04.02.2008 г.
понеделник
                                      ГЕНЕТИКА  И  СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.
                                                                НАСЛЕДСТВЕНОСТ,  ВЪЗПИТАНИЕ 
                                                                                            и
                                                                          САМОВЪЗПИТАНИЕ
                                                                            ЗА    СМИСЪЛЪТ
                                                                                         на
                                                                       ЖИВОТА  и  СМЪРТТА
                                   
                                      ХОРАТА  СА  ПРИВИКНАЛИ  ДА  РАЗСЪЖДАВАТ  ВЪРХУ  СМИСЪЛА  НА  ЖИВОТА  И  НАМИРАТ  СЯКАШ  ЕДИНОДУШНО,  ЧЕ ТЕЗИ  ТЕХНИ  РАЗСЪЖДЕНИЯ  ИМАТ  СМИСЪЛ.  БЕЗ  ЗАСЕГА  ДА  НАВЛИЗАМ  В  ПОДРОБНОСТИ,  ЩЕ ЗАДАМ  И  СЛЕДНИЯТ ВЪПРОС:
                                       ИМА  ЛИ  СМИСЪЛ  СМЪРТТА?
                                 НАЙ   НАПРЕД  ОБАЧЕ  НЕКА ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ  ВЪРХУ  ТОВА,  КАКЪВ  Е  СМИСЪЛЪТ  НА  ПОНЯТИЕТО  "СМИСЪЛ"?    КАКВО  ЗНАЧИ  НЕЩО  ИЗОБЩО  ДА  ПРИТЕЖАВА  СМИСЪЛ?  АКО ГОВОРИМ  ЗА  ЧОВЕШКИЯТ  ЕЗИК  НАПРИМЕР,  ТО СМИСЪЛ  ПРИТЕЖАВАТ  ТЕЗИ  ДУМИ,  ИЗРЕЧЕНИЯ  И  СИСТЕМИ  ОТ  ИЗРЕЧЕНИЯ,    ЗА КОИТО   СЛУШАТЕЛЯТ  ИЛИ  ЧИТАТЕЛЯТ  МОЖЕ  ДА  РАЗБЕРЕ  КАКВА  СЕМАНТИКА  ПРИТЕЖАВАТ.  КАЗАНО  ПО  ДРУГ  НАЧИН,  ДУМИТЕ,  ИЗРЕЧЕНИЯТА  И  СИСТЕМИТЕ  ОТ  ИЗРЕЧЕНИЯ  ТРЯБВА  НЕЩО  ДА  ОБОЗНАЧАВАТ,  ДА  ИМАТ  ЗНАЧЕНИЕ.
                                       НО  НИЕ  ГОВОРИМ  КАКТО  ЗА  СМИСЛЕНИ  И  БЕЗСМИСЛЕНИ  ДУМИ  И  ИЗРЕЧЕНИЯ, ТАКА  И  ЗА  СМИСЛЕНИ  И  БЕЗСМИСЛЕНИ  ДЕЙСТВИЯ.  ПРИ  ВСИЧКИ  СЛУЧАИ ОБАЧЕ ПОНЯТИЕТО  "СМИСЪЛ"  СЕ  УПОТРЕБЯВА  ЗА  ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ  НА  ЗНАКОВИТЕ  СИСТЕМИ  ИЛИ ПЪК  КОНКРЕТНИТЕ  ДЕЙСТВИЯ  НА  ХОРАТА,  ПО-РЯДКО  НА  ЖИВОТНИТЕ  И  НИКОГА  НА  ТАКА  НАРЕЧЕНАТА  МЪРТВА  ПРИРОДА.
                                        АКО  СЕ  ПРИДЪРЖАМ  КЪМ  ТЕРМИНОЛОГИЯТА  НА  ХЕГЕЛ,  ТРЯБВА  ДА  КАЖА,  ЧЕ  НЕЩО  ИМА  СМИСЪЛ  ТОГАВА,  КОГАТО  ТОВА  НЕЩО  Е  СРЕДСТВО  ЗА  ОБОЗНАЧАВАНЕ  НА  НЕЩО  ДРУГО,  РАЗЛИЧНО ОТ  НЕГО,  ИЛИ  ПЪК  Е  СРЕДСТВО  ЗА  ПОСТИГАНЕ  НА  НЯКАКВА  ЦЕЛ.  ЗАЩОТО  ЦЕЛТА  Е  ТАЗИ,  КОЯТО  ПРИДАВА  СМИСЪЛ  НА  СРЕДСТВОТО,  ПРЕДНАЗНАЧЕНО  ДА  СЛУЖИ ЗА  НЕЙНОТО  ПОСТИГАНЕ.  ПО СЪЩИЯТ  НАЧИН ДУМАТА  Е  СРЕДСТВО  ЗА   ИЗРАЗЯВАНЕ  НА  ЧОВЕШКИТЕ  ВЪЗПРИЯТИЯ,   ПРЕДСТАВИ  И  МИСЛИ.  ВЪНШНО  ПОГЛЕДНАТО,  ХОРАТА  ОБМЕНЯТ  ПОМЕЖДУ  СИ  ДУМИ  И ИЗРЕЧЕНИЯ,  В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  ОБАЧЕ  ТЕ  ОБМЕНЯТ  МИСЛИ  ПОСРЕДСТВОМ  ДУМИТЕ  И  ИЗРЕЧЕНИЯТА.
                                           СЛЕДОВАТЕЛНО,  КОГАТО  КАЗВАМЕ,  ЧЕ  НЕЩО  ПРИТЕЖАВА  СМИСЪЛ,  ТО  НИЕ  ВСЪЩНОСТ  ТВЪРДИМ,  ЧЕ  СЪЩНОСТТА  НА  ТОВА  НЕЩО,  АКО  СМИСЪЛЪТ  СЕ РАЗГЛЕЖДА  КАТО  ТАКАВА  СЪЩНОСТ,  СЕ  НАМИРА  ИЗВЪН  НЕЩОТО,  НАМИРА  СЕ  В  НЯКАКВО  ДРУГО   НЕЩО.  НИКАКВО  ЯВЛЕНИЕ,  СЪБИТИЕ  ИЛИ   ПРОЦЕС,  НИКАКЪВ  ПРЕДМЕТ  ИЛИ  ПЪК  НЕГОВО  СВОЙСТВО  НЕ  МОГАТ  ХЕМ  ДА  ПРИТЕЖАВАТ  СМИСЪЛ,  ХЕМ  ТОЗИ  СМИСЪЛ  ДА  СЕ  СЪДЪРЖА  В  САМИТЕ  ТЯХ. 
                                            ЕДИНСТВЕНО  КОГАТО  ИМАМЕ  РАБОТА  СЪС  СИСТЕМИ,  НИЕ  БИХМЕ  МОГЛИ ОСНОВАТЕЛНО  ДА  ТВЪРДИМ,  ЧЕ  ЗАПАЗВАНЕТО  НА  ИНТЕГРАЛНАТА  ЦЯЛОСТНОСТ  НА  СИСТЕМИТЕ   ПРИДАВА  СМИСЪЛ  НА  НАЧИНА,  ПО  КОЙТО  ТЕХНИТЕ  ЕЛЕМЕНТИ  СЕ  СТРУКТУРИРАТ  И  ФУНКЦИОНИРАТ.  И ЗАТОВА  СЪВРЕМЕННАТА  НАУКА  И  ФИЛОСОФИЯ  ПРЕВЪРНАХА  КАТЕГОРИЯТА  "СИСТЕМА"  В  ЦЕНТРАЛНА  КАТЕГОРИЯ  НА  ИСТИННОТО ПОЗНАНИЕ.
                                            ВСИЧКИ  С  ОХОТА  ГОВОРИМ,  ЧЕ  ЖИВОТЪТ  НА  ОТДЕЛНИЯТ ЧОВЕК  ПРИТЕЖАВА  СМИСЪЛ.  НО  ДАЛИ  РАЗБИРАМЕ  ДОСТАТЪЧНО  ЯСНО  КАКВО  КАЗВАМЕ,  КОГАТО  ТВЪРДИМ  ТОВА?   ЗАЩОТО  ПОНЕ  ОТ  ФИЛОСОФСКА  ГЛЕДНА  ТОЧКА  Е  ЯСНО,  ЧЕ  АКО  ЖИВОТЪТ  НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД  ПРИТЕЖАВА  СМИСЪЛ,  ТО  ТОЗИ СМИСЪЛ  НЯМА  КАК  ДА  СЕ  ОТКРИЕ В  СЪЩИЯТ  ТОЗИ ЖИВОТ.  ТРЯБВА  ДА  ИМА  НЕЩО  ДРУГО,  НЕЩО  ВЪНШНО  ЗА  ИНДИВИДА,  КОЕТО  ДА  ПРИДАВА  СМИСЪЛ  НА  НЕГОВИЯ  ЖИВОТ.  НЯКОЙ  СА  СКЛОННИ  ДА  СМЯТАТ,  ЧЕ ТОВА СА ДЕЦАТА,  ДРУГИ  ВИЖДАТ  СМИСЪЛА  В  СЪТВОРЕНИТЕ  ОТ ИНДИВИДА МАТЕРИАЛНИ  И  ДУХОВНИ  ЦЕННОСТИ,  ОСТАВАЩИ  ПАК  ЗА  ПОКОЛЕНИЯТА,  ТРЕТИ  СЕ  НАДЯВАТ  НА  ПРЕРАЖДАНЕ  ИЛИ ВЪЗКРЕСЕНИЕ...
                                                    СТАНЕ  ЛИ ОБАЧЕ  ДУМА  ЗА СМЪРТТА,  СМИСЪЛЪТ СЯКАШ  ИЗЧЕЗВА....                       /следва/

Според мен пък смисловите характеристики, които придаваме на събитията, системите, средствата... са точно толкова абстрактни, колкото и изразните средства, с които ги описваме. И то по една много важна причина се получава така - причината, че съдим от "висотата" на собствения си живот, приели за постулат, че след като не виждаме, чуваме, регистрираме изобщо някакво събитие, то значи то не съществува.
Лутането на човеците из дебрите на старанието му да разбере смисълът на живота, в исторически план, доказва, че сме и минали през различни моменти и съответно изводи за въпросният смисъл. Оттам и смъртта е била, за нас хората многолика, дори за някои хора все още е (фанатизиран мюсюлманин-камикадзе в джихат). И така имаме пълна кошница от различни разбирания за смисъл. Но Вие хубаво написахте, че смисълът винаги търсим извън обстоятелствата, въпреки че всяко обстоятелство само по себе си съдържа смислова стойност която често е неразбираема за нас. Примерно когато хората са видели Млечният път, той им е приличал на поток разлята сметана. И вградени в в тази система, с неизменен спътник Via Galactica, без да разбираме истинската и същност (тогава), тя за нас се е отъждествявала с цялата вселена. А по-късно, когато сме открили и други подобни светове, и тях сме нарекли галактики, запазвайки млечната тематика, сякаш вселената е една огромна мандра.
Поздрави и почитания.