛА  ГОСПОДСТВУВАЩА  В  РИМСКАТА  ИМПЕРИЯ.   НО  СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО  И  РАЗГРАБВАНЕТО  НА  РИМ  ПРЕЗ 410  ГОДИНА  ОСТАНАЛА  ДА  СЪЩЕСТВУВА  САМО ИЗТОЧНАТА  РИМСКА  ИМПЕРИЯ   И   ВЪЗНИКНАЛИ  ДВЕ  ОСНОВНИ  ФОРМИ  НА  ХРИСТИЯНСТВОТО.   НА  ЗАПАД   ДОМИНИРАЩИ  СТАНАЛИ  ВАРВАРИТЕ,  А НА ИЗТОК  -  ЦИВИЛОЗОВАНИТЕ  НАРОДИ,  КОИТО  ВЕЧЕ  БИЛИ  УСВОИЛИ  ГРЪЦКАТА  НАУКА  И  ИЗТЪНЧЕНАТА  ИЗТОЧНА  КУЛТУРА.  И ЕТО  ЕДИН  ОГРОМЕН    ИСТОРИЧЕСКИ   ПАРАДОКС  -  НА  ЗАПАД  ВАРВАРИТЕ  УСВОИЛИ  ХРИСТИЯНСТВОТО  И  СЪЗДАЛИ  СВОЯ  СОБСТВЕНА  КУЛТУРА,  ДОКАТО  ИЗТОКЪТ  ПОСТЕПЕННО  ИЗОСТАВАЛ,  МАКАР  ДА  БИЛ  ПОД  ВЛАСТТА  НА  ВИСОКООБРАЗОВАНАТА   ИЗТОЧНА  РИМСКА  ИМПЕРИЯ  -  ВИЗАНТИЯ.
                                                 "ВИЗАНТИЙСКАТА  ДЪРЖАВА  -  пише  Хегел  -  Е  ВЕЛИК  ИСТОРИЧЕСКИ  ПРИМЕР  ЗА  ТОВА,  КАК  ХРИСТИЯНСКАТА  РЕЛИГИЯ  МОЖЕ  ДА ОСТАНЕ  АБСТРАКТНА  У  ПРОСВЕТЕНИТЕ  НАРОДИ,   АКО  ЦЯЛАТА  ДЪРЖАВА  И  НЕЙНИТЕ  ЗАКОНИ  НЕ  БЪДАТ  ПРЕУСТРОЕНИ  СЪГЛАСНО  ХРИСТИЯНСКИТЕ  ПРИНЦИПИ.   В  ТАЗИ  ЦЕЗАРО-ПАПИСТКА  ИМПЕРИЯ   ЕДВА  ЛИ  НЕ  ВСЕКИ  МИНАВАЛ  ЗА  БОГОСЛОВ.  ГРИГОРИЙ  НАЗИАНСКИ  ПРИМЕРНО  КАЗВА  ТАКА:  "КОНСТАНТИНОПОЛ  Е  ПЪЛЕН  СЪС  ЗАНАЯТЧИИ  И  РОБИ,  КОИТО    СЕ  ДЪРЖАТ  КАТО  ДЪЛБОКОМИСЛЕНИ  БОГОСЛОВИ,  ПРОИЗНАСЯЩИ  ПРОПОВЕДИ  В  СВОИТЕ  РАБОТИЛНИЦИ  И  НА  УЛИЦАТА.  АКО ВИЕ ПОИСКАТЕ  НЯКОЙ ОТ  ТЕЗИ ХОРА  ДА  ВИ  РАЗМЕНИ  СРЕБЪРНА  МОНЕТА,  ТОЙ  ЩЕ ЗАПОЧНЕ  ДА  ВИ  ПОУЧАВА С  КАКВО БОГ-ОТЕЦ  СЕ  РАЗЛИЧАВА  ОТ  БОГ-СИН;   АКО  ГО  ПОПИТАТЕ  ЗА  ЦЕНАТА  НА  ЕДИН  ГОЛЯМ ХЛЯБ,  ТОЙ  ЩЕ  ВИ  ОТГОВОРИ,  ЧЕ  БОГ-СИН  СТОИ  ПО-НИСКО  ОТ БОГ-ОТЕЦ;   КОГАТО  ПЪК  РЕШИТЕ  ДЕ  СЕ ОСВЕДОМИТЕ  ГОТОВ  ЛИ  ВИ  Е  ХЛЯБЪТ,  ТОЙ  ЩЕ  ВИ ОТГОВОРИ,  ЧЕ БОГ-СИН  Е  СЪТВОРЕН  ОТ НИЩО."
                                               ИЗТОЧНО-ПРАВОСЛАВНОТО  ХРИСТИЯНСТВО  ВИНАГИ  Е  БИЛО  ПОДЧИНЕНО  И  В  СЛУЖБА  НА  СВЕТСКАТА  ВЛАСТ.  НО  ТУК АЗ  ИСКАМ  ДА  ОБЪРНА  ВНИМАНИЕ  ВЪРХУ  ЕДНА  ДРУГА  РАЗЛИКА  МЕЖДУ  КАТОЛИЦИЗМА  И  ПРАВОСЛАВИЕТО,  КОЯТО  Е  СЯКАШ  ОТ  СТРОГО  ДОГМАТИЧЕН  ХАРАКТЕР,  НО ИМА  ГОЛЯМО  ДЪРЖАВНО  ЗНАЧЕНИЕ.  РИМСКАТА  ЦЪРКВА  ПОДРЕЖДА  СВЕТАТА  ТРОИЦА  ТАКА:  БОГ-ОТЕЦ  -  БОГ-СИН  -  СВЕТИ  ДУХ.  В  ПРАВОСЛАВИЕТО  ОБАЧЕ  ПОДРЕДБАТА Е ДРУГА  И   Е  СЛЕДНАТА:  БОГ-ОТЕЦ  -  СВЕТИ  ДУХ  -  БОГ-СИН.   ОТТУК  И  РАЗЛИКАТА  В  НАЧИНА НА  ПРЕКРЪСТВАНЕ. 
                                            И  ДОКОЛКОТО  СВЕТИЯТ ДУХ  СИМВОЛИЗИРА  ЖЕНСКОТО  НАЧАЛО,  РАЖДАНЕТО  НА  ИСУС  ОТ  ЗЕМНА  ЖЕНА  КАТО  НЕГОВА  РОДНА  МАЙКА,  ТО  ПОСТАВЯНЕТО  НА  СВЕТИЯ  ДУХ  ПРЕДИ  БОГ-СИН  В  ИЗТОЧНО-ПРАВОСЛАВНИТЕ  ДЪРЖАВИ  ИМА ЕДНА  СЯКАШ  СТРАННА  ПОСЛЕДИЦА  -   ВЪВ  ВИЗАНТИЯ  ИМПЕРАТОРСКИЯТ  ТРОН  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ НАСЛЕДЕН  И  РЕАЛНО  Е  НАСЛЕДЯВАН  ОТ  СЪПРУГАТА  НА  ИМПЕРАТОРА,  ДОКАТО  В  КАТОЛИЧЕСКИТЕ  ДЪРЖАВИ  НА  ЗАПАД  ЕДИН  КРАЛ  НИКОГА  НЕ  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ НАСЛЕДЕН  НА  КРАЛСКИЯ  ТРОН  ОТ  НЕГОВАТА  СЪПРУГА.  ЖЕНА  МОЖЕ ДА  СТАНЕ  КРАЛИЦА,  РАЗБИРА  СЕ,  САМО ЧЕ ...  САМО  ЧЕ  НЕ  ЗАТОВА,  ЗАЩОТО  Е  БИЛА  СЪПРУГА НА  ПОЧИНАЛ  ИЛИ  ДЕТРОНИРАН  КРАЛ, А  ЗАЩОТО  Е  ДЪЩЕРЯ  НА  КРАЛ.
                                                     ТОВА  ВЪНШНО  СЯКАШ  НЕЗАБЕЛЕЖИМО  ОБСТОЯТЕЛСТВО  ИМА  КОЛОСАЛНИ  ПОСЛЕДИЦИ  -  ИМЕННО  НА  ЗАПАД  СЕ  СЪЗДАВАТ  КРАЛСКИТЕ  ДИНАСТИИ,  КОИТО  СТОЯТ  В  ОСНОВАТА  НА  ДИНАСТИЧЕСКИТЕ  НАЦИОНАЛНИ  ДЪРЖАВИ.  ТУК  АЗ  НЯМАМ ВЪЗМОЖНОСТ  ПОДРОБНО ДА  РАЗГЛЕЖДАМ  ТОЗИ  ВЪПРОС,  НО  БИХ  ПРЕДЛОЖИЛ  НА  НЯКОЙ,  КОЙТО  СЕ  ИНТЕРЕСУВА  ОТ  ОГРОМНАТА  ВАЖНОСТ  НА  ДИНАСТИЧЕСКИЯТ  ПРИНЦИП,  ДА  ПРОЧЕТЕ  ДВУТОМНИКА  НА  ОСВАЛД  ШПЕНГЛЕР  "ЗАЛЕЗЪТ  НА  ЗАПАДА".  А В МОМЕНТА  ЩЕ  НАПРАВЯ  САМО ЕДНА  ИЛЮСТРАЦИЯ.
                                                           ПРЕДИ  ВЕЛИКАТА  РЕВОЛЮЦИЯ  КРАЛСКА   ФРАНЦИЯ  БИЛА    НАЙ-ГОЛЕМИЯТ  ПРОИЗВОДИТЕЛ  И  ПРОДАВАЧ  НА   РАСОВИ И НА  РАБОТНИ  КОНЕ  В  ЕВРОПА.  А  ТОВА БИЛО,  ТАКА  ДЕ  СЕ  КАЖЕ,  ГОЛЯМ  БИЗНЕС  ЗА  СВОЕТО  ВРЕМЕ.  НО  САМО  ТРИДЕСЕТ  И  ПЕТ  ГОДИНИ  СЛЕД  РЕВОЛЮЦИЯТА  ФРАНЦИЯ  ЗАПОЧНАЛА  ДА  ...  ТОЧНО  ТАКА,  ДА  ВНАСЯ  КОНЕ ОТ  АНГЛИЯ.  И  ЗАЩО ТАКА,  КАКВО  СЕ  Е  СЛУЧИЛО  С  ФРЕНСКОТО  КОНЕВЪДСТВО,  ДА  НЕ  БИ  НЯКАКЪВ  МОР  ПО  ДОБИТЪКА? 
                                                НИКАКЪВ  МОР  НЯМАЛО.  ИМАЛО  РЕВОЛЮЦИЯ,  КОЯТО  ПРОВЪЗГЛАСИЛА  ПРИНИЦИПА "СВОБОДА,  БРАТСТВО,  РАВЕНСТВО!"  И  СЪГЛАСНО  РАЗБИРАНЕТО  НА  ТОЗИ   ПРИНЦИП   ФРЕНСКИТЕ  ИМЕНИЯ  И  ФЕРМИ  ВЕЧЕ НЕ  СЕ  НАСЛЕДЯВАЛИ  В  ЦЯЛОСТЕН  ВИД  ОТ  НАЙ-ГОЛЕМИЯТ,  ОТ ПЪРВОРОДНИЯТ  СИН,  КАКВОТО  СИ  ОСТАНАЛО  ПОЛОЖЕНИЕТО  В  АНГЛИЯ,  АМИ  СЕ РАЗДЕЛЯЛИ   МЕЖДУ   ВСИЧКИ  БРАТЯ    И   СЕСТРИ.   В ИМЕТО  НА  БРАТСТВОТО  И  РАВЕНСТВОТО,    ЗНАЧИ.  ГОРЕ  ДОЛУ ПО СЪЩИЯ  НАЧИН  МОИТЕ  БИВШИ  КОЛЕГИ И  ПРИЯТЕЛИ  ЖЕЛЬО  ЖЕЛЕВ  И  ПЕТКО  СИМЕОНОВ  ВЪРНАХА  ЗЕМАТА  НА  СЕЛЯНИТЕ  В  РЕАЛНИ  ГРАНИЦИ,  ТА  ДНЕС  ЯДЕМ  ЯБЪЛКИ  ОТ  МАКЕДОНИЯ,  ИТАЛИЯ  И  ГЪРЦИЯ.
                                                          ДУМАТА  МИ  Е,  ЧЕ  РАЗЛИЧНИТЕ  СФЕРИ  НА  ДЪРЖАВАТА  И  ОБЩЕСТВОТО  СА   МНОГО  ЗДРАВО  СВЪРЗАНИ  ПОМЕЖДУ  СИ,  ПОНЯКОГА  С  НЕВИДИМИ  НИШКИ.  И  УЖ  ЧИСТО   ДОГМАТИЧЕСКА  РАЗЛИКА  МЕЖДУ  ПРАВОСЛАВИЕТО И  КАТОЛИЦИЗМА  ПРИ  ПОДРЕДБАТА  НА  СВЕТАТА  ТРОИЦА  "БОГ-ОТЕЦ  -  БОГ-СИН  -  СВЕТИ  ДУХ"   СЪЗДАДЕ  НА  ЗАПАД  ДИНАСТИЧЕСКИ  НАЦИОНАЛНИ  ДЪРЖАВИ,  А   НА  ИЗТОК   ЦИВИЛИЗОВАНА  И  КУЛТУРНА  ВИЗАНТИЯ  ИЗОСТАНА  СЪС  СТОЛЕТИЯ ОТ  ЗАПАДНА  ЕВРОПА.

Интересно! На пръв прочит, като че ли сме информирани, но се оказва, че човек винаги може да научи нещо важно и интересно особено при такъв сравнителен анализ!
Поздрави за тези материали!