05.02.2008 г.
вторник
                                     ГЕНЕТИКА  И  СОЦИАЛИЗАЦИЯ  НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.
                                                             НАСЛЕДСТВЕНОСТ,  ВЪЗПИТАНИЕ 
                                                                                          и
                                                                         САМОВЪЗПИТАНИЕ
                                                             УНИКАЛЕН  ЛИ  Е  ИНСТИНКТЪТ
                                                                                         за
                                                 САМОСЪХРАНЕНИЕ  НА  ЖИВИТЕ  СИСТЕМИ?           
                                                                                
                                     И  ТАКА  -  РЕЗОНЕН  ЛИ  Е  ВЪПРОСЪТ:  "ЗАЩО  СЪМ  СЕ  РОДИЛ,  СЛЕД  КАТО  ЩЕ  ТРЯБВА  НЕПРЕМЕННО  ДА  УМРА?"  НЕ  МИСЛЯ,  ЧЕ  ТОЗИ  ВЪПРОС  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ  ОЦЕНЯВАН  ОТ  ЛОГИЧЕСКА  ГЛЕДНА ТОЧКА,  Т.Е.  КАТО  ВЪПРОСИТЕЛНО  СЪЖДЕНИЕ.    ЗАЩОТО    НЯКОИ  ЧОВЕШКИ  ИНДИВИДИ  СИ  ГО  ЗАДАВАТ  НЕПРЕКЪСНАТО,   НО  НА  ДРУГИ   ТОЙ  МОЖЕ  ИЗОБЩО  ДА  НЕ  ХРУМВА.  ТАКА  ИЛИ  ИНАЧЕ  ВСИЧКИ  УМИРАМЕ  -  КАКТО  ТЕЗИ,  КОИТО  НЕПРЕКЪСНАТО  СЕ  ПИТАТ  "ЗАЩО?",  ТАКА   И  ТЕЗИ,  КОИТО  ПРИЕМАТ  СЪДБАТА  СИ  БЕЗ   ПЕРМАНЕНТНИ  ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ  ТРЕВОГИ.
                                  БИХ  ИСКАЛ  НАЙ-НАПРЕД  ДА  УТОЧНЯ   И  ДА  ПРИПОМНЯ -  НИКОЙ  ОТДЕЛЕН  ЧОВЕШКИ  ИНДИВИД  НЯМА  НИКАКВИ  ЗАСЛУГИ,  НИТО  ПЪК  НЯКАКВА  ОТГОВОРНОСТ  ЗА  СВОЕТО  РАЖДАНЕ.  НЕГОВАТА  ПОЯВА,  ТАКА  ДА  КАЖЕ,  НА  БЕЛИЯ  СВЯТ,  Е  СТОПРОЦЕНТОВО  ДЕЛО  НА  СОБСТВЕНИТЕ  МУ  РОДИТЕЛИ,  КОИТО  МОЖЕ  ДА  СА ГО ИСКАЛИ  И  ДАЖЕ  ПЛАНИРАЛИ, НО  МОЖЕ  ДА  СА ГО  СЪЗДАЛИ  ДОРИ  В  НЕВЕДЕНИЕ  И  НЕЖЕЛАНИЕ.
                                   ВЕДНЪЖ  ОБАЧЕ  РОДЕН,  ИНДИВИДЪТ   СЕ  РАЗВИВА,   ДОСТИГА  РЕПРОДУКТИВНА  ВЪЗРАСТ,  УЗРЯВА  И  ЗАПОЧВА  ДА  СЛИЗА  ПО  ПЪТЕКАТА  НА  СМЪРТТА.  АКО АЗ  РЕША  ДА  РАЗСЪЖДАВАМ  ОТ  ЧИСТО  БИОЛОГИЧЕСКА  ГЛЕДНА  ТОЧКА,  ТО  БИХ  МОГЪЛ  ДА  ТВЪРДЯ,  ЧЕ  В  КАЧЕСТВОТО  СИ  НА  СИСТЕМА  ЦЕЛИЯТ  ИНДИВИДУАЛЕН  ЧОВЕШКИ  ЖИВОТ  Е  ВСЪЩНОСТ  ЕДИН  ПРОЦЕС  НА  ВЪНШНО  СЛОЖНО  ДВИЖЕНИЕ  КЪМ  СМЪРТТА.  ЗАЩОТО   ИМЕННО  СМЪРТТА  Е  ОНОВА  ЕНТРОПИЙНО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ЖИВАТА  СИСТЕМА,  КЪМ  ДОСТИГАНЕТО  НА  КОЕТО  СЪСТОЯНИЕ  ВОДИ  ЦЯЛОТО  НЕЙНО  ФУНКЦИОНИРАНЕ.
                                     ЗАЩО  ЖИВИТЕ  СИСТЕМИ  ПРИТЕЖАВАТ  ВОЛЯ  ЗА  ЖИВОТ,  ИНСТИНКТ  ЗА  САМОХРАНЕНИЕ,  Т.Е  ЗА  ЗАПАЗВАНЕ  НА  СВОЕТО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ЖИВОСТ?
                                      МИСЛЯ,  ЧЕ  АКО  НАДНИКНЕМ  ПО-НАДЪЛБОКО  В  СЪЩНОСТТА  НА  УНИВЕРСАЛНАТА  И  УНИКАЛНА  ХОМОКОСМИЧЕСКА  СИСТЕМА,  НИЕ  БИХМЕ  МОГЛИ  ДА  СТИГНЕМ  ДО  ЗАКЛЮЧЕНИЕТО,  ЧЕ  СТРЕМЕЖЪТ  НА  ЖИВИТЕ  СИСТЕМИ  КЪМ  ТЯХНОТО  САМОЗАПАЗВАНЕ  ИЗОБЩО  НЕ  ПРЕДСТАВЛЯВА НЕЩО  ПРИНЦИПНО  НОВО  ЗА  СВЕТА.
                                      ЗАЩОТО  КАКЪВ  БЕШЕ  СИСЪЛЪТ  И  КАКВО  БЕШЕ  ЗНАЧЕНИЕТО  НА  ПОНЯТИЕТО  "ИНЕРЦИЯ"  В  МЕХАНИКАТА  НА  ДИНАМИЧНИТЕ  СИСТЕМИ?   АМИ  СТРЕМЕЖ  НА  ТЯЛОТО  ДА  ЗАПАЗИ СВОЕТО  СЪСТОЯНИЕ  НА  ПОКОЙ  ИЛИ  ПЪК  НА  РАВНОМЕРНО  ПРАВОЛИНЕЙНО  ДВИЖЕНИЕ,  БЛАГОДАРЕНИЕ  НА  КОЙТО  СТРЕМЕЖ  ТО  ОКАЗВА  СЪПРОТИВА  НА  ВСЯКО  ВЪНШНО  ВЪЗДЕЙСТВИЕ,  НАСОЧЕНО  КЪМ  ИЗВАЖДАНЕТО  МУ  ОТ  ТОВА  СЪСТОЯНИЕ.  ТАКА  ЧЕ  ДОРИ  ДИНАМИЧНИТЕ  СИСТЕМИ  ПРИТЕЖАВАТ  СВОЙСТВО,  КОЕТО  Е  ПРИНЦИПИАЛНО  РОДСТВЕНО  С  ИНСТИНКТА  ЗА  САМОСЪХРАНЕНИЕ  НА  ЖИВИТЕ  СИСТЕМИ.
                                       АМИ  КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ ПРИ  ТЕРМОДИНАМИЧНИТЕ  СИСТЕМИ?  НАИСТИНА,  ВТОРИЯТ  ПРИНЦИП  НА  ТЕРМОДИНАМИКАТА  СЯКАШ  ПРЕДВИЖДАШЕ  НЕИЗБЕЖНА  ТОПЛИННА  СМЪРТ  ЗА  ВСЕЛЕНАТА.    НО  КАКВО  В  ДЕЙСТВИТЕЛРНОСТ  ПРЕДСТАВЛЯВА  КРЪГОВРАТЪТ  НА  ВОДАТА?  СЛЪНЧЕВАТА  СИСТЕМА  В  СВОЯТА  ЦЯЛОСТНОСТ  ФУНКЦИОНИРА  КАТО  ТЕРМОДИНАМИЧНА  СИСТЕМА,  В  КОЯТО НАШАТА  ПЛАНЕТА  ЗЕМЯ  Е  ОСОБЕНО ВАЖЕН  ЕЛЕМЕНТ.  И ВОДНИЯТ  КРЪГОВРАТ  Е  САМОСЪХРАНИТЕЛНИЯТ  ИНСТИНКТ  НА  ПЛАНЕТАТА  ЗЕМЯ,    АКО СИ  ПОЗВОЛЯ  ТАКЪВ  ИЗРАЗ  ЗА  ПО-РЕЛЕФНО  ОЧЕРТАВАНЕ  НА  СИТУАЦИЯТА.  ИМЕННО  ТОЗИ  ВОДЕН  КРЪГОВРАТ  ПОДДЪРЖА  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  ЖИВИТЕ  СИСТЕМИ.
                                         НО АЗ  ЛИЧНО  БИХ  ОТИШЪЛ  И  ДОСТА  ПО-НАДАЛЕЧЕ,  ЗАЩОТО  СЪМ,  ДОКОЛКОТО  Е  ИЗВЕСТНО  ВЪВ  ФИЛОСОФСКАТА  И  НАУЧНАТА  ЛИТЕРАТУРА,  ПЪРВИЯТ    АВТОР  НА  ИДЕЯТА  ЗА  ЖИВОСТТА  НА  ВОДАТА.  ИМЕННО  ВОДАТА  Е  ТАЗИ  ФУНКЦИОНИРАЩА  ЧРЕЗ  ПРЕМИНАВАНЕ  В  ТРИ  АГРЕГАТНИ  СЪСТОЯНИЯ  СИСТЕМА,  КОЯТО  Е  НАПЪЛНО  БЕЗРАЗЛИЧНА  КЪМ  РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ  "ЖИВОСТ"  и  "МЪРТВОСТ".  А  ЩОМ  КАТО  Е  ТАКА,  ТО  ВОДАТА  НЕПРЕКЪСНАТО  ПРЕМИНАВА  ОТ  СЪСТОЯНИЕ  НА   "ЖИВОСТ"  към  СЪСТОЯНИЕ  на  "МЪРТВОСТ"  И  ОБРАТНО.  ИЗВЪРШВА,  ТАКА  ДА  СЕ  КАЖЕ,  ВЕЧНОТО  СИ  ПРЕРАЖДАНЕ....
/следва/             

Атомите от които сме направени нали няма да изчезнат след смърта ни!? Те преди това са били градивни елементи на други структури - живи или неживи. Дали няма пренасяне на информация на атомно ниво ?

Всъщност тя има пет агрегатни състояния. Освен тези, които Сте споменал, те биват още плазма и кондензат. И вземайки предвид, че нямаме информация как се дъжи молекулата на водата след достигането на тези "екзотични" състояния, не мисля, че можете да направите такъв извод. (При всичките ми почитания и уважение, което изпитвам към Вас.)
Кръговратът може да е валиден само докато водата изпълнява характерните си за тази планета, веществени състояния, точно както невъзможният (според теория на вероятностите) жизнен път на С-14 до азот.
Водата е решетъчна конструкция, чието поведение е като на много по-голяма структура. Тя не се държи както никой познат ни друг флуид. И спокойно може да има състояния, които все още не можем и да си представим.
Поздрави и почитания.