03.02.2008 г.
неделя
                                    ГЕНЕТИКА   И  СОЦИАЛИЗАЦИЯ  НА  ЧОВЕШКИЯТ  ИНДИВИД.
                                                               НАСЛЕДСТВЕНОСТ,  ВЪЗПИТАНИЕ
                                                                                             и
                                                                           САМОВЪЗПИТАНИЕ
                                                                  РОДЪТ  против   ИНДИВИДА
                              КАКВО  ВСЪЩНОСТ  ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА,  КОЕТО  НАРИЧАМЕ  "РОД"?  И  КАКВА  Е  ДЕЙСТВИТЕЛНАТА  ВРЪЗКА  МЕЖДУ  ИНДИВИД  И  РОД?  СПОРЪТ  ВЪРХУ  ВЪЗМОЖНИТЕ  ОТГОВОРИ  НА  ТЕЗИ  ДВА  ВЪПРОСА  ЗАПОЧВА  ОЩЕ  МЕЖДУ  ПЛАТОН  И  АРИСТОТЕЛ. СПОРЕД  ПЛАТОН  РОДЪТ  /ОБЩОТО/  Е  ИДЕЯ,  КОЯТО  Е  ПЪРВООБРАЗ  НА  ВСИЧКИ  ЕДИНИЧНИ  НЕЩА.  И  ЗАТОВА  ПОЗНАНИЕТО  НА  СЪЩНОСТТА  НА ЕДИНИЧНОТО,  ВКЛЮЧИТЕЛНО  СЪЩНОСТТА НА  ОТДЕЛНИЯТ  ЧОВЕШКИ  ИНДИВИД,   ЗА  ПЛАТОН  Е  НЕЩО  КАТО  ПРИПОМНЯНЕ,  ПОНЕЖЕ  ТАЗИ  СЪЩНОСТ  НИ  Е ДАДЕНА  ОЩЕ  В  ИДЕЯТА.   АРИСТОТЕЛ  ПЪК  НАБЛЯГА  ВЪРХУ  СЪЩО  ТАКА  ВАЖНОТО  ОБСТОЯТЕЛСТВО,  ЧЕ  РЕАЛНО  БИТИЕ  ПРИТЕЖАВАТ  САМО  ЕДИНИЧНИТЕ  НЕЩА,  ДОКАТО  РОДЪТ  /ОБЩОТО/  В  ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  Е  АБСТРАКЦИЯ,  ЛИШЕНА  ОТ  ЕМПИРИЧНО  БИТИЕ.               
                                 ОТ  ГЛЕДНА  ТОЧКА  НА  СЪВРЕМЕННАТА  ФИЛОСОФИЯ  И  НА  СЪВРЕМЕННАТА  НАУКА  СЪДЪРЖАНИЕТО  НА  КАТЕГОРИЯТА  "ЧОВЕК"  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ  РАЗБРАНО  САМО  КАТО  СИСТЕМА.  ЗАЩОТО  ЧОВЕКЪТ  Е,  РАЗБИРА  СЕ,  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД,  НО  ЧОВЕКЪТ  Е  И  ЧОВЕШКИЯТ  РОД,  КЪМ  КОЙТО  ПРИНАДЛЕЖИ  ТОЗИ  ИНДИВИД.  И  ТУК  НЕ  СТАВА  ДУМА  ПРОСТО  ЗА  НЯКАКВА  АБСТРАКЦИЯ,  ЗАЩОТО  ГЕНЕТИЧНАТА  ИНФОРМАЦИЯ  НА  ВСЕКИ  ЖИВ  ЧОВЕК  НЕ  Е  НЕГОВО  СОБСТВЕНО  ПРОИЗВОДСТВО,  А  Е НАСЛЕДЕНА  В  ГОТОВ  ВИД  ОТ  НЕГОВИТЕ  РОДИТЕЛИ,  ОТ  РОДА.
                                   СЛЕДОВАТЕЛНО,  В  И  ЧРЕЗ   ГЕНЕТИЧНАТА   ИНФОРМАЦИЯ   РОДЪТ  ИМА  РЕАЛНО  МАТЕРИАЛНО  БИТИЕ  В  ИНДИВИДА.  ТАЗИ  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ  Е  БЕЗСМЪРТНА   ДОТОГАВА,  ДОКАТО  СЪЩЕСТВУВАТ  ХОРА  И  СЕ  ПРЕДАВА   В  РЕКОМБИНИРАН  ВИД  ОТ  ПОКОЛЕНИЕ  НА  ПОКОЛЕНИЕ.   НО  ВЪВ  ВСЕКИ  ОТДЕЛЕН  ИНДИВИД     НАСЛЕДЕНАТА  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ    ПРИДОБИВА  И  КОНКРЕТИЗИРАНО  ФЕНОТИПНО  БИТИЕ,   КОЕТО   ПОДЛЕЖИ  НА   ЕНТРОПИЙНО  НАСОЧЕНИ  ИЗМЕНЕНИЯ.   
                                          ЗАРОДИШНАТА  ФОРМА  НА  ИНДИВИДА  Е  НЕГОВАТА  НАЙ-СЪВЪРШЕНА  ФОРМА,  КОЯТО  ФЕНОТИПНО  СЕ  РАЗГРЪЩА  ДОТОГАВА,   ДОКАТО  ОРГАНИЗМЪТ  ДОСТИГНЕ  СВОЯТА  ЗРЯЛОСТ.  В  КАЧЕСТВЕН  СМИСЪЛ  ЗРЕЛОСТТА  НА  ИНДИВИДА  Е МОМЕНТЪТ,  В  КОЙТО  ПОТОМЦИТЕ  НА  ТОЗИ  ИНДИВИД  СЪЩО  ДОСТИГНАТ  РЕПРОДУКТИВНА  ВЪЗРАСТ.  ТОГАВА  МАЙКАТА  И  БАЩАТА  СА  ВЕЧЕ  ОСВОБОДЕНИ ОТ  ВЪЗПРОИЗВОДСТВЕНИ  ЗАДЪЛЖЕНИЯ  КЪМ  РОДА,  ПОНЕЖЕ  СА  ВЕЧЕ  ОТГЛЕДАЛИ  МОМИЧЕТА  И  МОМЧЕТА  НА  РЕПРОДУКТИВНА  ВЪЗРАСТ.  
                                   СПОРЕД  УБЕДИТЕЛНАТА  ХИПОТЕЗА  НА  ПИТЪР  МЕДАУЪР  ДОРИ  ДА  НЕ  СЪЩЕСТВУВАШЕ  СТАРЕЕНЕТО  КАТО  ЦЯЛОСТНО  ОТСЛАБВАНЕ  НА   ИНДИВИДУАЛНИТЕ  ЧОВЕШКИ  СПОСОБНОСТИ,    ТО  КОЛКОТО  ПОВЕЧЕ  ГОДИНИ   ЖИВЕЕ  ДАДЕН   ЧОВЕК,  ТОЛКОВА  ПОВЕЧЕ  РИСКОВЕ  НАТРУПВА    ЗА  ИЗЯВАТА  НА  НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ,  НА  "ЛОШИТЕ"  ГЕНИ.  А  ПО  ТОЗИ  НАЧИН   ДЪЛГО  ЖИВЯЛИТЕ  ОРГАНИЗМИ    МОГАТ  ДА  СТАНАТ  ЛЕСНА  ПЛЯЧКА  НА   ПАНДЕМИЧНИ    ИНФЕКЦИИ,  КОИТО  ДА  ЗАСТРАШАТ  ЕКЗИСТЕНЦИЯТА  НА  ПОПУЛАЦИЯТА  КАТО  ЦЯЛО.
                                   СЛЕДОВАТЕЛНО,  СМЪРТТА  НА  ОТДЕЛНИЯТ  ЧОВЕШКИ  ИНДИВИД  ЕДВА  ЛИ   МОЖЕ  ДА  СЕ  РАЗГЛЕЖДА  КАТО  НЕОБХОДИМО  СЛЕДСТВИЕ  ОТ  НЕГОВИЯТ  СОБСТВЕН  ЖИЗНЕН  ПРОЦЕС,  НО  ТЯ  Е    НЕОБХОДИМО  УСЛОВИЕ  ЗА  САМОЗАПАЗВАНЕТО  НА  РОДА.  ЗА   ДА   ОЦЕЛЕЕ  РОДЪТ,  ТРЯБВА  ДА  СЕ  ИЗВЪРШВА  СМЯНА  НА  ПОКОЛЕНИЯТА,  КОЕТО  НА  ПРАКТИКА  ОЗНАЧАВА  СМЯНА  НА  ИНДИВИДИТЕ.   ТУК  РОЛЯ  ИГРАЕ,  РАЗБИРА  СЕ,  И  ЕСТЕСТВЕНИЯТ  ОТБОР.  РЕСУРСИТЕ  НА  ПЛАНЕТАТА  ЗЕМЯ   СА  ОГРАНИЧЕНИ;   АКО  НИКОЙ  НЕ  УМИРАШЕ  ОТ  ЕСТЕСТВЕНА  СМЪРТ,  ТО  ХОРАТА  СЪС  СИГУРНОСТ   ЩЯХА  ПЕРМАНЕНТНО  ДА  СЕ  САМОИЗТРЕБВАТ  В  НЕПРИМИРИМИ  ВОЙНИ.
/следва/